Решение № 476 от 20.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Велико Търново, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Димо Колев при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500595 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. от гр. Е. против решение № 34/04.05.2026г. по гр.д. № 133/2026г. на ЕРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против РС – Павликени иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждането на последния да му заплати сумата от 3067, 75 евро в равностойност на 6000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, в производството по гр.д. № 471/2024г. на ЕРС, преобразувано и приключили в производството по гр.д. № 945/2024г. на ПРС, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 14.07.2025г. до окончателното му изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост съответно неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оплакванията за нищожност на обжалвания акт се свеждат до липсата на мотиви в него, а тези за недопустимост са свързани с доводи, че в първоинстанционното производство не е постановен изричан акт за конституиране на ПРБ като необходим другар в производството в качеството й на контролираща страна.

1

Оплакванията за неправилност са свързани с възражения за погрешно разпредЕ. доказателствената тежест по делото, както и че районният съдия, разгледал делото, е следвало да се отведе от него, на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, тъй като съдът, в който правораздава е ответник по други претенции предявени от ищеца. Изтъква се, че неправилността на обжалваното решение се дължи и на извършения от първостепенния съд повърхностен и незадълбочен анализа на събраните доказателства, без да са обсъдени всички наведени съображение и оплаквания на ищеца, както и без да формира фактически изводи по обстоятелствата относими към преценката за разумния характер на продължителността на производството. Допълва се, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила ограничили участието на жалбоподателя в първоинстанционното производство, поради отлагане на делото за друга дата в нарушение на чл. 142 ал. 2 вр. чл. 8 ал. 1 ГПК и поради липсата на произнасяне по искането му за участие в открито заседание чрез видеоконферентна връзка на основание чл. 135а ал. 1 ГПК. Навеждат се оплаквания срещу произнасянето на съда в частта на разноските, като се смята, че ответният съд няма право на юрисконсултско възнаграждение, когато е представляван от съдебни помощници, които нямат право на други доходи по аргумент от чл. 169 ал. 1 ЗСВ. По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да прогласи нищожността респ. да обезсили обжалваното пред него решение и да върне делото на друг състав на районния съд съответно да отмени атакувания акт като неправилен и да уважи изцяло заявената искова претенция.

В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал отговор по същата.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Във връзка с последното и противно на твърдяните от жалбоподателя пороци, решението на първата инстанция е мотивирано, при излагането на фактически и правни доводи по всички релевантни факти, позволяващи да се 2 установи формираната от районния съд воля по разгледания от него спор. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на иска, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото. Оплакването на жалбоподателя, че ПРБ не е конституирана като необходим другар в производството в качеството й на контролираща страна, поради което постановения краен акт е недопустим е изцяло неоснователно. От една страна в съответствие с чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, при първоинстанционното разглеждане на делото е участвал представител на ВТРП, с което е обезпечено спазването на изискването на визираната разпоредба.

Доколкото по действащия ГПК не е уредена фигурата на контролиращата страна, съдът не дължи нарочно произнасяне по конституирането на ВТРП в процеса като такава. От друга страна необходимото другарство е свързано с естеството на спорното материално правоотношение, в случая извършен от ответния съд деликт по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, в което правоотношение ПРБ не е страна, за да е необходим другар в настоящото производството.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответния съд да заплати на ищеца сумата от 6000 лв./намален размер по чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от нарушаването на изискването по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 471/2024г. на ЕРС, преобразувано и приключили като гр.д. № 945/2024г. на ПРС, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 14.07.2025г. до окончателното му изплащане. Ищецът е изложил твърдения, че е подал искова молба за заплащане на заместващо обезщетение за вреди на деликтно основание, по която е било образувано гр.д. № 471/2024г. на ЕРС, което поради отвод на всички съдии от състава на този съд, е изпратено на ВТОС за произнасяне по реда на чл. 23 ал. 3 ГПК. Допълва, че за друг родовокомпетентен съд да разгледа спора е определен ответника, пред който претенцията му за обезвреда е заведена като гр.д. № 945/2025г. на ПРС. Ищецът изтъква, че производството по това дело е приключило с влязъл в сила акт, което се установява и от КП от 02.09.2025г. на ИВСС, съдържащ произнасяне по см. на чл. 60а и сл. ЗСВ. Ищецът смята, че по това производство е нарушен разумния срок за разглеждане на делото в противоречие с § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, от което е претърпял и продължава да понася морални вреди, изразяващи се в накърнено чувство на справедливост, безсилие и гняв, поради противоправното поведение на компетентните органи, обида от незачитане на правото му на пострадало лице. В тази връзка търси обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди с присъждане на горепосочената сума, която ответникът следва 3 да бъде осъден да му я заплати.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че процесното дело е било висящо пред него в периода 06.11.2024г. – 15.04.2025г., но оспорва този около 5 месечен срок да сочи на неговото необосновано забавяне. В тази връзка се подчертава, че в хода на процеса съдът се е произнасял ритмично и е насрочвал откритите съдебни заседание в интервал по – кратък от месец, поради което се възразява да е налице фактическият състав на деликтната отговорност по чл.2б ал. 1 ЗОДОВ.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно между страните, че на 24.10.2024г. ищецът е подал пред РС – Е. искова молба против Окръжен съд – Велико Търново, с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, по която на същата дата е образувано гр.д. № 471/2024г. по описа на сезирания съд. До 25.10.2024г., на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, всички съдии от състав на последния са се отвели от разглеждане на делото и същото с писмо от 28.10.2024г. е изпратено на ВТОС. Там е образувано частно производство по реда на чл. 23 ал. 3 ГПК и с определение от 31.10.2024г. делото е изпратено в отвения съд, където на 06.11.2024г. е заведено под № 945/2024г. С определение от 06.11.2024г., първоначално определеният съдия – докладчик се е отвел от разглеждането му и е определен нов, който с акт по чл. 129 ал. 2 ГПК от същата дата, е оставил исковата молба без движение. След отстраняване на нередовностите й, с разпореждане по чл.

131 ГПК от 18.11.2024г. е постановена размяна на съдебни книжа, като на 27.12.2024г. е постъпил отговор на исковата молба. С определение от 13.01.2025г. по реда на чл.

140 ГПК делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.02.2025г., на което не е даден ход по искане на ищеца, с оглед ангажираността му по друго дело и същото е отложено за 11.03.2025г. Заседанието отново не е проведено, поради молба на ищеца в тази насока, придружена с болничен лист, че не може да се яви по здравословни причини. Новото заседание е насрочено за 20.03.2025г., на която дата е даден ход на делото, последното е докладвано по реда на чл. 146 ГПК и е изискана справка от ИВСС за постъпило заявление от ищеца на основание чл. 60а ЗСВ, с цел проверка допустимостта на иска. В последното по делото заседание, проведено на 15.04.2025г., ответният съд е прекратил делото като недопустимо, тъй като искът е заведен преди изчерпване на административната процедура по глава IIIа ЗСВ. Този акт на съд е връчен на страните и е влязъл в сила на 30.04.2025г.

С писмо от 11.07.2025г. зам. министъра на правосъдието, въз основа на КП от 4

02.07.2025г. на ИВСС, е отхвърлил като неоснователно заявлението на ищеца по чл.

60а ал. 1 ЗСВ, тъй като продължителността на спорното производство не надхвърля разумния срок.

По делото са разпитани двама свидетели по искане на ищеца, но същите не изнасят относима и необходима за решаването му фактическа информация.

При така установени по делото факти, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумната продължителност на гр.д. № 945/2024г. на ПРС е процесуално допустим. Предявен е от страна в това гражданско производство срещу съда, който го е разгледал, след като е изчерпан административния ред по чл. 60а и сл. ЗСВ, без в него да е постигнато споразумение за изплащане на обезщетение за вреди /арг. чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ/.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява поведение на ответния съд, водещо фактическа забава при разглеждане на гр.д. № 945/2024г. на ПРС, която да обоснове нарушаването на разумния срок по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. Пред него делото е било висящо по – малко от 6 месеца /периода от 06.11.2024г. до 30.04.2025г./, през което време исковата молба е била оставена без движение за поправянето й, протекла е размяна на съдебни книжа по чл. 131 ГПК, насрочени са четири открити съдебни заседания, две който /тези за 11.02.2025г. и за 11.03.2025г./ са били отложени по искане на ищеца, поради заболяване и поради ангажираност по друго дело. Първоначално определеният съдия докладчик от ответния съд е постановил своевременен отвод, в деня на образуване и разпределение на делото, което изключва това произнасяне да е довело до необосновано забавяне на производството. На същата дата следващият съдия докладчик е постановил акт по чл. 129 ал. 2 ГПК, а след поправяне на исковата молба е извършил размяна на съдебни книжа и е насрочил делото в открито съдебно заседание в срок от около две седмици от постъпване на отговора на исковата молба.