Решение № 2433 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2433 гр. ****, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110114094 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. А. А. EГH:

**********, адрес:гр.****, yл. „П. Н.“ № 19 срещу "**********" ООД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление: град ****, yл. "**********" № 25, ет. 5, представлявано от управителите ****************, заедно и поотделно.

Предявени е установителни иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на чл.9, ал.1 от Договор за кредит с номер ************* от 04.04.2024г., сключен между "**********" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град ****, yл. "**********" № 25, ет. 5 и П. А. А. EГH:

**********, адрес:гр.****, yл. „П. Н.“ № 19, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредит в размер на 263.82 лева.

В исковата молба ищецът излага, че страните на 04.04.2024г. сключват Договор за кредит с номер *********. по който на П. ******** А. бил предоставен заем за сумата от 1300 лева, за срок от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент 36,31 % и ГПР 37,36 %. Съг ласно договора се дължала такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредита в размер на 263.82лв. по чл. 9, ал.1 от договора и такса „Динамично плащане“ в размер на 395.7лв . по чл. 9, ал. 2 от договора, палтими разсрочено с месечните 1 погасителни вноски, съгласно погасителен план, неизменна част от Дотворът.

Договорът за кредит бил потребителски такъв, ищцата имала качеството на потребител и се ползвала със защитата дадена в ЗПК и ЗЗП.

Твърди се, че двете такси представлявали "скрита" възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от 3ПK. Таксите били в нарушение на чл.10, ал. 2 от 3ПK, защото били за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чрез тях единствено се уве личавала финансовата тежест по договора във вреда на потребителя. Таксите не били включени в ГПР, а с включването им оскъпяването на кредита става ло почти 80%. Така ГПP не съответствало на действително прилагания по договора, защото бил посочен без скритата добавка. Клаузите по двете такси не били индивидуално уговорени и потребителят не можел да влияе върху съдържанието им, касаело се за предварително изготвени отнапред договорни клаузи.

Заявява, че двете такси били свързани с усвояване и управление на кредита, по тях не се предоставяла допълнителна услуга, поради което били нищожни като противоречащи на чл.10а от ЗПК.

Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума по договора.

Посочването на ГПР, който бил по-нисък от действителния било заблуждаваща търговска практика.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъде отхвърлен предявения иск.

Заявява, че размерът на ГПР бил правилно посочен в договора. Двете такси не следвало да се включат при изчисляване на ГПР по кредита.

Двете такси не били задължително условие за сключване на договора за кредит. Ищцата сама пожелала сключването на договора с тези допълнителни услуги. Договорът за кредит можел да се сключи и без тези допълнителни такси.

Таксите били включени в СЕФ, с който ищцата предварително се запознала преди сключване на договора за кредит.

2

Твърди, че действията „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не били услуги свързани с усвояването и управлението на кредита. „Бързо разглеждане“ предхождало момента на усвояване на кредита, нямало връзка с него, а било свързано с това дали кредита ще бъде отпуснат или не.

Действието „Динамично плащане“, заявено от клиента, означавало, че клиента определял начина, по който ще осъществи плащанията по кредита.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, в писмено становище, процесуалният й представител поддържа предявения иск и представя списък с разноски. Ответното дружество не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства: Договор за кредит с номер MAX *********** от 04.04.2024 г., ведно с Приложение 1, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия към договор за потребителски кредит, Касов бон № ***** от дата 04.04.2024 г. и Декларация получаване на паричните средства се установява, че страните на 04.04.2024 г. сключват Договор за кредит с номер *********, по който на П. ******** А. е предоставен заем за сумата от 1300 лева, за срок от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент 36,31 % и ГПР 37,36 %.

Съгласно чл. 9, ал.1 от договора кредитополучателя дължи такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредита в размер на 263.82 лв., а по чл. 9, ал.2 от договора дължи и такса „Динамично плащане“ в размер на 395.7 лв. И двете такси са платими разсрочено с месечните погасителни вноски, съгласно погасителен план, обективиран в Приложение № 1 към договора. В погасителния план е посочен общия размер на всяка една от погасителните вноски и падежната й дата.

Договорът е сключен от разстояние и при действието на Общи условия.

Преди сключването на договора на ищцата е предоставена преддоговорна информация, съдържаща размерът на сумата по кредита, на лихвата, на таксата за бързо разглеждане, на ГЛП, ГПР.

Съобразно чл. 7.3 от ОУ на процесния договор кредитополучателя след изрично заявено желание и заплащане на парична сума от негова страна може 3 да се възползва от услугата Бързо разглеждане по своя Кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от Кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който е постъпило искането за отпускане на кредит.

Ищцата е декларирала на 04.04.2024г., че е съгласна с част получената сума по договора в размер на 1000 лева да се погаси задължението й по кредит № 500072397 към ответното дружество, а остатъка в размер на 300 лева да й бъде заплатен в брой, за което плащане е издаден Касов бон № ***** от дата 04.04.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на чл.9, ал.1 от Договор за кредит с номер ********* от 04.04.2024г., сключен между "**********" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град ****, yл. "**********" № 25, ет. 5 и П. А. А. EГH: **********, адрес:гр.****, yл. „П. Н.“ № 19, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредит в размер на 263.82 лева.

Съдът е определил за безспорно между страните, че: на 04.04.2024г. страните сключват Договор за кредит с номер ********* при условията посочени в исковата молба. съгласно чл. 9, ал.1 договора ищцата дължи такса за бързо разглеждане на искането за одобрение на кредита в размер на 263.82лв. таксите по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договора за кредит не са включени при изчисляване на ГПР по него.

В тежест на ищеца е да докаже, че чл.9, ал.1 от процесния договор е нищожен на твърдените основания.

В тежест на ответника е да докаже, че чл.9, ал.1 от договора е уговорен индивидуално, че таксата по чл.9, ал.1 от договора предоставя допълнителни услуги на клиента несвързани с усвояване на кредита.

Между страните не се спори, че на 04.04.2024 г. са сключили от разстояние договор за кредит при ОУ, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1300 лева в деня на подписване на 4 договора, като 1000 лева от тях са използвани за рефинансиране на предходно задължения на ищцата по Договор за кредит № 500072397, сключен между страните, а 300 лева са й дадени в брой. Срещу това възниква насрещното задължение на ищцата да върне предоставените й средства заедно с възнаградителна лихва, такса бързо разглеждане на кредита в размер на 263,82 лева и такса динамично плащане в размер на 395,70 лева.

Спорът между страните е по отношение на действителността на клаузата бързо разглеждане на кредита. Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.

18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). Основните изисквания към договор за потребителски кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 -12 , чл.19, а в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на договора за потребителски кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК: Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С цитираните уговорки разписани в чл. 4.1. - чл. 4.5 от ОУ към договора за кредит по отношение такса за бързо разглеждане, съдът намира, че кредитодателя е нарушил императивната правна норма на чл.10, ал. 2 вр. ал.1 ЗПК поради което и клаузата е нищожна поради противоречие със закона.

Както бе посечено и по-горе, нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност кредиторът да събира от потребителя - кредитополучател такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая, в договора е предвидено възнаграждение за приоритетно /“БЪРЗО„/ разглеждане на документи и отпускане на кредит свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на таксата, противоречи на повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗПК.

По правната си същност таксата за бързо разглеждане не гарантира 5 привилегия или право за потребителя, а единствено и само спомага затова кредитодателя да получи допълнително плащане и то в размер определяем според цената на кредита и установим едва при сключване на договора.

Твърденията на ответника че клаузата „такса бързо разглеждане“ е действителна и съобразена със законовите изисквания регламентирани в чл. 10 а ЗПК са изцяло неоснователни и неподкрепени с доказателства. Липсват доказателства ангажирани от ответника, от които съдът да може да изведе извод, че таксата бързо разглеждане е дължима срещу конкретна допълнителна, макар и незадължителна, престация от страна на кредитодателя. Предвид изложеното, посочените уговорки касаещи клаузата такса бързо разглеждане в договора за кредит и ОУ към него са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието им със закона нормата на чл. 10а ал. 2 вр. ал.1 ЗПК.

Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за недействителност на оспорената клауза от сделката противоречието и със закона, не налага произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване на нищожността на тази клауза.

По разноските:

Страните са претендирали разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. Според доказателствата по делото ищецът е заплатил държавна такса по делото в размер на 50 лева, която следва да й се присъди.

Процесуалният представител на ищцата претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказана безплатна правна помощ, за което прилага договор за правна помощ, сключен между него и ищцата.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно. По настоящото дело липсва правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък, което дава основание на съда да определи адвокатското възнаграждение на ищцата в размер на 300 лева. Такова решение е застъпено и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.