Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 13.05.2019, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 173/2019
Вид
Решение № 145
Подписан
13.05.2019
В сила
13.05.2019
Състав
ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, ТАТЯНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСАНДРОВА, МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №145 гр. ВРАЦА,13.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 17.04.2019г., в състав:

Председател:Татяна Александрова

Членове:Мирослав Досов

Пенка Т.Петрова в присъствието на: прокурора секретар М.Костадинова като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело N` 173 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Подадена е въззивна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД гр.София,чрез юрк.Св.Т.,против решение на Районен съд гр.Оряхово от 30.11.2018г.по гр.д.№ 424/2018г.,с което е уважен предявен против дружеството отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 608 лв.с ДДС,представляваща корекция на стойност на доставена и консумирана ел.енергия по фактура № ********** от 26.04.2018г.за минал период – 21.01.2018г.-20.04.2018г.Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Оряхово е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се подробни доводи и съображения.Цитира се съдебна практика по подобни казуси.Иска се отмяна на решението,и постановяване на ново,с което се отхвърли предявената претенция.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемият не е ангажирал становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуалния си представител оспорва същата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми,начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период – 21.01.2018г.-20.04.2018г.общо в размер на 608 лв.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемият А.М. *** Ц.Ц.,починал на 15.06.2018г.,който бил потребител на електрическа енергия на адрес гр.Оряхово,ул.*** № 35,по партида с клиентски № 300242500687,и редовно плащал на въззивника доставяната и консумирана ел.енергия.След смъртта на наследодателя въззиваемият открил писма от въззивника,с които дружеството го уведомявало за извършена проверка на СТИ в имота,и че ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия въз основа на съставен констативен протокол от 20.04.2018г.,и,че е начислена за доплащане за исковия период процесната сума,представляваща незаплатена ел.енергия,въз основа на предоставения на въззивника КП № 3022739 от 20.04.2018г.,съставен от „Чез Разпределение България“ АД гр.София.В писмата до наследодателя на въззиваемия въззивникът се позовавал и на фактура № **********/26.04.2018г.за същата сума.Въззиваемият оспорва КП.Поддържа,че той или наследодателят му нямат никаква вина за състоянието на СТЕ,което било изнесено извън имота му,и той няма достъп до него.За състоянието на СТИ отговарял собственика му – „Чез Разпределение“ АД гр.София,и въззиваемият/наследодателят му/ няма никаква вина за състоянието му при проверката.Българското право не познава т.н.обективна договорна отговорност.От друга страна,според изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен протокол не почивали на никаква нормативна уредба.

Въззивникът е представил отговор на исковата молба,с който оспорва иска като неоснователен.Поддържа на първо място,че предявеният иск е недопустим,тъй като въззиваемият не е титуляр на партидата. Отрича наличието на договорно отношение между страните.Излага,че на 20.04.2018 г.,служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД били извършили проверка на адреса на абоната.Били констатирали липса на пломба на щита,и промяна в схемата на свързване,състояща се в изграждане на система за прекъсване на нулата към електромера,като е прекъсната измерителната нула от таблото и се връща нула от къщата чрез изходящия за къщата нулев проводник,който заедно с измервателната от таблото нула са извадени от клемния блок.Чрез изходящия за къщата нулев проводник е поставен тънък кабел и не е вкаран в електромера.По този начин ел.енергия не се измерва и не се заплаща.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала коректно.Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията.В следствие на констатираните нарушения,сметките на абоната били преизчислени,съгласно валидна и правилно приложена методика,за което същият бил уведомен.Редовно съставения КП по своя характер представлявал официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила,според изложеното в отговора.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Назначена е и изслушана специализирана експертиза.

Установено е от представения КП/стр.23/,че на 20.04.2018 г.,двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД,в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите,извършили проверка на адреса на абоната-наследодател на въззиваемия на СТИ с ф.№ 50058269.Било констатирано липса на пломба на щита,и промяна в схемата на свързване, състояща се в изграждане на система за прекъсване на нулата към електромера,като е прекъсната измерителната нула от таблото и се връща нула от къщата чрез изходящия за къщата нулев проводник,който заедно с измервателната от таблото нула са извадени от клемния блок.Чрез изходящия за къщата нулев проводник е поставен тънък кабел и не е вкаран в електромера.По този начин ел.енергия не се измерва и не се заплаща.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала коректно.СТИ според отразеното в протокола се намира извън имота на въззиваемия.Не е отбелязано в КП/20.04.2018г.,дали абоната или негов представител са търсени преди проверката,но липсва техен подпис.Горното се установява,както се изложи от представения по делото констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от 20.04.2018 г.В този смисъл е и заключението на специализираната техническа експертиза,според която са налице данни за манипулация върху СТИ,при която консумираната ел.енергия не се отчита.Според в.л. преизчисляването на консумираната ел.енергия е извършено при спазване методиката по реда на чл.48 ал.1 ПИКЕЕ и по действащи за периода цени на ел.енергия,утвърдени от ДКЕВР.В този смисъл са и показанията на изслушаните свидетели.

Въз основа на констатациите в КП/20.04.2018г.,абонатът бил уведомен,че ще бъде корегирана сметката му за минало време,и въззивникът начислил на същия сумата от 608 лв. с ДДС,съгласно фактура № **********/26.04.2018 г. с основание ”дължима сума по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ” за исковия период.Абонатът бил потърсен,за да бъде уведомен за проверката и за корекция на сметката ,което е видно от представените писма в тази насока.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил,излагайки подробни съображения,към които въззиввната инстанция се присъединява и споделя изцяло,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК,при следните допълнителни съображения:

Както се изложи по-горе,предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за установяване недължимостта на сума,представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно корегирана сметка от страна на въззивното дружество,въззиваемият – ищец в първата инстанция отрича претендираното от въззивника материално право,и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху въззиваемия/ищец/ доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Между страните не се спори, че наследодателят на въззиваемия и въззивника са били в облигационно правоотношение, по силата на което наследодателят се явява потребител на доставяна от въззивното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.Съгласно чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестени Общи условия.Въззиваемият като наследник на абоната-негов баща встъпва в облигационното правоотношение по силата на наследственото правоприемство,при което предявеният от него иск се явява процесуално допустим.Доводите на въззивника в обратна насока са неоснователни.

В конкретния случай основният спор се свежда до това дали в полза на въззивното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.

За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.

В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР на 14.10.2013 год.,отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017г.публ.д.в.бр.15/14.02.2017г.,с изключение на чл.48-чл.51 вкл./понастоящем също отменени/. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.

Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба според настоящия състав съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията.

В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер,и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период.

С разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл.

83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ ,редакция след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. законът възлага на ДКЕВР правомощието да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.