Определение № 13 от 01.04.2021, Военен съд - София

Съд: Военен съд - София
Дело: Наказателно дело от общ характер 21/2021
Вид: Определение № 13
Подписан: 01.04.2021
В сила: 01.04.2021
Състав: полк.ВАНКО ДИМИТРОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

чл. 20 · Закон за движението по пътищата
чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл. 21 · Закон за движението по пътищата
чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.342 ал.1 предл. 3 · Наказателен кодекс
чл. 343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
чл.248 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 248, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
чл.249 · Наказателно-процесуален кодекс
чл.344 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. София , 01.04.2021 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20216100200021 по описа за 2021 година ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………….

Днес, 31.03.2021 година, гр.София, Съдебна палата, етаж партер, кабинет № 60, в закрито съдебно заседание, Софийският военен съд в състав:

Председател: полковник Ванко Ангелов

Членове: подп. Димитър Г. Хаджиев м-р Петко Митков Цолов при секретар Начева разгледа НОХД № 21/2021 г. по описа на СВС и частен протест срещу протоколно определение от 09.03.2021 г година по описа на СВС.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.344 от НПК.

Видно от Протокол № 27 от 09.03.2021 г., в 10.02 часа, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито разпоредително заседание, съставът на Софийския военен съд при секретар Й. Начева и с участието на прокурора при Военноокръжна прокуратура – София полковник Александър Байданов, е разгледал НОХД № 21/2021 г. по описа на Софийски военен съд в открито разпоредително заседание, докладвано от съдията.

След тайно съвещание по почин на съдията-докладчик, съдът прецени:

Съгласно чл.248 ал.1 т.3 от НПК в разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси: т.3 допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на 1 неговите наследници. Съгласно чл.248 ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1 т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. Съгласно чл.249 от НПК съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248 ал. 1 т. 3. Когато прекрати съдебното производство на основание чл. 248 ал. 1 т. 3, съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения.В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл.

242, като започва да тече нов срок от получаване на делото. Определението по чл. 248 ал. 1 т. 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а ал.1.Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Прокурорът в диспозитива на обвинителния акт е посочил, че подсъдимата е „…..нарушила правилата за движение на чл. 20 ал.2 изр. 2-ро от ЗДвП, който гласи: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ , като не намалила скоростта и не спряла автомобила и на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, който гласи: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място – 50 км/час…”, като управлявала МПС-то си със скорост 66 км/час, допускала причиняването на телесна повреда или смърт на другиго….“ и „…и по този начин причинила смъртта на В. Г. А., която настъпила от тежката гръдна травма…“, което нарушава правото на защита на подсъдимата. Не посочил да е причинила смъртта по непредпазливост, а и сочи форма на вината евентуален умисъл.

Съгласно Тълкувателно решение № 28 от 1984 г. на ОСНК на Върховния съд на НРБ ако движението с неразрешена скорост не е причинило престъпните последици, но ако заедно с това е доказано, че те не биха настъпили при движение със съобразена скорост, отговорността е за нарушаване правилата за съобразена скорост.В съдебната практика не е спорно, че разпоредбата на чл. 20, ал 2 и тази на чл. 21 от ЗДвП са самостоятелни и сочат различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата. Не съществува възможност при повдигнатото и поддържано обвинение с предмет движение с несъобразена скорост (50 км/ч или по-ниска) да бъде постановена осъдителна присъда за движение с превишена скорост (над 50 км/ч в населено място). Ето защо при тези факти не съществува възможност за постановяване на осъдителна присъда по обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, тъй като обективно съставомерните вреди могат да бъдат причинени единствено в резултат на извършено нарушение на 2 чл. 21 от ЗДвП и трябва да има такова обвинение. В съдебната теория и практика по транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят четири вида скорост, а именно: разрешена, неразрешена, съобразена, несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респективно изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули и съответната комплексна експертиза. Ако това не бъде направено се накърнява защитата на подсъдимата. Тя ще бъде лишена от възможността конкретно да научи, каква е била скоростта й преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде скоростта й, за да се предотврати ПТП-то и последвалата смърт.По принцип, когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението, каквито са хипотезите на чл. 20 от ЗДвП, визирани в обвинението, и специалните, какви са тези за въведените забрани за превишаване на скоростта, визиране в чл. 21 от ЗДвП, наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма, обаче при транспортите престъпления, този критерий не е достатъчен. Във всички случаи следва да се въведе и критерия за причинната връзка. В текста на обвинението следва да се въведе това нарушение на правилата, като деяние (действие или бездействие), което е елемент на каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат.Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори.Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие.Моментът на възникване на опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. За начало на възникване на опасност, следва да се приеме моментът, когато пешеходецът, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Изрично е описано в диспозитива, че тя е допускала причиняване на телесна повреда или смърт на другиго. Което насочва за форма на вина евентуален умисъл, което е в противоречие с материалния закон, доколкото във фактическото обвинение се сочи непредпазливост. По преценка на прокуратурата във фактическото обвинение следва да се обсъдят вариантите, сочени от комплексната 3 експертиза и да се посочат фактите, възприети от прокуратурата, по които факти подсъдимата да упражни правото си на защита.

Поради всичко изложено съдът прецени, че съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на прокуратурата на основание чл.

248, ал. 5, т. 1 НПК.

На основание чл.249 ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК прекрати съдебното производство по НОХД № 21/2021 г. по описа на СВС и върна делото на прокурора.

Указа на страните, че определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок пред Военно-апелативен съд - София по реда на глава 22 от НПК.

С частен протест на ВОП – София горепосоченото определение е протестирано. В частния си протест прокурорът посочва, че действително в диспозитива на обвинителния акт е посочил всички нарушения на подсъдимата, които, обаче, са различни по вид. Счита, че това не е съществено процесуално нарушение. На второ място прокурорът посочва, че и в диспозитива на обвинителния акт и в обстоятелствената му част е посочил, че подсъдимата е извършила деянието си по непредпазливост. Иска определението да бъде отменено и делото върнато на състава на СВС за продължаване на съдебното производство.

В настоящото производство съдът намира:

Частният протест е неоснователен. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът е посочил, че „.. допускала причиняването на телесна повреда или смърт на другиго..“, „….по непредпазливост му причинила травматични увреждания….“ и „….по този начин причинила смъртта на В. Г. А., която настъпила от тежката гръдна травма - престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предл. 3 от НК.“, но не е посочил, че смъртта е причинена по непредпазливост. Във фактическото обвинение следва прокурорът да посочи точно кои правила за движение и с какви свои действия и бездействия подсъдимата е нарушила за да може тя да се защитава по фактите и по този начин действително да упражни правото си на защита.

В настоящото производство съдът не намира основания да отмени или измени протоколното си определение.

Делото заедно с постъпилия частен протест следва да се изпратят на ВАпС-гр.София.

Предвид изложеното и на основание чл. 344 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ УВАЖАВА частния протест на ВОП - София.

Не отменя и не изменя протоколно определение по НОХД № 21/2021 г. по описа на СВС от 09.03.2021 година.

Частния протест и НОХД № 21/2021 г. по описа на СВС да се изпратят 4 на Военно-апелативен съд – гр.София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОПРЕДЕЛИ: