Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 27.01.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 5317/2021
Вид
Решение № 77
Подписан
27.01.2022
В сила
27.04.2022
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120205317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. Ч. Н., ЕГН **********, чрез адв. И.Н. от БАК, против Наказателно постановление № 251а-751/27.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР - гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Делото е висящо за втори път пред Районен съд - Бургас, след като е било върнато за ново разглеждане от друг състав.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е изразено писмено становище за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

По делото е изразено писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.04.2020 г., в гр. Б., на жалбоподателя СТ. Ч. Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата - 29.04.2020 г., около 14:10 часа, на открито обществено място в гр. Б., ж.к. И., до Л.Х., не използвал защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (кърпа, шал или друго предпазно средство), в нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

На 27.10.2020 г. било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 209а, ал.

1

4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед №

251з-1247/24.03.2020 г. на директора на

ОД на

МВР

Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали и кои точно разпоредби от заповедите на министъра на здравеопазването не са били изпълнени. С оглед на което и съдът не възприема доводите на защитата за неправилна правна квалификация.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено място без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, независимо от въведената забрана. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. под "обществено място" следва да се разбират и местата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/. По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е бил на общодостъпно място - в гр. Б., ж.к. И., до Л.Х.. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави "обществено място" по смисъла на заповедта, поради което и забраната по т. I. 9 е важала. Действието на забраната по т. I, подточка 9 от Заповед № РД01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е продължено със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, до 13.05.2020 г., поради което и към датата на нарушението - 29.04.2020 г., е пораждала правно действие. От показанията на разпитания по делото свидетел – Д.В., се установи, че на мястото е имало няколко младежи и жалбоподателят е бил без поставена маска. В случая, същият е бил наясно със съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на 2 обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената забрана и въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено здравословно или материално положение и т. н., които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Нещо повече, видно от разпита на св. Д.В., на самото място на проверката е имало група от хора, които са нямали маски, вкл. и самият жалбоподател.

Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимален размер.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-751/27.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на жалбоподателя СТ. Ч. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3