Определение № 3384 от 08.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3384 гр. София, 19.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605918 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение № 16897 от 06.10.2023 г. по НОХД № 8724/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 108-ми състав, е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Д. Д. М. – адв. Д.а З. и адв. Н.Б., и двамата от САК, за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 8724/2023 г. по описа на същия съд, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на Софийската районна прокуратура (СРП), за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от подс. Д.

Д. М., чрез упълномощения му защитник – адв. Н.Б., САК. С жалбата се отправя искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него въззивният съд да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство по делото и да върне делото на СРП, за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на искането се излагат аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е дал ход на разпоредителното заседание, без да даде възможност на упълномощения защитник на подсъдимия да се запознае с делото и да организира защитата му. Навеждат се доводи, че защитникът на подсъдимото лице е бил упълномощен непосредствено преди съдебното заседание по делото и не е могъл да се запознае с материалите по същото, за да може да организира защитата на подсъдимото лице. Сочи се, че упълномощаването на друг адвокат да осъществява защитата на подсъдимия не санира допуснатото от първия съд процесуално нарушение, тъй като подсъдимият има право да организира защитата си както намери за добре и съдът следва да гарантира упражняването на пълноправна и пълноценна защита, в съответствие и със задължителната практика на СЕС и в частност – с решение от 05.06.2018 1 г. по делото „К. и др. срещу България“ (С – 612/15). Твърди се, че в хода на досъдебното производство, при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на акта, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, което налага прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на СРП за отстраняването им. По-конкретно се излага, че на стр. 3 от обвинителния акт е посочено, че на иззета техника след експертиза е констатирано наличието на седем файла с порнографско съдържание на лице под 18 години, но за тези факти няма повдигнато обвинение. Акцентира се и че техниката, върху която са намерени и възстановени тези седем файла, е на основен свидетел по обвинението и за защитата остава неясно по какви съображения тези файлове се свързват с обвиняемото лице. Застъпва се, че посочените твърдения, намерили място в обвинителния акт, са объркващи за защитата и водят до невъзможност подсъдимият да организира адекватно защитата си, поради което и в съответствие с практиката на СЕС (определение по дело № С – 796/19) съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на СРП, за изготвяне законосъобразно на обвинителен акт.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. с чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седем дневен срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

Действително, настоящият съдебен състав констатира, че така депозираната по електронен път жалба не е подписана с електронен подпис от изготвилото я лице – адв. Н.Б., САК. Доколкото обаче установи, че придружителното писмо, с което жалбата е изпратена на СГС, е електронно верифицирано и в този смисъл за съда не се поражда съмнение за действителния автор на документа, намира, че същата отговаря на изискванията на процесуалния закон – чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК, поради което следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Наказателно – съдебното производство по НОХД № 8724/2023 г. по описа на СРС НО, 108-ми състав, е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт от прокурор при СРП, по досъдебно производство № 1307/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 32053/2020 г. по описа на СРП.

С така внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Д. Д.

М. за това, че на 07.09.2020 г., в гр. София, ж. к. ****, извършил действия на полово удовлетворение – осъществил орален полов акт, с лице от същия пол и ненавършило 14годишна възраст, лишено от възможност за самоотбрана, а именно с Б.Ю.О. – на 8 години (роден на 12.11.2011 г.), като употребил за това сила и заплашване – ударил го с юмрук в стомаха, след което го хванал за главата и го навел към половия си орган и му казал, че ако не направи исканото от него ще го набие – престъпление по чл. 157, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Със свое разпореждане № 8194 от 03.07.2023 г., съдията – докладчик при СРС – НО, 108-ми състав, е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание на 06.10.2023 г.

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 06.10.2023 г., единият от упълномощените защитници на подс. М. – адв. Д.а З., е направил искане за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 8724/2023 г. по описа на СРС – НО, 108-ми състав, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на СРП, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на искането си, защитникът е 2 изложил, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на акта. Посочил е, че представителят на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт, не е обсъдил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, опровергаващи обвинителната теза и в частност документите от медицинските прегледи и съдебномедицинската експертиза, които опровергават твърденията на детето, и не е изложил мотиви, по какви съображения е кредитирал втората версия на детето, съдържаща се в показанията му, депозирани на 10.09.2020 г., оборена от заключението на биологичната експертиза и вероятно явяваща се плод на внушение.

Защитникът е аргументирал тезата, че в обвинителния акт са изложени твърдения, че на иззета техника са възстановени записи с порнографско съдържание, без да се твърди, че иззетата техника е на подсъдимия, но от систематичното място на тези твърдения се прави невярно заключение, че е на подсъдимия. Изложил е, че в обвинителния акт не са обсъдени представените от защитата писмени доказателства с молба от 02.12.2021 г. и за защитата е останало неясно, дали е провеждан разпит на малолетния Атипов. Отправил е искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Другият от защитниците на подс. М. – адв. Н.Б., също е ангажирал твърдения за допуснати на досъдебна фаза съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че същите се изразяват в непризоваването и недопускането му за участие в производството, в качеството му на защитник на подсъдимия, без да е бил отстранен като негов защитник и без подсъдимият да е оттеглил упълномощаването си, с което съществено е било накърнено правото му на защита. Изтъкнал е, че допуснатото от СРП нарушение да не се раздели производството срещу М. и Б., следва да се тълкува в полза на обвиняемия. Отправил е искане съдебното производство по делото да се прекрати и делото да се върне на досъдебна фаза, за да се санират допуснатите процесуални нарушения.

С протоколно определение № 16897 от 06.10.2023 г. на СРС – НО, 108-ми състав, постановено по НОХД № 8724/2023 г. по описа на същия съд, съдът е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство по същото дело, на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и за връщане на делото на СРП, за отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения.

За да се произнесе в посочения смисъл, решаващият първоинстанционен съд е приел, че наведените доводи от адв. З. в по-голямата си част касаят допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, чието обсъждане в разпоредително заседание е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК. Приел е, че неяснотата по въпроса, провеждан ли е разпит на Е.А., също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като искане за разпит на това лице, ако защитата намери същия за необходим, може да се направи пред съда. Преценил е, че законът не поставя изискване към обвинителния акт да съдържа посочване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и тяхното подробно обсъждане, тъй като именно съдебната фаза на производството е централна и в хода се събират и проверяват всички доказателства, а анализът им се дължи от съда в мотивната част на присъдата. Аргументирал е доводи, че при предявяване на постановлението за привличане на обвиняем и при разпита на обв. М., същият е бил представляван от упълномощения от него защитник – адв. З., и не е посочил, че желае да бъде защитаван от адв. Б. и че държи на присъствието му. Посочил е, че макар адв. Б. да не е бил призоваван за тези процесуално – следствени действия, в хода на цялото досъдебно производство обвиняемият е имал защитник, който е защитавал неговите права и в този смисъл правото му да има защитник не е било компрометирано.

По жалба на един от упълномощените защитници на подсъдимото лице е иницииран съдебен контрол върху съдебния акт на съответния първоинстанционен съд, постановен на 3 основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г.), определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно – липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, ал. 1 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – законосъобразно и правилно.

Извършвайки собствен анализ на материалите по досъдебното производство, въз основа на които е образувано наказателно – съдебното производство пред първия съд, въззивният съд намери, че в хода на досъдебната фаза и при изготвяне на внесения в СРС – НО обвинителен акт не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, по смисъла на чл. 294, ал. 4, т. 1 от НПК, които да са довели до ограничаване на възможността на подсъдимото лице да научи за какво престъпление е привлечено в това качество, в т.ч. и твърдените от защитника пред настоящата инстанция.