Решение № 34 от 04.04.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Първомай, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова в присъствието на прокурора В. Ат. В. като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20235340100634 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от И. П.

И. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство по Досъдебно производство № 22/2023 г. по описа на РУ на МВР – Първомай, пр. пр. № 1727/2023 г. по описа на РП Пловдив, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 09.02.2023 г. в гр. Първомай служители на РУ на МВР – Първомай спрели за проверка управлявания от него лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***. Посочено е, че ищецът бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, което отчело позитивна стойност на наркотични вещества – бензодиазепини. Ищецът обяснил на полицейските служители, че положителният резултат най-вероятно се дължи на приеманите от него лекарства, тъй като страда от паническо разстройство – агорафобия. Въпреки това му бил съставен АУАН и били предприети ПАМ – отнемане свидетелството за управление на МПС, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Отделно от това, ищецът бил задържан до 24 часа, извършен бил обиск и претърсване на дома му, при който не било установено да притежава нищо нередно. Издаден му бил и талон за изпращане на медицинско изследване, който той изпълнил. Поддържа се още, че срещу ищеца било образувано ДП № 22/2023 г. по описа на РУ на МВР – Първомай за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. От заключението по назначената в хода на разследването съдебно-химическа експертиза се установило, че в 1 предоставените от ищеца кръвни проби не са открити наркотични вещества. Поради това с Постановление от 09.05.2023 г. наказателното производство било прекратено.

Отменени били и предприетите срещу ищеца принудителни административни мерки, като му било върнато свидетелството за управление на МПС и била възстановена регистрацията на управляваното от него ППС. Твърди се, че вследствие незаконосъобразно воденото срещу ищеца наказателно производство той понесъл значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживените страх, стрес, неудобства. Всичко това предизвикало у ищеца чувство на страх, че ще бъде несправедливо осъден, както и безпомощност пред създалата се ситуация. Посочено е, че преживяното се отразило негативно на психическото му състояние. Той станал изключително тревожен, затворил се вкъщи и не искал да излезе. С оглед и заболяването му, психическите последици били много тежки за него. Ищецът не говорел с близките си, не спял, почти не се хранел, стоял само в дома си. Посочено е още, че в с. Градина бързо се разбрало за инцидента. Това допълнително стресирало ищеца и пораждало у него чувство на срам. В редките пъти, когато излизал от дома си, той трябвало да отговаря на въпроси на близки и познати, свързани с провежданото срещу него разследване. Поради предприетите ПАМ ищецът трябвало да преустанови работата си като куриер в гр. Пловдив. Това допълнително го изолирало и пречело той да преодолее случката. Счита се, че ако ищецът е единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е образувано, то той търпи вреди от незаконно обвинение, дори и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем.

По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск, като му бъде присъдено претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, в който се съдържат подробни съображения за неоснователност на исковата претенция. Счита, че не са налице доказателства, че актът за прекратяване на наказателното производство е влязъл в сила. Посочено е, че ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпените неимуществени вреди, както и за наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на Република България. Сочи се, че ищецът не бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство № 22/2023 г. по описа на РУ на МВР – Първомай, което било образувано и водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Излага съображения, че образуването и воденето на наказателно производство (впоследствие прекратено), в хода на което дадено лице не е привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер, не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Изразът „обвинение в извършване на престъпление”, използван в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следвало да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В тази насока следвало да се държи сметка и за връзката на посочената гражданскоправна разпоредба на ЗОДОВ с нормите на НПК. В подкрепа на това разбиране била и практиката на ЕСПЧ, а именно, че началният момент, от който лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди, е датата на привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението.

Отделно от това се поддържа, че разследването било приключило в разумни срокове – досъдебното производство било образувано на 09.02.2023 г. и приключено на 09.05.2023 г. Счита, че относно съставения на ищеца акт за установяване на административно нарушение, отнемането на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, прекратяване на регистрацията на ППС, което е управлявал за срок от 6 месеца, както и за 24-часовото задържане по ЗМВР Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря.

2

Акцентира, че досъдебното производство било образувано не по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, т. е. с постановление на прокурор, а – по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, т. е. със съставянето на протокола за първото действие по разследването. Също така намира, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. била прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че размерът на обезщетението не бил съобразен с конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични дела. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск, а при условията на евентуалност да бъде намалено претендираното обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по ДП № 22/2023 г. по описа на РУ – Първомай, пр. пр. № 1727/2023 г. по описа на РП Пловдив, се установява, че е образувано на основание чл.

212, ал. 2 НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел, за това, че на 09.02.2023 г. в гр. Първомай се управлява МПС – лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ***, след употребата на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. От събраните в хода на разследването доказателства става ясно, че на 09.02.2023 г. в гр. Първомай ищецът И. П. И. управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, като при извършената му проверка от служители на РУ – Първомай с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с № ARPH-0027 същото отчело положителен резултат за бензодиазепини. На ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и издаден талон за изпращане на медицинско изследване, който той изпълнил. Със Заповед за задържане на лице от 09.02.2023 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа в 11:50 ч., като бил освободен същия ден в 14:40 ч. В тази връзка бил извършен личен обиск на ищеца.

Издадена била от органите на РУ – Първомай Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0325-000018 от 09.02.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, с която била прекратена регистрацията на управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** за срок от шест месеца. Също така от служител на РУ – Първомай била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0325-000017 от 09.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, по силата на която било временно отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Видно от Протокол от 09.02.2023 г. била извършена проверка в помещение, находящо се в ***, обитавано от ищеца И. П. И., при която не били намерени и иззети предмети или вещества, забранени от закона. От заключението на назначената токсикохимична експертиза се установява, че в предоставената за изследване проба кръв, взета на 09.02.2023 г. от лицето И. П. И., не било доказано съдържание на вещества под контрол, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

При тези данни с Постановление от 09.05.2023 г., влязло в сила на 17.05.2023 г., прокурор от РП Пловдив, ТО – Първомай приел, че извършеното от ищеца И. П. И. не осъществява от обективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 22/2023 г. по описа на РУ – Първомай било прекратено.

3

От приложената медицинска документация се установява, че на ищеца е поставена диагноза: „Паническо разстройство. Агорафобия“. Заболяването датирало от 1999 г., като през годините посещавал психиатри и приемал лекарства. Към 09.02.2023 г. провеждал лечение с предписаните му медикаменти.

От показанията на свидетеля Г.Н., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се изяснява, че през 2023 г., след като ищецът бил тестван за употребата на наркотични вещества и тестът отчел положителен резултат, му било отнето свидетелството за управление на МПС. Свидетелят знаел, че поради тази причина ищецът бил задържан в полицията за един-два часа. Спомня си, че след този случай ищецът бил много притеснен и изплашен. Към онзи момент ищецът живеел в гр. Пловдив и работел като доставчик на храна. Тъй като му било отнето свидетелството за управление на МПС, а автомобилът му бил спрян от движение, ищецът напуснал работа и се прибрал в дома си в с.

Градина, общ. Първомай. Свидетелят разказва още, че след случая ищецът посетил лекар, като лично той го закарал до гр. Пловдив. Знаел, че ищецът страда от психично заболяване. В резултат на всичко това се нарушило ежедневието му, затворил се в себе и спрял да излиза. Сочи, че тъй като ищецът нямал право да шофира, се тревожел, че не може да превозва баща си, който бил инвалид. Свидетелят разказва още, че доста хора от с. Градина разбрали за случая, като имало и коментари.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основателността на така предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) спрямо ищеца да е било образувано наказателно производство за престъпление от общ характер; 2) образуваното наказателно производство да е било прекратено с влязъл в сила акт поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3) да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 4) между незаконното действие на правозащитните органи и вредите да е налице причинно-следствена връзка. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В съдебната практика се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл.