Решение № 2471 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2471 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу решение № 1243/18.02.2022г., постановено по гр.д. № 28388/2021г. по описа на СРС, 32-и състав, с което са уважени предявените от ищеца В. И. И. – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител И. Г. И., искове с правно основание чл. 557, ал. 1, пр. 1 КЗ за сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2019г. в гр. София, ж.к. ******* в района на бл. 23, причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 14.10.2020г. до окончателното погасяване и сумата 40 лева – имуществени вреди от това ПТП, ведно със законната лихва от 21.05.2021г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. Намира, че по делото не било установено, че ПТП настъпило по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано МПС – служебната бележка, издадена от МВР почти година след твърдяното ПТП, била съставена единствено въз основа на данни от пострадалия, свидетелят Б. не бил очевидец, а преразказал чутото от него за въпросното ПТП, заключението на изслушаната по делото САТЕ било хипотетично, при липса на достатъчно данни по делото, а съобразно СМЕ травмите на ищеца биха могли да бъдат получени и при падане, от директен удар на ставата върху тротоара. Твърди, че основната причина за настъпването на вредоносните последици 1 било поведението на ищеца. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност – да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. И. И. – малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител И. Г. И., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че от събраните доказателства еднозначно се установявало настъпването на пътния инцидент, механизмът му и участието на неидентифицирано МПС в него. Излага подробни съображения в тази връзка, както и такива досежно присъдения от СРС справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли да потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Нормата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира възможността за лицето, увредено от ПТП, осъществено на територията на Р България, от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), да реализира правото си на обезвреда спрямо Гаранционния фонд.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – докладни записки от 02.08.2019г., лист за преглед на ищеца от същата дата , докладна записка от 05.08.2019г., служебна бележка, издадена от СДВР, гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Б. и Б., както и от неоспорените заключения на изслушаните по делото САТЕ и СМЕ, съдът приема за установено, че на 02.08.2019г., вечерта, в гр. София, ж.к. „*******“, в района на бл. 23, било реализирано пътно транспортно произшествие, при следния механизъм: неустановен автомобил, зелен на цвят, извършвал маневра на заден ход върху тротоара, когато ударил ищеца В. И. – дете на 6 годишна възраст, който по това време си играел с пръчка в локва на тротоара.

Съобразно заключението на изслушаната по делото САТЕ, неоспорено от страните, детето се намирало на тротоарната площ зад автомобила. Водачът предприел 2 включване в движението на пътното платно и при извършване на маневра назад настъпил удар в тялото на детето със задно страничната дясна част на автомобила.

Вследствие на удара тялото било отхвърлено по посока на вектора на скоростта на автомобила и паднало на терена. Съобразно заключението схемата на видимост в огледалата за обратно виждане показвала, че в лявото огледало видимостта на водача била 10 метра зад огледалото и на 2.5 метра вляво от левия габарит на автомобила, а в дясното – на 4 метра в дясно от десния габарит и на 20 метра зад огледалото. Във вътрешното огледало за обратно виждане видимостта на водача била конус с връх огледалото и на 60 метра зад него, по 10 метра в ляво и дясно от оста на автомобила.

Вещото лице намира, че задният капак на автомобила ограничавал видимостта на водача не по-малко от 0.80 метра от терена, поради което водачът не е видял детето.

Видно от заключението на изслушаната по делото СМЕ, неоспорено от страните, от установените травматични увреждания на ищеца вещото лице приело, че детето било блъснато в гръб и вдясно, след което паднало на терена и при провлачване или контактуване с неравна повърхност бил травмиран десният му глезен и коляно от вътрешната страна.

Разпитана св. Б. излага, че детето извикало и тя видяла зелен автомобил да напуска мястото от тротоара без да спре. Детето викало. Събрали се хора. Извикали линейка, но свидетелят не дочакала идването й, а направо взела такси и отвела детето в болница „Пирогов“. Детето имало отоци, болки в десния крак и гръдния кош около месец. Преживяло тежко травмата – събуждало се нощем, имало кошмари, не искало да излиза навън, не се пускало от ръката на майка си, плачело от колите, треперело.

Появили се и проблеми в училище, поради което родителите го водили при психолог и при психиатър.

При разпита си св. Б. – водач на таксиметров автомобил излага, че паркирал автомобила си на булеварда и се прибрал да вечеря. Когато отново се върнал на мястото имало „суматоха“. Узнал от насъбралите се хора, че кола бутнала дете на тротоара. Свидетелят прегледал видеорегистратора на автомобила си. На записа се виждали за интервал от 2-3 минути два автомобила да излизат от мястото, където станал инцидентът. Самото дете не се виждало. Свидетелят предоставил записа на полицията. Не си спомня автомобилите, но излага, че били тези, които тогава посочил на полицаите. Видно от съдържанието на даденото от Б. в деня на инцидента писмено сведение по сигнала до 09 РУ на МВР на записа се виждал зелен автомобил „Рено Клио“, управляван от младо момиче, който извършил маневри напред и назад, след което излязъл на пътя през пешеходната пътека и поел в посока „Околовръстен път“.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на двамата разпитани свидетели. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и напълно кореспондират със събраните по делото писмени 3 доказателства и неоспореното заключение на САТЕ.

От съставените от служителите на МВР докладни записки по сигнала и служебна бележка, издадена от СДВР по делото се установява, че въпросният автомобил така и не бил установен.

Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на водача по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съдът намира, че при движението си на заден ход водачът на неустановения автомобил, в разрез с цитираната по-горе норма на чл. 40 ЗДвП, не наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното от него МПС и не сторил необходимото, за да се убеди, че пътят зад него е свободен, предвид на което поведението му било противоправно и виновно.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че било налице съпричиняване за настъпването на ПТП, респ. че детето било оставено без надзор. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени и гласни доказателства и заключения на САТЕ и СМЕ, възражението на ответника не се установява при дължимото от него пълно и главно доказване.

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните такива, събрани чрез разпита на св. Б. и Б. и заключения на САТЕ и СМЕ съдът приема за установено, че в резултат на ПТП пострадал ищецът В. И., дете на 6 години, което си играело на тротоара. От представените по делото медицински документи и от изслушаното заключение на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено по делото се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът получил кръвонасядане на гръдния кош по задната повърхност вдясно на височина 40-44 см от дясната пета, охлузване и оток на дясното коляно по вътрешната повърхност на височина 27-31 см, с ограничена функция, кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния гледен на височина 4-9 см. Лечението било с болкоуспокояващи лекарства и мазила, криотерапия и препоръки за покой. Оздравителният и възстановителен период бил с продължителност 15-20 дни по отношение на телесните увреждания.

От представения по делото писмени доказателства и заключение на СМЕ се установява, че след инцидента у ищеца се наблюдавала тревожност във високи стойности, чувство за безпокойство и страх за себе си и близките си. Препоръчана му била терапия за преодоляване на шока от преживяното травмиращо събитие. Въпреки провежданите терапии година и половина след инцидента у него се установявало смесено разстройство на училищните умения, изразяващо се в разсеяност и затруднения да спазва установения режим – амб. лист от 19.04.2021г. Насочен бил за 4 работа с логопед, ресурсен учител и психолог.

Настоящият състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД съобрази неприятните усещания от търпените от ищеца болки от физическите травми за възстановителния период от около 20 дни. Съдът отчита пълното възстановяване на същите травми, липсата на усложнения и обстоятелството, че ищецът не получил от ПТП увреди с траен характер.

Съдът намира обаче, че с особена важност следва да съобрази изживения от ищеца стрес, изразил се в напрегнатост, тревожност, усещане за безпокойство и страх.

Същият емоционален стрес продължил и в период повече от 20 месеца от инцидента и въпреки провежданата терапия, ищецът имал разстроени училищни умения и се налагало с него да работят логопед, ресурсен учител и психолог.

При горните доводи съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП болки и страдания и негативни емоционални изживявания в размер на сумата 1 000 лева правилно е определено от първоинстанционния съд при спазване на чл. 52 ЗЗД и разясненията, дадени с ППВС № 4/1968г. и трайната практика на ВКС.

От събраните по делото доказателства се установява и че в причинна връзка с процесното ПТП били сторени и разходи за преглед на ищеца в размер на сумата 40 лева.

Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение - чл. 558, ал. 5 КЗ. Предвид нормата на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/970e4524-b43f-4a37-877f-b07e50f92101