Решение № 265 от 26.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601795 по описа за 2022 година С присъда № 133 от 21.06.2022г., постановена по НОХД № 1214/22г., Районен съд – Пловдив е признал подсъдимия О. Р. М. за виновен в това, че на 24.06.2021г. и на 25.06.2021г., в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с В. М. А., ЕГН ********** - извършител и М.В. Д., ЕГН ********** извършител, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като и бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК е отнел чужди движими вещи, 1 както следва:

- на 24.06.2021г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с В. М. А., ЕГН ********** - извършител, е отнел чужди движими вещи, а именно: 5 броя употребявани акумулаторни батерии с неустановени марка и модел, с тегло от 20 кг.всяка, при единична цена за брой от 27 лева, на обща стойност от 135 лева, както и 20 броя кабели СВ 2 х 1 мм. с дължина от 20 метравсеки, при единична цена за брой от 16 лева, на обща стойност 320 лева, или всичко на обща стойност от 455 лева;

- на 25.06.2021г., в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с М. В. Д., ЕГН ********** - извършител, е отнел чужди движими вещи, а именно: 7 броя употребявани акумулаторни батерии с неустановени марка и модел, с тегло от 20 кг. всяка, при единична цена за брой от 27 лева, на обща стойност от 189 лева, или всички отнети движими вещи на обща стойност от 644 лева, от владението на фирма "Д." ЕООД гр.Пловдив, с ЕИК: *** без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, бук."а‘‘ и бук.‘‘б‘‘ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл.

54, вр. с чл. 58А, ал.1 от НК го е осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното на подс.М. наказание да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето през което подс. О. Р.

М. е бил задържан под стража, а именно от 27.06.2021г. до 01.03.2022г. , като съдът е взел отношение и по вешествените доказателства по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 111,33 лева.

Така постановения съдебен акт е обжалван и от подсъдимия М. като незаконосъобразен и несправедлив относно наказанието, като моли за прилагане на чл.55 от НК.

Присъдата е протестирана и от Районна прокуратура-Пловдив като неправилна и явно несправедлива относно наказанието. Иска се увеличаване на последното на 3 години лишаване от свобода след редукцията.Във 2 въззивното производство прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли за оставянето и без уважение, а протестът да бъде уважен.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на обжалваната присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намери и прие за установено следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият бил известен сред познатите си с прякор „М.. Сред последните фигурирали и неговите съпроцесници – В. М. А., който имал прякор „В.“, а М.

В. Д., бил известен с прякор „Ч.“. Тримата поддържали епизодични контакти като на 24.06.21г. около 19.30ч. подс.М. случайно се срещнал с В. А.. Това станало в гр.Пловдив пред магазин „Лидъл“ находящ се на бул „България“№115а. В хода на разговора между двамата се разбрали да посетят имот находящ се местността „И.“ до завод“А.“ в гр.П., където подс.М. бил забелязал много акумулатори и кабели. Същите щели да предадат като вторични суровини, а получените средства да поделят. Според подсъдимия достъпа до тях бил безпрепятствен. Всъщност последния се стопанисвал от фирма „Д.“ЕООД, ЕИК ***. Действително липсвали входни врати към имота, а оградата била с нарушена цялост, но имало монтирани охранителни камери.

Именно чрез последните се осигурявала охрана на самия имот. До там подс.М. и А. се придвижили с велосипеди. В едно от халетата забелязали употребявани акумулатори и кабели и решили да вземат колкото могат от тях.

Така на три пъти влизали и излизали от халето като за времето от 20.09ч до 20 .28ч на същата дата изнесли 5 броя акумулаторни батерии с неустановена марка и модел, с тегло 20 кг всяка, както и 20 броя кабели СВ 2 х 1 мм. с дължина от 20 метра/всеки. С велосипедите си пренесли описаните вещи до Шекер махала в гр.Пловдив. Там се срещнали със свид.А. А., който имал лек автомобил Опел Астра, червен на цвят. Подс.М. предложил на свидетеля да ги закара с колата си срещу заплащане до кв.Столипиново. Свид.А. се съгласил и с носените вещи – акумулатори и кабели описани по-горе, ги транспортирал до импровизиран пункт за изкупуване на метали, стопанисван от свид.С. К., който носел прякора „патрона“. На последния подс.М. обяснил, че това са негови непотребни вещи. За същите свид.К. заплатил сумата от 180 3 лева, след като ги претеглил на кантар. От тези пари подс.М. дал на свид.А. сумата от 20 лева за превоза, а останалите си подели поравно с В. А.. На следващия ден подс.М. пак случайно се срещнал с М. Д.. И на него предложил да отидат да вземат вещи от същия имот, където бил предния ден.

Пак с велосипеди отишли до имота на „Д.“ЕООД и около 19.22ч през липсващия портал се насочили към вътрешността му. За времето до 19.32ч с няколко влизания и излизания успели да натоварят на велосипедите 7 бр. ползвани акумулатори с неустановена марка и модел, с тегло 20 кг всеки.

Същите закарали до Шекер махала в гр.Пловдив. Там се срещнали със свид.К.

М.. Той имал автомобил марка «Тико». Предложили му да ги закара до Столипиново срещу заплащане и той се съгласил. Превозил ги заедно с описаните акумулатори до гаража на свид.К.. Последният отново претеглил акумулаторите и ги оценил на 260лв. Тази сума заплатил на подс.М..

Последния от своя страна дал 20 лева на свид.М., а останалите разделил с М.Д.. Скоро след това на свид.Л. К. и Ю. С. , които работели в базата стопанисвана от „Д.“ЕООД направило впечатление, че акумулаторите намаляват. Ето защо прегледали записите от охранителните камери и видели действията на извършителите. След това свид.С. подал сигнал в полицията. В хода на делото по записите били разпознати подс.М. и В. А., а с тяхно съдействие бил установен и М.Д..

В хода на делото съдът е приел и заключенията по назначените и изготвени стоково-оценъчна експертиза и видеотехническа експертиза, даващи оценка на отнетите вещи и записите по охранителните камери в търговския обект.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след сторен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено авторството на подсъдимия М. в престъпното деяние, както и относно квалифициращите го признаци. Съдът е подложил на коментар показанията на имащите връзка с казуса свидетели, съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, като въз основа на тях, в съвкупността им, правилно достига до несъмненост в извода за виновното поведение на подсъдимия М.. Впрочем, 4 при разглеждане на делото по реда на гл.27-ма от НПК, самият подсъдим признава вина, като изявява несъгласие единствено с размера на наказанието, считайки го за завишен. Въззивният съд намери претенциите на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни. Съобразявайки се с нормата на чл.373 ал.2 от НПК районният съд е прецизирал вида и размера на наложеното от него наказание, като така определено същото се явява най-адекватно на стореното от подсъдимия като престъпен резултат. Абсолютно точно са отчетени от съда наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като именно с оглед постигане целите на специалната и генерална превенции, наложеното наказание в така определения му размер се явява справедливо. Независимо от факта, че подсъдимият като извършител е бил разкрит не от доброволното му предаване на органите на реда, а вследствие на оперативните действия на последните, то не може да не се отчете като допълнително и немаловажно смекчаващо отговорността му обстоятелство самопризнанието и активното съдействие от негова страна на разследващите органи при образуване на досъдебното производство. Както правилно е отбелязал районният съд липсват в случая изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК. Обсоятелството, че защитникът на подсъдимия е счел, че последният се е явил с работни дрехи на съдебно заседание и е останал с чувство, че е трудовоангажиран не може да се отчете като допълнително смекчаващо отговорността на М. обстоятелство, като сам подсъдимия определя себе си като безработен. Единствено самопризнанията и съдействието, неголемия размер на отнетото и обезвъзмездяването /макар и от друг съпроцесник/ на пострадалото лице не могат да се отчетат в конкретния случай като изключителни и дори многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Както и по доводите на прокурора за предишни осъждания на подсъдимия, като лоша характеристична данна, което очертава квалификацията.на престъплението, не следва да се цени катоотегчаващо вината обстоятелство, в такава степен, довеждаща до до необходимост от корекции по справедливо наложеното наказание.

При извършената служебно проверка относно законосъобразността на първоинстанционната присъда, въззивният съд не констатира при разглеждане на делото и при постановяване на крайния си съдебен акт районният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, 5 които да доведат до необходимост от отмяна на присъдата и за връщане делото за ново разглеждане. И тук на доводите на защитата следва да се отговори, че в мотивната си част от присъдата районният съд правилно е определил и посочил наказанието съобразно с изискването на чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58А от НК в рамките на предвиденото от законодателя за съответното престъпление от 2 години, а след приспадането на една трета от него е постановил в диспозитивната част окончателното наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

Предвид на гореизложеното въззивният съд е на становище, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда, същата като правилно постановена следва да бъде потвърдена, а жалбата и протестът като неоснователни – да се оставят без уважение, при което и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133 от 21.06.2022г., постановена по НОХД № 1214/22г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6