Решение № 412 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пазарджик, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20225200100534 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба вх.№ вх.

№4697/12.06.2020г. от С. С. Т.,ЕГН ********** гр. П., улица ,.Д. С.", **** област П. ,чрез адвокат П. Б. П. от *** против М. П. Т. ЕГН *** от гр.П., ул. „Ц. О." ** Област П. по иск с правно осн.чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 000 лева, получена от нея без основание от С. Т. на 24.11.2014г. по сметка на М. П. Т. в ****, за сумата от 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 16.07.2015г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****.за сумата ог 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.08.2015г. С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 12 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.07.2016г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 39 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 23.10.2018г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 20 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 20.05.2020г. от С.

Т. по сметка на М. П. Т. в **** и сумата от 180 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 19.02.2021г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****..

Обстоятелствата на които се основава исковата молба са следните: Доверителят му С.

С. Т. е ***, с двама пълнолетни сина - С. С. Т. и В. С. Т..Същият взел решение да разпределя поравно между себе си и двамата си сина придобитите от него доходи от трудовата му дейност като ***** в ***** дружество „А. М” АД. В периода 30 май 2013 до 19.02.2021 г., доверителят му е превел на сина си С. С. Т. сумата от 273 000 лева, на вноски както следва:1На 30.05.201Зг. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 15000 лева.2.На 16.07.2015г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 5000 лева. 3.На 27,08.2015г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 5000 лева.

4.На 27.07.2016г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 12000 лева.

5.На 15.12.2017г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 10000 лева.

6.На 18.05.2018г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 10 000 лева.

7.На 04.09.2018г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 6000 лева. 8.На 15.11.2018г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 30000 лева. 9.На 19.02.2021г. С. Т. превежда по сметка на сина си С. Т. в **** сумата от 180 000 лева.

Другият син - В. С. Т. изрично инструктирал доверителя му С. Т. да превежда определените за него парични средства по банковата сметка на съпругата му М. П. Т., от където той ще ги получи.Ето защо, в периода 30 май 2013 до 19.02.2021г., доверителят му е превел по сметката на М. П. Т. в У сумата от 277 000 лева, на вноски както следва: 1.На 24.11.2014г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 16 000 лева. 2.На 16.07.2015г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 5 000 лева. 3.На 27.08.2015г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 5 000 лева. На 1

27.07.2016г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 12 000 лева. 4.На 23.10.2018г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 39 000 лева. 5.На 20.05.2020г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 20 000 лева. 6.На 19.02.2021г. С. Т. превежда по сметка на М. П. Т. в **** сумата от 180 000 лева. 7.С. Т. е предоставил сумите в общ размер от 277 000 лева на сина си В. С. Т. по банковата сметка, посочена от последния. Той не е имал волята да предоставя тези средства на М. П. Т. и изпълнявайки точно инструкциите на сина си, е приел, че привеждайки ги по сметката на М.

Т., ги предоставя на сина си В. Т..

В началото на 2022г. доверителят му С. Т. разбрал от сина си, че е започнал бракоразводен процес между последния и М. П. Т.. В хода на разговора узнава от него, че В.

Т. не е успял да получи нищо от преведените от С. Т. суми.

Между доверителя му и М. П. Т. не е имало уговорки и отношения във връзка с тези суми от преводите, поради което тя ги е получила и ги държи без правно основание.

Доверителят му положил усилия доброволно да уреди връщането на сумите от титулярката на сметката, които усилия остават без резултат, като и към настоящия момент сумите се държат от М. П. Т. без основание.

С допълнителни молби ищецът ,чрез пълномощника му е заявил,че е разпределил парите си на три части,като две равни части е предоставил на всеки един от синовете си.Сумите по точки от 1 до 7 включително са предоставени от него на сина му В. Т. да се съхраняват при последния с оглед на последваща преценка и вземане на решение ,как да бъдат изразходвани.С втора молба ,чрез пълномощника му е заявил,че с наведените в исковата молба твърдения и в допълнителната молба е уточнил иска на доверителя му – посочил е факта на превеждането на парите от страна на ищеца по банков път , ,получаването на облагата /сумата от 277 000лв./ - и кой е получил облагата-М. П. Т.

,посочил е ,че още към момента на постъпването на отделните вноски по сметка на Отв.М.

Т. не е било налице основание за получаването им от нея-паричните вноски са били предназначени за да бъдат получени от друго лице-В. Т. и е отстранил нередовности и неясноти ,т.е че сумите са получени без основание и е поискал съдът да осъди М. П. Т. да заплати на ищеца сумите,получени от нея без основание.В молбата е посочил съдебна практика на ВКС в сходни хипотези .

С оглед на изложеното, доверителят му предявява пред Окръжен съд П. настоящия иск и моли да бъде осъдена М. П. Т.. ЕГН ***, с адрес: гр. П. , ул. „Ц. О." **, да му заплати сумата от 16 000 лева, получена от нея без основание от С. Т. на 24.11.2014г. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 16.07.2015г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.08.2015г. С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 12 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.07.2016г. от С. Т. по сметка на М. П.

Т. в ****, сумата от 39 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 23.10.2018г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****, сумата от 20 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 20.05.2020г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в **** и сумата от 180 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 19.02.2021г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в ****.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ,чрез адв.Ч. е депозирал писмен отговор.

В същия изразява становище,че са лишени от логическа връзка са изложените в исковата молба обстоятелства и търсения правен резултат..На първо място, ищецът твърди и подробно излага обстоятелства за основанието, на което по конкретна банкова сметка и неин титуляр е извършил седем броя парични преводи - по негово „решение“ и според „изричните инструкции“ на сина си В.. Тогава неясно е как се „вписва“ в тях твърдението „сумите от преводите ... (да) ги е получила (М. Т.) и (да) ги държи без правно основание“.

От твърденията му следва категоричен извод, че и седемте документа за междубанков 2 превод е попълнил лично и ги е подписал съзнателно и целенасочено. Липсват твърдения за факти и правни доводи защо смята, че посоченото основание или причина не са съществували. Твърдението пък, „че В. Т. не е успял да получи нищо ...“, само загатва други правоотношения и страни. А и доверителят ми твърди той да е получавал след брака им по личните си сметки други, значителни по размер суми, от баща си. Безсмислено е да търсим аргумент за разбирането им сред доказателствените искания на ищеца - освен, че не отговарят на изискванията на закона - само потвърждават произволния сбор на взаимноизключващи се твърдения за положителни и отрицателни факти. Изложеното противоречие прогресира с отделните седем искови претенции и „предложената“ в петитума на исковата молба тяхна квалификация - моли се осъждането на Т. „да му заплати сумата от . . . получена от нея без основание Вероятно като обезщетение (!?!) за неизпълнение на поръчки да ги „предаде на В.“. Ако се върнем към обстоятелствената й част, основателни и без отговор ще са въпросите: Кое е спорното материално право, чиято защита се търси с предявените искове и Кой е действителният адресат/получател на банковите преводи ?Ето защо, без изясняване на действителната воля на ищеца, без отстраняване на неяснотата и двусмисленост на твърдените правопораждащи юридически факти и формулираният във връзка с тях петитум, според мен е невъзможно очертаването на обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, както е невъзможна и правната квалификация на предявените искове, по които съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши спора. Налагащото се „гадаене“ за предмета на делото, респ. за предмета на доказване, обуславя и невъзможност доверителят и своевременно да се защити, доколкото в някои от възможните хипотези липсва процесуална легитимация на ищеца, в други - на ответника, а пък в някои от тях се „обръща“ доказателствената тежест.Ако не се приемат за основателни съображенията по редовността на ИМ, то на първо място, от името и за сметка на М. Т., прави възражение за погасяването по давност на исковите претенции за осъждането й да му (на ищеца) заплати: 1. сумата от 16 000 лева, получена от нея ... на 24.11.2014 г.; 2. сумата от 5 000 лева ..., преведена на 16.07.2015 г.; 3. сумата от 5 000 лева ..., преведена на 27.08. 2015 г.; 4. сумата от 12 000 лева ..., преведена на 27.07.2016 г. и 5. сумата от 39 000 лева ..., преведена на 23.10.2018 г. Поддържа,че всъщност, установяването на действителните правоотношения е възможно със същите факти от ИМ, с някои допълнителни пояснения, обаче: Доверителят му твърди и седемте банкови превода на посочените в исковата молба суми са приети от нея в качеството й на законен представител на родените по време на брака й с В. малолетни: *****, и *****., с ЕГН **********, които суми ищецът (техен дядо) им е подарил. И седемте дарения, като акт на щедрост спрямо децата, нееднократно и недвусмислено са манифестирани от ищеца пред близки и роднини, а повелята му към родителите им (М. и В.) е била „да ги разходват за тях“. Благодарността за тези дарения много пъти и по различни поводи е изразявана към ищеца и от двамата им родители, като и двамата строго са спазвали и спазват неговата воля - част от средствата са разходвани за подобряване условията на живот на децата в семейното жилище (лична собственост на В.), друга - за защита на интересите им. Лично за себе си, в т.ч. ответника, не са ползвали и „стотинка“. Явен израз на действителната воля на ищеца е изрично записаното 3 от него в платежното нареждане от 19.02.2021 г. дарение на сумата от 180 000 лв.

Съгласието на В. за приемане на дареното не е било необходимо, но както сочи ищецът, извършени са по сметка на ответника именно по негово настояване. Банкови сметки на децата тогава не са разкрили, по разбираеми причини, и пак - по настояване на В.. Очевидно е възникването на паралелни правоотношения между посочените в ИМ лица, които следва да се разглеждат във връзка с останалите правни връзки, с оглед постигане предвидените от договарящите цели. Твърдението: „между доверителят му и М. П. Т. не е имало уговорки и отношения във връзка с тези суми от преводите ...“, според нея, следва да се разбира само като липса на писмени съглашения, но нито закона, нито морала изискват такава формалност.Житейски оправдано е прозиращото от ИМ огорчение на ищеца от усложнените семейни отношения между ответника и сина му - продължават и понастоящем споровете им за упражняването на родителските права спрямо децата им, за издръжката им и за ползването на семейното жилище. Водили са и водят и дела по ЗЗДН, вкл. и спрямо децата, а синът му вече почти година живее при него. Разбираемо е и огорчението му, че е надарил внуците си с имущество на значителна стойност, чието управление е възможно съдът по развода да възложи на доверителя и, всяка близост с която е прекратена, а синът му да бъде принуден да си „търси“ друго жилище, осигуряването на което пък ищецът при последните си контакти с нея заявява за свой нравствен дълг. Но тези му мотиви не намират опора в закона за допускане до разглеждане от съда на исковите му претенции, така, както са предявени.Ако намери доверителят и да е процесуално легитимирана да отговаря по тях, то от нейно име и за нейна сметка, възразява за основателността им, по същите съображения, изложени по-горе.Моли да се присъдят на доверителя и и направените от нея разноски по производството .