Решение № 3671 от 25.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3349/2022
- Вид
- Решение № 3671
- Подписан
- 25.11.2022
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за енергетиката
- чл.104а · Закон за енергетиката
- чл. 94а · Закон за енергетиката
- чл. 95 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- чл. 97 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3671 гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110103349 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ против против А. Б. Р., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сумите, както следва: 109,53лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер 1100319927 и абонатен номер ***- за обекта на потребление с. Радево, къща, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 4,60лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г.; 320,90лева, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер 1100319927 и абонатен номер ***- за обекта на потребление с. Радево, жилище, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 13,99лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г., за което вземане е издадена заповед № 5193/23.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13303/2021г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по доставка на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД в 1 собствения му имот в с. Радево с кл. №1100319927, отчитани с аб. № 0201505130 и ***. Твърди, че Електроразпределение Север АД осигурява достъп по електроразпределителните мрежи за обекта с аб. № 0201505129 при резервирана мощност от 13КВтч, а за обекта с аб. *** при резервирана мощност от 39КВтч.
В периода 15.09.2020г.- 09.07.2021г. е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и осъществяване достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия. Съгласно чл. 28, ал.1 ПТЕЕ небитовите крайни клиенти по см. на пар.1, т.33а ПЗР на ЗЕ, какъвто е ответникът, дължат на крайния снабдител, какъвто е ищецът, всички мрежови услуги за съответния ценови период. Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ, освен цена на потребена ел. енергия, дължима е и цена на мрежови услуги, в т.ч. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа.
Към датата на съставяне на процесните фактури титуляр на кл. №1100319927 е „Максимус 2013“ ЕООД, което обаче се е разпоредило с имота си в полза на ответника през 2016г., поради което и за целия исков период ответникът се явява негов ползвател.
Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества активна ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдени от КЕВР цени.
С решение Ц-29/01.07.2020г. /т.7.3.2/ КЕВР е одобрила цена за достъп до електроразпределителната мрежа в размер на 0,2053лева за кВт предоставена мощност на ден, важаща за целия процесен период. За изчислението на таксата е ползвана предоставената на ответника по данни на ищеца мощност за всеки от двата обекта съгласно чл. 33, ал. и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. Посочва, че дължимостта на процесната такса за разликата от другите такива, не е поставена в зависимост от потреблението или прекъсването на захранването с ел. енергия в обекта, каквото в случая не е имало, а само от предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Единственото основание за отпадане дължимостта й е прекратяване на облигационната връзка или преустановяване достъпа да електроразпределителната мрежа, които хипотези се твърди в случая да не са налице. С последното изменение на чл. 94а ЗЕ и считано от 01.10.2020г. се твърди, че от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти. В резултат, договорът за доставка на ел.енергия при общи условия е бил прекратен. За такива клиенти, които до 30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката се извършва от досегашния доставчик като титуляр на лицензията, въз основа на сключен типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването на типов договор, доставчикът осигурява доставката на ел. енергия при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми по повод доставката. Твърди, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, нито типов 2 такъв по пар. 15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 26.06.2020г./. Поради тази причина, считано от 01.10.2020г. обектът на ответника служебно е преминал на свободен пазар с доставчик ищеца в качеството му на търговец на свободен пазар. На основание чл.
31 ПТЕЕ, клиентите регистрирани на пазара на свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, а той на съответния мрежови оператор.
За периода 15.09.2020-09.07.2021г. се твърди, че е начислявана само такса за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ на база предоставената мощност за всеки от обектите на потребление. Плащане на задължението не е извършено, поради което с настъпване падежа му, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, на основание чл. 38 ОУДПЕЕ. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който претенциите се оспорват. Оспорва за процесния период да е била в облигационна връзка с ищеца по договор за продажба на ел. енергия или с Електроразпределение Север АД, както и да е резервирала мощности към електроразпределителното дружество, доколкото не тя е била титуляр на партидата.
Твърди, че липсва заявление за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД при ОУ и такова за продажба на ел.енергия при ОУ.
Оспорва за процесния период на адреса на потребление да е монтирано СТИ с № 1127031900384089, чрез което да е възможно измерване на ел. енергия, която ответникът да ползва.
На следващо място твърди, че съгласно ангажираните от ищеца доказателства, ответницата е придобила само 1/4ид.ч. от жилищната сграда на два етажа с издаден акт образец 16 построена в УПИ II-93.
Оспорва да има качество на „небитов“ клиент, както и обектът да отговаря на понятието „стопански“ обект, в който да се ползва ел. енергия за „небитови нужди“ по см. на пар.1, т.33а от ПЗР на ЗЕ. Твърди, че нито тя, нито праводателят й са подавали заявление до ЕРП Север АД, в което да са изразили воля, че желаят ползване на ел. енергия за стопански нужди и при определено ниво на предоставена мощност. Оспорва ОУДПЕЕ да са приложими за нея, както и да е заявявала присъединяване на обектите при сочените резервирани мощности. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва иска поддържайки депозирания отговор.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа 3 и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер 1100319927 и абонатни номера *** и ***- за обекти на потребление, съответно къща и жилище с. Радево. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 13303/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу която ответникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че с ответника са се намирали за сочения обект на потребление в периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. в договорни отношения като краен снабдител с ел. енергия, респ. търговец на свободен пазар за периода след 01.10.2020г.; че ответникът има качество на клиент купувач на ел. енергия за небитови нужди за посочените обекти и че обектите са присъединени към електроразпределителната мрежа при твърдяната резервирана мощност; че в това му качество е начислявал такса достъп до електроразпределителната мрежа, съобразно одобрените и приети общи условия, правила и цени от КЕВР; размер на вземането, а по претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж и размер на вземането. Ответната страна следва да докаже следва да докаже собствените си правоизключващи възражения срещу дължимостта на процесното задължение.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
В периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. ищцовото дружество е издало 22 броя фактури, на името на титуляра на партидата „Максимус 2013“ ЕООД.
С договор за покупко-продажба от 21.12.2016г. ответницата е придобила от Максимус 2013 ЕООД собствеността върху имот в с. Радево – поземлен имот УПИ № II-93, кв.13, целият с площ 1375 кв.м., като при образуването на УПИ № II-93 участват общинско място от 110 кв.м. и част от ПИ № 94 от 15 кв.м.
С договор за дарение от 22.12.2022г. ответницата е придобила от Барак Ставитски ¼ ид.ч. от сграда с площ 116 кв.м. и изба от 54 кв.м., ПИ с пл. № 93 в кв. 13 с площ от 1250 кв.м., който участва в УПИ № II-93 в кв. 13, с площ от 1375 кв.м. в с. Радево.
Между страните не е имало спор относно обстоятелството, че ответницата притежава право на собственост в процесните обекти на потребление, като възраженията й са били единствено срещу обема на тези права. Съобразно представените по делото доказателства следва да се приеме, че действително ответницата притежава само 1/4ид.ч. от имота явяващ се обект на потребление. Въпреки дадените по реда на чл. 146, ал.2 ГПК указания до ищеца, същият не е ангажирал годни доказателства обосноваващи извод за изключитебни права на собственост на ответницата. Ирелевантно е, че тя е изключителен собственик на дворното място, в което те са изградени.
4
От приетото по делото заключение по допусната комплексна съдебно- техническа и счетоводна експертиза, кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, в т.ч. с разясненията дадени при изслушването му, от част техническа се установява, че предоставената мощност на база монтираните електромери към абонатен номер № 0201505129 е 13кW, а към абонатен номер № 0201505130 е 39 кW. Обектът с аб.
*** е отчитан от монофазен електромер, а този с аб. № 0201505130 от трифазен електромер. Електроснабдяваните обекти отчитани с абонатен номер № 0201505129 и абонатен номер № 0201505130 представляват триетажна къща, като абонатен номер № 0201505129 е за отчитане потреблението на третия етаж от сградата, а аб.номер № 0201505130 е за отчитане потреблението на първи и втори етаж от къщата. Към 26.10.2022г. електромерите са демонтирани. За демонтажа на електромера на аб.номер № 0201505130 е представен КП, удостоверяващ дата на демонтаж 22.06.2021г.
От експертното заключение по част счетоводна се установява, че задължението за плащане на мрежови услуги общо за абонатен номер № 0201505129 за процесния период 15.09.2020г. до 09.07.2021г. е 109,53лв., а за абонатен номер № 0201505130 е 320,90лв.