Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6832 от 04.09.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7511/2019
Вид
Определение № 6832
Подписан
04.09.2019
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

04.09.2019 година, град Бургас

Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав

На четвърти септември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в състав

Председател: Ивелина

Мавродиева като разгледа докладваното от съдията Мавродиева гражданско дело № 7511 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

4, ал. 1 във връзка с чл. 8, от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на Т.М.М. с постоянен и настоящ адрес *** и М.П.М. с постоянен и настоящ адрес *** за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от Диан М. ***.

С определение № 1202/20.08.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 583/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, делото е прекратено по отношение на Т.М.М. и е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

Районен съд – Бургас намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата за защита, изходяща от Т.М., поради следните съображения.

Действително съгласно чл. 7, ал.

1 от ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита, в т.ч. и незабавна защита по смисъла на чл. 18 от ЗЗДН е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

В случая обаче, се търси защита от две лице срещу осъществен спрямо тях един акт на насилие от страна на ответника, като едно от тях е с постоянен и настоящ адрес ***, при което не намира опора в закона частичното прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на друг съд. Друг е въпросът, че производството по ЗЗДН е двустранно, като липсата на възражение от страна на ответника по подсъдността въобще изключва служебното прекратяване на делото и изпращането по подсъдност на друг съд, доколкото не е налице нито една от хипотезите на чл. 119, ал. 3 от ГПК. Всъщност нормата на чл. 7 предвижда подсъдност по постоянния и настоящ адрес на пострадалото лице, различна от общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, с оглед възможността пострадалото лице да потърси защита веднага, като в случая, лицата са избрали да сезират с молбата си защита Районен съд – Средец.

Ето защо съдът намира, че на основание чл. 122, изр. 1-во от ГПК следва да повдигне спор за подсъдност пред Бургаския окръжен съд, който да определи кой е местно компетентният съд да разгледа и да се произнесе по депозираната молба Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал.1 и чл. 122, изр.1-во от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по гражданско дело № 7511/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

Повдига спор за подсъдност пред Окръжен съд

– Бургас за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по искова молба за защита по реда на ЗЗДН, изходяща от Т.М.М..

Определението е окончателно.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: