Решение № 3941 от 12.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3941 гр. Пловдив, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117776 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от К. С. Т. срещу Профи Кредит България ЕООД, с която се иска от съда да признае за установено, че клаузите от раздел 6 от договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ****** са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави и нарушават изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, тъй като с включване на тяхната стойност ГПР надвишава 5 пъти размера на законната лихва. Касае се за заплащане на възнаграждение за пакетни допълнителни услуги, които са установени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С уточняваща молба ищецът сочи, че моли за прогласяване нищожността на целия договор за кредит на същите основания.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира исковете за неоснователни, доводите за необосновани. Не спори, че е сключил договор за кредит от 07.12.2022 г., като били договорени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и възнаграждение за тях. Счита, че липсата на реквизитите по чл. 10 и чл. 11 ЗПК не води автоматично до недействителност на договора, счита, че не е нужно да сочи предвидените допускания на ГПР, тъй като лихвеният процент и ГПР са фиксирани, като в случая ГПР е формиран от възнаградителната лихва. Счита също, че двете допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, за което цитира дефиницията на „общ разход по кредита“. Развива подробни съображения в тази връзка. Счита, че дори ГПР да не е вярно посочен, не е нарушено правото на потребителя да бъде информиран, а договорът можел да съществува независимо от клаузата за 1 допълнителни услуги. Счита, че правоотношението отговаря на изискванията на ЗПК, както и че ищцата се е възползвала 2 пъти от услугата за отлагане на погасителни вноски, както и от другите 2 услуги, включени в клаузата „Флекси“. Моли за отхвърляне на исковете, за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 19 ЗПК.

Безспорно е между страните сключването на договора за кредит и уговарянето на клаузи за допълнително услуги, както и че възнаграждението за клаузите „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в ГПР.

Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочената допълнителна услуга „Фаст” е свързана с усвояване на кредита – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита. По-бързото извършване на преценката на кредитора дали да сключи договора с определен длъжник и при определени условия, както и по-бързото предоставяне на заемната сума, не съставляват отделна услуга, различна от фактическия състав по сключване на самия договор. Услугата „Флекси”, която предоставя право на потребителя да променя погасителния план, е такса, свързана с управление на кредита. Промяната на погасителния план касае изменение на договора, което е присъща възможност за изменение на правоотношението, за което е достатъчно взаимно съгласие. Заместването на това съгласие със заплащане на парична сума накърнява добрите нрави.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговарянето на тези услуги и таксата за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като посочените такси имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реална допълнителна услуга, стойността им следва да намери израз в ГПР по кредита. В договора не се сочи размер на ГПР, ако в него се включат коментираните такси. С това се нарушават изискванията за посочване в договора на ГПР. Същият следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22. Искът е основателен. Без значение е дали потребителят се е ползват от услугите „Фаст“ и „Флекси“, тъй като действителността на договора и неговите клаузи се преценява към момента на сключване на договора.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е поискал възнаграждение по чл.38 от ЗА. С оглед възражението за прекомерност , ниската правна и фактическа сложност на делото, развило се в едно заседание без явяване на страните и с безспорност на всички факти по 2 делото, следва да се определил хонорар от 400 лв. Не следва да се определя по-малък хонорар с оглед цената на иска, която е над 9000 лв. Ответникът следва да плати в полза на съда държавна такса в размер на 392,49 лв., тъй като ищецът е освободен от такава.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения от К. С. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.”В”, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11 ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ****** от 07.12.2022 г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 175074752, да плати: на Държавата, в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РСПловдив, държавна такса в размер на 392,49 лв.; на АД „Б., А. и партньори“, Булстат: 181079533, сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3