Решение № 954 от 17.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Варна, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201863 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ю. Т. Д., ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. „Радост“ бл.3, вх.Б, ет.2, ап.6, против НП № 23-8703-001233 от 06.11.2023год. на началника на група ОД МВР Варна, Сектор „СПС“, с което на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 30лв. за нарушаване нормата на чл.6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 104а от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че акта не е съставен по надлежния ред и не съдържа необходимите реквизити. Сочи актосъставителят не бил посочил ЕГН на свидетеля, а посочения адрес не бил собствения му, а служебния такъв. Отделно от това оспорва извършването на нарушенията за които е санкциониран с НП. Сочи, че водачът движещ се пред него спрял внезапно и той го заобиколил за да не предизвика ПТП, поради това настъпил маркировката, както и че самите проверяващи били паркирали моторите си върху тази маркировка. По отношение на второто вменено му нарушение сочи, че не е говорил по телефона, както и че автомобилът му имал последно поколение блутуд система с хендс фрии, която използвал. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично.

Същият поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено тъй като е съставено неправомерно и фактите не отговаряли на 1 действителността.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. - А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2023год. около 18:05ч. въззивникът управлявайки л.а.

„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с рег. № В6318ТА се движел по бул. „Владислав Варненчик“ в гр.Варна като на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ извършил десен завой в посока Аспарухов мост като пресякъл пътна маркировка М15.

Докато извършвал маневрата въззивника боравил и с мобилният си телефон.

Действията му били възприети от свидетелите К. И. и С. З., и двамата служители на ОД МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ (СПС), които се били позиционирали със служебни мотори на пиацата пред Катедралата и извършвали проверки на водачите на МПС. Св. К.И. спрял въззивника, който към момента на спиране на МПС-то продължавал да борави с телефона си. На място на въззивника бил съставен АУАН бл. № 449082/24.10.2023год. в който било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДП и чл. 104а от същия закон, тъй като на 24.10.2023год. около 18:05ч. в гр.Варна на кръстовището на бул. „Вл.Варненчик“ и бул. „Хр.Ботев“ в посока кв. „Аспарухово“, управлявал собственият си лек автомобил „Мерцедес Гле“ с рег.№ В6318ТА като пресича пътна маркировка М-15 изпреварвайки друг лек автомобил и използвал мобилен телефон по време движение без да използва устройство позволяващо използване на телефона без участието на ръцете. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки в него че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмено възражение срещу акта със съдържание идентично с въззивната жалбата. Същото не било прието от АНО и на 06.11.2023год. въз основа на акта началника на група в ОД на МВР Варна, сектор „СПС“ издал атакуваното Н. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел, че въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 и чл. 104а от ЗДП и му наложил съответните административни наказания – глоба в размер на 30лв. на основание чл. 1836, ал.3, т.6 от ЗДП за първото нарушение и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП за второто.

2

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителят К. И. и свидетеля вписан в АУАН – Ст.З., които в показанията си пред съда възпроизвеждат обстоятелствата изложени в АУАН с нужната конкретика. И двамата сочат, че лично са възприели, че въззивникът управлява горецитираното МПС, ползвайки телефона си. Св. И. сочи, че въззивникът е „цъкал“ на телефона си дори и към момента на спирането, а при съставянето на АУАН имал претенции, че не е говорил по него. За друго нарушение и двамата свидетели заявяват, че не си спомнят.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, възражение срещу АУАН, докладна записка от С. З.; Докладна записка от К. И., становище по постъпило възражение, справка за нарушител. Заповед № 5121з-515 от 14.05.2018год. на същия министър,справка за нарушител, възражение срещу АУАН, докладни записки – два броя, както и справка относно възражение по АУАН № 370547/16.04.2021год..

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени и представени от въззивника Удостоверение № 4/20.06.2024год. издадено от „Май Сървиз“ ЕООД както и разпечатка от проведени телефонни разговори на 24.10.2023год.

Показанията на свидетелите З. и И. съдът кредитира изцяло като безпристрастни, обективни, последователни, логични и непротиворечиви.

Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, очевидец, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

3

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Допуснати съществени нарушения на процесуалните прави в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Вярно е, че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на въззивника, не го лишава от възможността да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен. Не е спорно в доктрината и константната съдебна практика, че правото на защита се реализира срещу фактите. Отделен е въпроса, че изискването за вписване ЕГН на свидетеля е отменено с изменението на ЗАНН от 2020год. С това изменение е предвидено вписване в АУАН на датата на раждане на свидетеля, каквато не е спорно, че не е посочена в процесния АУАН. Това обаче също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила по мотивите изложени по-горе. Що се касае до наведеното в жалбата като съществено нарушение на процесуалните правила вписване в АУАН на служебен адрес на актосъставителя, а не личен такъв то също не споделя от съда доколкото ЗАНН предвижда единствено вписване в АУАН на точен адрес на свидетеля, който адрес впрочем е предвиден с оглед възможност за изслушване на свидетеля във връзка с проверка на фактите отразени в АУАН.

Доколкото с НП на въззивника са наложени санкции за две нарушения съдът счита, че следва да обсъди всяка част от НП отделно.

По т.1 от НП.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП вменява в задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В случая не е спорно по делото че въззивникът е пресякъл пътна маркировка М15, която съобразно чл. 65, т.6 от ППЗДП обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства.

Според настоящия съд обаче в случая неправилно АНО за това нарушение е наложил на въззивника наказание съобразно нормата на чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДП.

Посочената норма предвижда санкция за водач, който при неправилно изпреварване не създава опасност за движението. Нормата на чл.6, т.1 от ЗДП е абсолютно неотносима към състава на нарушението по чл.183, ал.3, т. 6 от ЗДП защото тя не регламентира правила за изпреварване. Последните са уредени в Глава ІІ, раздел ХІХ -ти от ЗДП (чл.41-чл. 43а от ЗДП) и там правила свързани със спазване на пътна маркировка няма.

В конкретния случай относима санкционна норма се явява общата норма на чл.

185 от ЗДП доколкото за нарушаване на предписание на пътната маркировка в случаите когато не е създадена опасност за движението изрична санкционна норма не е налице. Такава е предвидена само за случаите когато нарушението е довело до създаване на опасност за движението – чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП. И доколкото нарушението по чл. 185 от ЗДП е по-леко наказуемо от това по чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДП (за първото е предвидено наказание глоба в размер на 20лв., а за второто глоба в размер на 30лв.) и не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, то съдът счете, че в частта на т.1 НП следва да бъде изменено съобразно 4 нормата на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН като на въззивника бъде наложено наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП.

По т.2 от НП.

Разпоредбата на чл.104А от ЗДвП забранява използването на мобилен телефон п о време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете.

Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на действие.

В конкретния случай, въззивникът има качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал процесното МПС към момента на спирането за проверка от страна на полицейските служители. Ползвал е мобилен телефон в момент, в който управлява описаното в АУАН и НП МПС. Горното се установява от показанията на свидетелите И., който заявява „като ми навлезе в периметъра забелязах, че водачът си цъкаше на телефона, даже към момента на спирането продължаваше да си цъка на него.“ и З. който потвърждава, че телефонът на въззивника е бил в ръката му. В същата насока са и приложените към АНП два броя докладни записки от същите свидетели, в които е поискано, че въззивникът е ползвал телефона си.