Решение № 141 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110170474 по описа за 2022 година

Производството е инициирано по искова молба на Й. Л. М. срещу А. Е. М., в качеството на майка и законен представител на .......

Ищецът твърди, че с ответницата имат общи ненавършили пълнолетие деца, отглеждането на които е възложено на майката съгласно влязло в сила решение за прекратяване на брака от 2017 г., като той е осъден със същото да заплаща на децата, чрез тяхната майка, месечна издръжка.

За процесния период м.02.2020 г. – м.09.2021 г. сочи, че е полагал единствено той фактическите грижи за децата и едновременно с това е извършвал парични преводи по сметка на ответницата в общ размер 12 000 лв., представляващи сбор от присъдените със съдебното решение месечни издръжки за същия период.

Поддържа, че по този начин е изпълнил задължението си за издръжка двукратно – веднъж чрез предоставяне на издръжка в натура, чрез непосредственото отглеждане на децата, и втори път чрез парични преводи, поради което претендира връщане на сумата 12 000 лв. като платена без основание, тъй като задължението му за същия период е било вече изпълнено в натура и ответницата нямала право да задържи преведените суми в размер на 12 000 лв. за същия период, поради което търси защита от съда, като иска да се признае за установено по отношение на страните, че ищецът не дължи сумата в размер на 12 000 лв., представляваща издръжка за двете общи деца за процесния период 02.2020г. до 09.2021г., както и осъждане на ответницата за връщане на същата сума от 12 000лв., поради това, че била получена без основание от последната, доколкото той вече бил престирал в натура преди това ( чрез грижи).

Ответницата А. Е. М., в качеството на майка и законен представител на ....... и ...., оспорва иска, като поддържа, че издръжката е дължима по силата на влязло в сила съдебно 1 решение, поради което плащанията имат основание. Оспорва и твърденията, че през целия процесен период децата са били отглеждани единствено от бащата. Признава да е получила част от процесната сума, но твърди да не се дължи връщане, доколкото е било налице основание за плащането.

В хода на делото с определение 25026 от 07.06.2025 година съдът е приел че исковата молба в частта за отрицателния установителен иск за недължимост на платените 12 000 лв. е недопустима, тъй като ищецът изрично е поддържал тезата, че е превел сумите изцяло същата по банков път, което налага извода че правният интерес от установяване на недължимост е погълнат от интереса от реално възстановяване на средствата чрез осъдителен иск по член 55 параграф 1 от Закона за задълженията и договорите. Доколкото липсва правен интерес от установяване на недължимост, тъй като интересът му от защита е погълнат от осъдителния иск за реално възстановяване на сумите по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с влизане в сила на това определение предметът на делото е ограничен единствено до осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Определението е влязло в сила на 08.07.2025г.

Този процесуален развой е довел (ведно с предходно разпореждане , с което друга част от първоначално предявени искови претенции е върната и друга отделена, потвърдено с Определение на СГС и САС) до ограничаване на предмета на делото само до връщане на сумата в размер на 12 000лв., доколкото се твърди ответницата да няма право да задържи тази сума, тъй като е престирано в натура - чрез грижи за децата.

Съдът след като анализира събраните доказателства намира за установено следното.

Разпитан по делото е свидетелят ...... Показанията му са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и се основават на преки лични възприятия. Свидетелят заявява, че през целия процесен период – от м.02.2020 г. до м.09.2021 г. малолетните ....... и .... М.и са живели изцяло при баща си. Относно периода м.05.2020 г. – м.09.2021 г. разказва как децата са идвали всеки ден с бащата в офиса, там са осъществявали дистанционното си обучение, били са нахранени от него преди това, а вечер са се прибирали и са нощували в дома на бащата в кв. ....... Водени са на училище и вземани от него, като включително свидетелят и неговата съпруга са водили децата на ищеца , заедно със своите в близкия парк, доколкото ищецът и самият свидетел са имали обща работа в офиса. Свидетелят изрично заявява, че „абсолютно“ поддържа това твърдение, че ищецът е полагал изключително сам грижите за децата през целия процесен период.

Съдът приема, че е доказано непрекъснато и трайно упражняване на фактическите родителски грижи от ищеца за целия процесен период.

Съгласно тълкуването, дадено в Решение 134 от 25.06.2012 година по гражданско дело 90 от 2011 година на четвърто гражданско отделение на ВКС: "По силата на чл.82 ал.1 от СК /отм./ родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за 2 духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно /чл.89 от СК /отм./ на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите обаче, когато след приключване на съдебното дирене детето е живяло с родителя на когото не е предоставено упражняването на родителските права и този родител е полагал за него дължимите грижи включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му неговото задължение за издръжка следва да се счита изпълнено, а правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й в натура, доколкото след като децата са живели с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за тях дължимите грижи, включително като им е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите им, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й. Без значение за този извод е дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, вкл. чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме противното би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение веднъж чрез грижи и подслон и втори път чрез парични преводи." / Така Решение 134 от 25.06.2012 година по гражданско дело 90 от 2011 година на четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което макар да касае разпоредби от СК ( отм.) същите са аналогични на настоящите по СК / в сила от 01.10.2009 г./ поради което и напълно приложимо за настоящия случай, като настоящият съдебен състав напълно подкрепя и следва да приложи даденото по - горе тълкуване на закона.

С оглед гореизложеното съдът приема, че доколкото за периода от 20 месеца Й. М. е погасил задължението си чрез натурална престация, то паричните преводи към майката се явяват лишени от основание.

По делото е приета съдебно-счетоводната експертиза с вх. № 389435/27.11.2025г. ( след определение на съда за нейното допълване от 26.11.2025г.) на вещото лице А. Н., според което заключение реално платената сума възлиза на 4200 лева. Съдът не може да игнорира обективните данни от банковите извлечения само въз основа на първоначалното признание на ответницата за 6600 лева, доколкото вещото лице е изяснило механизма на грешката при сумирането. За разликата до 12000 лева искът по член 55 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не се доказа реално преминаване на тези суми в патримониума на майката.

Възраженията, направени от ищеца в хода на устните състезания относно определението по чл.439 ГПК, са процесуално ирелевантни за настоящото производство, тъй като същото е влязло в сила и предметът на делото е ограничен до осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

По отношение на разноските съдът приема че ответницата е дала повод за завеждане на делото. Макар тя да направи частично признание за получени суми тя изцяло оспори основанието за тяхното връщане като отрече факта на отглеждане на децата от бащата. По 3 този начин тя е направила съдебния процес неизбежен за защита на правата на ищеца.

Разноските следва да се разпределят съразмерно на уважената част от иска, която се базира на доказаното плащане от 4200 лева. Ищецът е направил разноски в общ размер 2 530 лв.

(държавна такса 480 лв., адвокатско възнаграждение 1 500 лв., депозит за ССчЕ 550 лв.).

Съразмерно на уважената част от иска (35%) ответницата следва да му заплати 885,50 лв. разноски.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Е. М. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетните деца .......да заплати на Й. Л. М. с ЕГН ********** сумата от 4200 лева, представляваща неоснователно получена издръжка за деца .......за периода от месец февруари 2020 година до месец септември 2021 година КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата над уважения размер от 4200 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева като неоснователен поради недоказаност на плащането.

ОСЪЖДА А. Е. М. с ЕГН ********** да заплати на Й. Л. М. ЕГН ********** сумата от 885.5 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4