Решение № 3177 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10463/2022
- Вид
- Решение № 3177
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 10.08.2023
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 3177 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330110463 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООДгр. Пловдив против Н. И. О. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 879, 82 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.11.2018 г. до 07.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, бул. „***“ ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 104, 56 лв. за периода 31.01.2019г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2521/ 04.04.2022г., по ч.гр.д. № 3757/ 22г., по описа на РСПловдив, II- ри бр. с-в. ( претенцията на ищеца е описана съобразно заявено от същия изменение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сторено в ОСЗ проведено на 30.06.2023г. – л. 80 от делото )
Ищецът твърди, че ответникът притежава качеството на потребител на ВиК услуги за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***. Посочва, че за процесния период, във водоснабдения имот не е било поставено техническо средство за отчет (водомер). Предвид това, стойностите за потребление са начислявани служебно, съобразно чл. 25, ал. 8, вр. чл. 23, ал. 5 от общите условия на доставчика на услугата.
Поддържа се, че служебно начислените стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да отчете нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение на ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се и сторените разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява се, че ответникът не притежава качеството на потребител, тъй като не е собственик или ползвател на имота. Възразява се и че на посочения от ищеца административен адрес се намират шест самостоятелни сгради, включително и жилищен блок, с множество самостоятелни обекти. В уверение на тези обстоятелства, към отговора на исковата молба представя извлечение от КККР на гр. *** за горепосочения административен адрес и намиращия се в него ПИ с идентификатор ***. Сочи се, че в карнета е посочен номер на водомер, поради което не може да се сподели твърдението, че не е налице поставено техническо средство за отчет.
Възразява се и че ищецът не е отчитал коректно стойността на доставената услуга. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва за период от повече от три години преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Справката за неплатени задължения и фактурите не установяват, че лицето посочено в тях действително притежава качеството на „потребител“ на ВиК услуги, съответно, че е титуляр на вещното право на собственост или е ползвател на процесния имот.
Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество / л. 9- 10/, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя.
2
В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик/ ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, т. е. че ответникът е страна по процесното правоотношение. В открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2023г. / л. 51/, процесуалният представител на ищеца излага становище, че за потребител на ВиК услуги следва да се счита и лицето, което е получило изпратената от ищеца покана за доброволно плащане ( фигурираща на л. 8 от делото ).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова. Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.
В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За доказване на това обстоятелство по делото са изискани от Община *** подадените от страна на ответника Н. И. О. данъчни декларации. В изпълнение на указанията на съда е постъпило писмо от Община *** ( л. 49 ), в което се посочва, че Н. И. О. не е подавала данъчни декларации по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за недвижим имот, находящ се на адрес гр. ***, бул. „***“ № ***.
Същевременно, ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство. В тази връзка, твърдението на процесуалния представител на ищеца в ОСЗ от 05.04.2023г., че с получаването на покана за доброволно изпълнение, ответницата е придобила качеството на потребител на ВиК услуги не може да бъде споделено. Изложената теза не намира опора нито в нормативната уредба, касаеща предоставянето на ВиК услуги, нито в общите правни принципи, уреждащи възникването на едно облигационно правоотношение. С факта на получаването на изпратена от ищеца покана за доброволно заплащане на определена сума, съответното лице не получава качеството на потребител на ВиК услуга, съответно не придобива качеството на страна по правоотношението. В тази връзка, в § 1, т. 2 ЗРВКУ изрично е посочено, че потребители на водоснабдителни и канализационни услуги могат да бъдат само юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти. Тоест, потребител на услугата не може да бъде субектът получил поканата за доброволно изпълнение, а единствено лицето, 3 което е собственик или ползвател на имота. Покана за доброволно изпълнение би могло да бъде връчена на всяко едно лице от адреса, като в случай че се възприеме тезата на ищеца, то това би означавало, че задължено лице по правоотношението с предмет предоставяне на ВиК услуги може да бъде неограничен кръг от субекти ( на практика всеки, който получи ПДИ ).
Отделно от гореизложеното, ищецът не ангажира по делото доказателства, от които да се установява кой точно е имотът, за който са доставяни ВиК услуги. От представената от ответника разпечатка от КККР на гр. *** / л.39/ се установява, че на посочения в исковата молба административен адрес не е ситуирана къща ( както твърди процесуалният представител на ищеца в ОСЗ, проведено на 09.05.2023г.), а представлява поземлен имот с идентификатор ***. Съобразно отразеното в извадката от КККР на гр. *** / л. 39/ в посочения поземлен имот се намират шест постройки ( две от тях са масивни и четири паянтови ).
Предвид гореизложеното, освен че ищецът не установява лице, с което да е възникнало правоотношение по доставка на ВиК услуги, то не установява и конкретния имот, до който са предоставени услугите. Съобразно изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
Тъй като вземането за заплащане на мораторна законна лихва е добавъчно, при невъзникването на главно парично задължение следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Н. И. О., ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 879, 82 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.11.2018 г. до 07.02.2022 г. за обект, находящ се в гр.
Разпечатката съдържа 34 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9707e58b-d434-4c43-aec5-cd118224c99f