Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 04.08.2023, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 262/2023
Вид
Решение № 130
Подписан
04.08.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Росен Димитров Костадинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Силистра, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д.а като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200262 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Й. Г. от гр. Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000239/09.03.2023 г. на Началник група в ОД МВР-Силистра, сектор Пътна полиция. Счита, че са му наложени наказания в нарушение на закона и моли да се отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Редовно призован явява се лично.

Административнонаказващият орган (АНО) при редовност на призоваването се явява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо предлага НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 19.02.2023г. свидетелите очевидци А. Т. А. и Г. Н. А.- инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ –Русе, при Национално ТОЛ управление, Агенция „Пътна инфраструктура“ били на работа. Със служебен автомобил се били установили в отбивка по път II-7, на км.18+ 260, разклона за с.Кайнарджа, общ.Кайнарджа, обл.Силистра.

Приблизително около 15,15 часа в посока към гр.Силистра се приближило моторно превозно средство- л.а.”Рейндж Ровър”, с рег.№ Р 0514 КМ. За движението на превозното средство свидетелитге вече имали информация от камера разположена в с.Средище, общ.Кайнарджа, обл.Силистра. Свид.А.А. са намирал до служебния автомобил, на границата между пътното платно и отбивката, като със “Стоп палка” по образец подал на водача ясен сигнал за спиране. Превозното средство не преустановило движението си и продължило.

Пред жалбоподателя се движило и друго моторно превозно средство, затова контролния 1 орган държал ръката си със стоп палката високо за да привлече внимание, и след преминаване на първия автомобил свалил ръката си към Д. Й. Г.. Последния единствено свирнал с клаксона и продължил да управлява моторното превозно средство без да спре.

Очевидец на нарушението е и свид.Г.А.. За горните обстоятелства свид.А.А. изготвил докладна записка, а Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ –Русе сигнализирал Директора на ОД МВР-Силистра.

При така установената фактическа обстановка въз основа на данните на очевидците на нарушението Т. Д. Т.- мл. автоконтрольор в ОД МВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“ на 24.02.2023г. съставил акта за установяване на административно нарушение на Д. Й. Г., като ангажирал отговорността му по чл.103 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за това, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът не е спял плавно в най-дясната част на платното за движение и не е носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.53 ЗАНН, и чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, АНО е постановил наказания съответно “Глоба” в размер на 50 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 10 лева.

Фактическа обстановка отразена в АУАН се установява от разпитаните очевидците, чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. За достоверността на показанията може да се съди и от въпросите зададени в съдебното следствие към свид.А. от страна на жалбоподателя. От същите въпроси може да се направи извод, че е възприет подадения сигнал от контролния орган.

При съставянето на акта съда не констатира да са били нарушени императивните законови правила на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2, от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателя отрича съставомерните елементи на нарушението, че не би могъл да възприеме подадения сигнал със стоп палка по образец. При съставяне на акта и в последствие Д. Й. Г. не правил възражения. В жалбата си сочи, че не е спрял на сигнала, тъй като не бил разбрал ,че се отнася за него. Горните заявления се опровергават от гласните доказателства събрани и във виззивното производство пред съда. Поради гореизложените съображения съда не намира за основателни възраженията за липса на съставомерност на нарушението по чл.103 от ЗДП.

Безспорно доказателствата сочат, че жалбоподателя не е изпълнил дадения сигнал от свид.А.А..

В случая явно АНО е приел, че има деяние което е административно нарушение, извършено от жалбоподателя поради което и го е санкционирал, като издал НП.

По отношение на второто от административните обвинения, че жалбоподателя не е носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, съда намира, че не е 2 безспорно доказано. Освен това остава неясно за кой момент контролните органи правят тази констатация, дали към момента на установяване на нарушението на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП- 19.02.2023г. или към момента на съставяне на АУАН- 24.02.2023г.. На първата от датите жалбоподателя не е спрял за да му бъде извършена проверка, поради няма как от фактическа страна да са установени елементите на това административно нарушение.

Дали жалбоподателя не е носил КТ към СУ на МПС към момента на съставяне на АУАН може само да се гадае, защото за това адм. нарушение не е посочена изрична дата. Същите съждения са относими и за мястото където е извършено деянието. В този смисъл е налице отклонение от изискванията на ЗАНН – чл.42, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.57, ал.1, т.5, което по своето естество е процесуално нарушение, съществено тъй като рефлектира и върху правото на защита и се явява и самостоятелно основание за отмяна на санкцията в тази част.

Предвид гореизложеното съда намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административните нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл.103 ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва по чл. 175, ал. 1, т.

4 ЗДвП. Съгласно чл.167а от ЗДВП в сила от 01.01.2019 г. служителите от национално ТОЛуправление са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона. Агенция "Пътна инфраструктура", в структурата на която е Националното ТОЛ управление, има правомощията на контролен орган по ЗДвП по силата на чл. 167а от закона, като процесните служители са имали правомощието по чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спират движещи се МПС за извършване на проверка.

АНО при определяне размера на наказанието е взел предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – тоест е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая наказанията са били постановени в минимума. Наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е фиксирано.

Предвид на изложеното съда намери издадено НП за правилно и законосъобразно в частта на административното обвинение по чл.103 ЗДвП, поради което следва да се потвърди.

По отношение на административното обвинение за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, съда го намери за недоказано по безспорен начин, и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на установяването му и налагане на санкцията.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000239/09.03.2023 г. на Началник група в ОД МВР-Силистра, сектор Пътна полиция, в частта с която на Д. Й. Г. от гр.Силистра за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, са му наложени наказания“ Глоба” в размер на 50 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000239/09.03.2023 г. на Началник група в ОД МВР-Силистра, сектор Пътна полиция, в частта с която на Д. Й. Г. от гр.Силистра за нарушение по чл.100, АЛ.1, Т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.І т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложено наказание“ Глоба” в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4