Решение № 901 от 14.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110105197 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, чрез процесуалния й представител – адв. С. Д., срещу Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от *****2009 г., обективиран в НА № *****. на нотариус *****, вписан в Служба по вписванията-Варна с вх. рег. № ******., до размера на 1/3 идеална част от прехвърлените имоти, а именно: 1. Жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. Варна, ул. *****, състояща се от: външно стълбище, входно антре, дневна с ниша, две спални, избен коридор, две избени помещения, външен тоалет и лятна кухня, по документ за собственост, а по кадастрална карта: сграда с идентификатор № ***** на един етаж, с площ 60 кв. м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; 2. Сграда с идентификатор № ***** на един етаж, с площ 15 кв. м., с предназначение – друг вид сграда за обитаване и 3. Сграда с идентификатор № ***** на един етаж, с площ 7 кв. м., с предназначение – друг вид сграда за обитаване, както и до размера на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. Варна, ул. *****, с площ 235 кв. м. по КК, а по документ за собственост 255 кв. м., стар идентификатор:

УПИ *****, квартал ***** подрайон на гр. Варна, при граници: поземлени имоти с идентификатори №№ ****** ***** ****** *****

В исковата си молба ищцата Ж. И. С. излага, че по силата на договор за дарение на недвижим имот от 29.12.1992 г. е придобила 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху жилищни сгради, находящи се в гр. Варна, ул. *****.

Твърди, че въпреки, че вещното право е придобито по време на действието на сключения от нея граждански брак със С. Д. С., то същото представлява нейно 1 лично имущество, на основание чл. 20, ал. 1 СК. По силата на договор от *****1998 г. за продажба на право на собственост върху държавна земя е закупила 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който били изградени процесните сгради, като вещното право било придобито общо от нея и съпруга й, на основание чл. 19, ал. 1 СК. Посочва, че на *****2009 г. бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който прехвърлила на дъщеря си – ответницата Р. С. С. собствената си 1/3 ид. част от своя съсобствен недвижим имот, а именно жилищна сграда с площ 60 кв. м. и две други сгради с площ съответно 15 кв. м. и 7 кв. м., срещу задължението приобретателят да поеме издръжката и гледането й за минало и бъдеще време, докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот. На същата дата съпрузите С.и прехвърлили на дъщеря си Р. С. С. и собствената им 1/3 ид. ч. от поземления имот, в който били построени процесните сгради, срещу задължението на ответницата да поеме издръжката и гледането им за минало и бъдеще време, заедно и поотделно докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот. Твърди, че ответницата се явява неизправна страна по така сключения договор, като считано от датата на сключването му до настоящия момент е в съС.ие на пълно неизпълнение на поетите от нея задължения. Поддържа, че се издържа само от получаваната от нея пенсия и се грижи сама за собствените си нужди. Ответницата не била престирала в нейна полза нито грижи, нито издръжка. Излага, че се е грижила и за внука си А.С.С., който е с поставена диагноза детска церебрална парализа, докато ответницата живеела трайно в Р.Г. до 2015 г. Посочва, че многократно е постъпвала за лечение в болнично заведение, включително на два пъти за оперативна намеса, като въпреки влошеното й здравословно съС.ие ответницата не била полагала грижи за нея.

След прекратяване на гражданския й брак със С. С. по силата на решение по гр. д. № *****2018 г. по описа на ВРС, 7 състав, се преместила да живее в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. *****, предмет на процесния договор за издръжка и гледане, заедно с ответницата и внука си. От няколко години обитава първия етаж на сградата, а ответницата и мъжът, с който живее на семейни начала – К.И.С.., живеят в сутерена. Твърди, че от около 6 месеца ответницата избягва да общува с нея, държи се агресивно, показва й, че е нежелана в този дом, заявява й, че ще бъде изхвърлена на улицата, продължава да не престира нито издръжка, нито грижи в нейна полза, лишава я от достъп до помещенията в сградите. Счита, че повод за това поведение на дъщеря й е повреда на нейния собствен автомобил и извършения му ремонт, ангажимент за което поел К.С. Поддържа, че от м. януари 2024 г. досега ответницата многократно я заплашва, че ще я изгони от къщата. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответницата Р. С. С., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. М. П.. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове, като счита, че участието на прехвърлителите Ж. С. и С. С. е задължително в процеса, тъй като същите са необходими другари. Посочва, че не е посочено и в какво точно се състои неизпълнението по договора, което определя невъзможността й за защита. По същество оспорва исковете като неоснователни. Излага, че ищцата е нейна майка, като през годините тя поддържала връзка единствено с нея и само тя се грижила за нея. Проблемите възникнали от м. ноември 2023 г. по повод и във връзка с ремонт на 2 автомобила на ищцата от съпруга й К.С. Твърди, че от този момент е изправена пред поС.ни обвинения за лошо отношение към майка си, разпитвана е във Второ и в Трето РПУ на МВР – гр. Варна, включително срещу нея е образувано и производство по реда на ЗЗДН – гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ** състав Счита, че посочването на заболявания от страна на ищцата не доказва липса на грижа. Твърди, че през 2023 г. дала на майка си сумата 2000 лв. за безкръвна операция във „Военна болница“, факт, който е премълчан от същата. Признава, че през периода 2005-2015 г. действително е работила в Г., като през това време майка й отглеждала сина й А. Поддържа, че в процесната жилищна сграда извършила цялостен ремонт – смяна на врати, дограма и обзавеждане; закупила хладилник, телевизори и друга техника за бита. Ежемесечно изпращала пари на ищцата за издръжка, за уроци на детето, за лечение. Прибирала се от Г. на всеки три месеца, като по време на пребиваването в къщата изцяло поемала грижите за дома, а майка й била задоволена с всичко. След като ищцата се преместила да живее в къщата, след развода й с баща й, през 2021 г. тя и съпругът й К.С.направили цялостен ремонт на стаята и коридора, които майка й обитава. Сменили кухненския плот, мивката и шкафовете, както и двете вътрешни врати. Твърди, че е превеждала суми в полза на ищцата, необходими за издръжката й, заплащала сметките за ток и вода. Посочва, че ищцата ползва и нейния дял от рентата, която получава от съсобствените им земеделските земи в землището на с. О., общо от 16.5 дка. Поддържа, че след като отказала да заплати поредния ремонт на автомобила на ищцата, се цели злепоставянето й с цел разваляне на договора, отстраняването й и обсебването от страна на майка й на целия имот.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първото проведено по делото на 11.12.2024 г. открито съдебно заседание исковата молба е допълнена със следните факти, които са се сбъднали след нейното подаване, а именно, че на 16.05.2024г. около 20:30ч. ищцата е станала жертва на домашно насилие от актове, извършени от ответницата, които се състоят в следното: на посочената дата Р. С. е наплюла в лицето с плюнки своята майка Ж. С. и я обиждала, като я наричала вещица.

Обвинявала я е за неща, за които не е виновна, а именно за това, че я е скарала с брат й, със сина й, че тя била се е омъжила за първия си съпруг, който бил рецидивист, като същевременно я блъскала и дърпала за ръцете. По този повод е образувано гр. дело № *****2024 г. по описа на ВРС, ** състав по което съдебното дирене е приключило и очакват решение. Също така, след завеждане на настоящето дело, Р. С. е подала сигнал до РП Варна, въз основа на което и образувано ЧНД № *****2024 г. на РС Варна, с предмет: искане по чл. 157 от Закона за здравето, а именно задължително настаняване и лечение на ищцата. Въпросното ЧНД е приключило с определение за прекратяването му, което е четено по време на проведеното открито съдебно заседание на 30.07.2024 г., като съдебният акт е обоснован от това, че психиатърът е посочил, че не е налице заболяване, което да е визирано в чл. 146 от Закона за здравето и прокурорът от своя страна е посочил, че не поддържа искането и желае за бъде прекратено производството.

Ответната страна също посочва, че между страните е налице висящо производство пред ** съставна ВРС по реда на ЗЗДН, по което очакват съдебно решение. Счита, че в това производство са налице достатъчно доказателства, които пряко или косвено сочат за отношенията между страните. По отношение на прокурорската преписка, първо, образувано е производство по сигнал, да, техен сигнал действително до РП Варна, по 3 силата на което е образувано цитираното от процесуалния представител на ищцата ЧНД, което е прекратено. Това е така, но поддържа, че това не може да им се вмени във вина. Прави възражение за погасяване по давност на предявения иск. Прави възражение и за нищожност на договора за продажба на недвижим имот поради издръжка и гледане. Твърди, че ищцата прехвърлител не е имала нужда от издръжка и гледане към момента на сключване на договора. Не е имала нужда от издръжка и гледане и в течението на времето от 2009 г. до 2024 г., по-скоро до края на 2023 г. В тази връзка посочват, че ищцата е получавала аренда, както и пенсия, тоест не е било налице нуждата от издръжка. Ищцата е била в добро здравословно съС.ие към момента на сключване на договора и инцидентните влизания в болницата не определят поС.но здравословно неразположение, което би изисквало поС.на грижа. Моли да бъде приемете за установено, че отношенията между страните в настоящия процес са влошени от края на миналата година.

В проведеното по делото на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. С. Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответницата се явява лично и се представлява от адв. М. П., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки в предоставения от съда срок за това.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

По делото са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, следните обстоятелства:

1/. че между ищцата Ж. И. С. и ответницата Р. С. С. е възникнало валидно облигационно отношение по договор за издръжка и гледане за минало и бъдеще време, обективиран в НА № ******/*****2009 г., по силата на който ищцата е прехвърлила на ответницата 1/3 ид. част от собствените си недвижими имоти, а именно: жилищна сграда с идентификатор № *****, с площ 60 кв. м., сграда с идентификатор *****, с площ от 15 кв. м., сграда с идентификатор *****, с площ от 7 кв. м.; 2/ че между съпрузите Ж. И. С. и С.

Д. С., от една страна, и ответницата Р. С. С., от друга страна, е възникнало валидно облигационно отношение по договор за издръжка и гледане за минало и бъдеще време, обективиран в НА № ******/*****2009 г., по силата на който родителите са прехвърлили на дъщеря си 1/3 ид. част от собствения си недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *****; 3/ че гражданския брак между съпрузите Ж. И. С. и С. Д. С. е прекратен чрез развод по силата на решение № *****2019 г., поправено с решение № *****2019 г., постановени по гр. д. № *****2018 г. по описа на ВРС, 7 състав.