Решение № 158 от 25.07.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 246/2024
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.138б · Закон за енергетиката
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.139б,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.140,ал.1,т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Ловеч, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500246 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258, вр.с чл.422 от ГПК и ЗЕнергетиката.
С Решение №8/08.01.2024г.,пост.по гр.д.№ 109/2023г. РС-Тетевен е признал за установено на основание чл.415
,ал.1,т.1 от ГПК по отношение на Д. П. Й. и В. Л. Й., двамата с адрес *** и настоящ адрес в ***, че дължат на „Топлофикация–София”ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София,***Б, всеки от тях по ½ от общата сума от 317.43лв., а именно на всеки : сумата в размер на 126.55лв. главница за периода от м.05.2018г., до м.09.2019г., 29.94лв.- лихва за периода 15.09.2019г. до 25.08.2022г., за дялово разпределение- 1.74лв.- главница за периода от м.08.2019г. до м.09.2019г., 0.48лв.- лихва за периода 01.10.2019г. до 25.08.2022г. , ведно със законните лихви от датата на подаване на заявлението 05.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора ответниците са осъдени да заплатят по равно направените от ищеца разноски, общо от 975лв.,или в тежест на всеки е възложена и сумата 487.50лв.
Солидарно са осъдени да заплатят направените в заповедното производство разноски- общо 75лв.
Постъпила е жалба от Д. П. Й. и В. Л. Й.-двамата чрез адв.В. В.-САК, срещу решението. Счита,че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Акцентира на констатацията от ССчЕ на в.л.Р.Х.,който сочи, че процесните фактури са т.н.“обобщени“ фактури,в тях са сумирани задължения за изминали периоди, без да може да ги уточни, поради липсата на сведение за това от дружеството.Във фактурите не е указан срокът за плащане,а съобразно закона той е 31 дневен. Позовава се и на заключението на СТЕ,в което в.л.Ксения Тончева сочи,че за процесния период не е отчетена изразходвана топлинна енергия, както и че използваният измервателен уред не е бил сертифициран да работи, поради което твърди,че не може да служи за коректен източник на информация за изразходеното количество топла вода.Заключава,че фактурите са за вземане с период много преди издаването им.
Потвърждава възражението за изтекла погасителна давност, като приема, че с оглед характера на вземането е приложима кратката 3-годишна давност. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал грубо процесуално нарушение като не е представил на страните доклад по делото. Моли да се отмени обжалваното решение.
Постъпил е отговор от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт Б. Антов. Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски.
В съдебно заседание въззивниците се представляват от адв.В. В.,който поддържа въззивната жалба.
Въззиваемото дружество изпраща писмено становище чрез юрисконсулт П.Н..
Призовано е като трето-лице „Техем Сървисис“ЕООД,което не изразява становище.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№109/2023г.по описа на РС-Тетевен, ч.гр.д.№935/2022г. на РС-Тетевен, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта.
При проверка на въззивната жалба с определението по чл.267 от ГПК съдът прие,че е допустима, като подадена от легитимирана страна и в законния срок. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба. Няма основания за корекция на тези констатации към приключване на устните състезания. Обстоятелството,че в хода на въззивното производство е настъпила промяна в представителите на „Топлофикация София“ЕАД(вписано на 19.06.2024г.в ТРРЮЛНЦ) не влияе върху надлежната легитимация на въззиваемия,тъй като е бил редовно призован за съдебното заседание и не са оттеглени пълномощията от представляващата го юрисконсулт П.Н..
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
От фактическа страна съставът на ОС-Ловеч намира за установено следното:
Не се спори,че Д. П. Й. и В. Л. Й. са били абонати на „Топлофикация София“ЕАД, като собственици на самостоятелен обект с ид. *** по КККР на гр.София, представляващ складово помещение ***, разположено на кота +19,425м., във вх.“А“, на построената в ***, жилищна сграда с два входа,със застроена площ на складовото помещение от 114.48кв.м. Имота за закупили на 24.02.2009г.,с Нотариален акт №125,т.І,рег.
№****,д.№101/2009г.на Нотариус с №39 на НК и район на действие РС-София. Представено е и Заявление-декларация от Д. П. Й. (без дата) за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия. По делото е представен Протокол от 04.10.2009г. на Общото събрание на етажната собственост от ****, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД, за избор на търговец за дялово разпределение,а именно „Техем Сървисис“ЕООД. Приложен е Списък на потребителите на топлинна енергия,в който за сградата на *** се открива и Д. П. Й..
С Нотариален акт №31, т.ІІ, рег.№****, д.№193 от 19.09.2019г.на Нотариус с №201 на НК и район на действие РС-София,съпрузите са продали обекта и с Протокол от същия ден са предали владението и са отчетени показателите на топломера.
2
На 07.09.2022г. „Топлофикация София“ЕАД е подало Заявление по чл.410 от ГПК,във вр.с чл.154 от ЗЕнергетиката,по което е образувано ч.гр.д.№48445/2022г.по описа на РС-София, срещу Д. П. Й. и В. Л. Й.. С оглед установения им настоящ адрес делото е изпратено по подсъдност на РС-Тетевен,където е образувано ч.гр.д. №935/2022г. Вземането е за неплатени суми по изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия и дялово разпределение, за инсталация ******, аб.№******, за периода м.07.2018г. до м. април 2019г.,за което са съставени две обобщени фактури- Фактура №010669****/31.07.2019г., в размер на 106,36лв. и Фактура №100553****/31.07.2020г., в размер на 146,75лв. Иска се да се издаде заповед за изпълнение за главница от 253.11лв.- за неизплатена топлинна енергия за периода от м.V.2018г. до м.ІХ.2019г., 58.99лв.-лихва за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2022г., задължение за ангажимент за дялово разпределение в размер на 3.48лв.главница за периода от м.VІІІ.2019г. до м.ІХ.2019г., 0.96лв.-лихва от 01.10.2019г. до 25.08.2022г.
РС-Тетевен е издал Заповед №371/21.12.2022г.,с която е уважил заявлението изцяло,като е допълнил и с направените в заповедното производство разноски-държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв. В срока и по реда на чл.414 от ГПК е постъпило възражение от Д. П. Й. и В. Л. Й.,в което са заявили,че не дължат процесните суми,оспорват начина на формиране на размера, правят и възражение за погасяване на това вземане по давност, позовавайки се на кратката 3-годишна давност.
В изпълнение на указанията по чл.415 от ГПК заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземането му. По образуваното гр.д.
№109/2023г.на РС-Тетевен „Топлофикация София“ЕАД е потвърдила вземането си, допълвайки с мотиви от ЗЕнергетиката за основанието– чл.139, чл.138б, чл.140,ал.1,т.2 от ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия-чл.32, чл.33 и чл.36. Претенцията е заявена срещу всеки от съпрузите,съобразно дела им в СИО- по ½ част от общото вземане.
По делото са приложени и Общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ,между „Топлофикация София“ЕАД и „Техем Сървисис“ЕООД.
В отговора по чл.131 от ГПК ответниците са възразили на основание чл.120 от ЗЗД,че вземането срещу тях е погасено по давност,позовавайки се на изтекъл 3-годишен давностен срок,съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Заявили са и доводи за неяснота в периодите на претенцията.
Допусната е съдебно-техническа експертиза,изготвена от в.л.инж. К.Г.Тончеваексперт към ОС-Плевен, която след проверка на информационните системи на „Топлофикация София“ЕАД и „Техем Сървисис“ЕООД дава заключение, че за обект ***, на ***, са ползвани уреди топломер №37623641 монтиран до входа на жилището и топъл водомер №0840593 за подгряване на студена вода. Установила е, че за този абонатен номер е извършван допълнителен отчет на топломер и БГВ от 22.05.2019г.,с изготвена индивидуална справка за отопление и топла вода(корекция) за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.,за отоплителен период от м.ХІ.2018г. до м.ІV.2019г. Изравнителната сметка за топлинна енергия е 0.00лв. и за двата уреда, начислена е 88.63лв.без ДДС(с 106.36лв.) за отдадената от сградната инсталация. Изготвен е и отчет от 23.05.2020г.,с индивидуална справка (корекция) за отопление за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и отоплителен период от м.V.2019г. до м.ІХ.2019г.,на стойност 0.00лв. За топлинна енергия за „подгряване на топла вода“, съгласно чл.69,ал.2,т.2 от Наредба № 66-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за топла вода (съгласно която когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за повредени имат нарушена пломба или не е установен достъп за отчитане, са начислени 20,300куб.м. вода) и е издадена Фактура № 100553****/31.07.2020г. за периода м.V.2019г. до м.ІХ.2019г., на стойност 146,75лв. с ДДС. За изчисленията е използвана Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна 3 собственост, част от Наредба № 66-334/06.04.2007г. Експертът е установила,че за процесния период-м.V.2018г. до м.ІХ.2019г. няма изразходена топлинна енергия,а вземането е формирано само от корекционни суми по изготвени изравнителни сметки. Експертът е приложила и протоколите за метрологична проверка на топломера,с констатация,че е имало такива през 2013г., 2015г., 2017г.- който важи до м.ІV.2019г.(2год.), а от 15.03.2022г. топломерът е подменен.
Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Р.Х.-експерт към ОС-Ловеч, който след проверка в дружествата дама заключение,е няма плащане по процесните две фактури.Изготвените от „Техем Сървисис“ ЕООД изравнителни сметки са отразени в информационната система на „Топлофикация София“ЕАД на 14.08.2019г.,за периода от м.VІІ.2018г. до м.ІV.2019г. Размерът на дължимите от абонатен № ****** суми общо е 256.59лв., формирана от- 106.36лв.-изравнителна сума за ТЕ за периода м.VІІ.2018г. до м.ІV.2019г. по обобщена Фактура №010669****/31.07.2019г., в размер на 106,36лв., със срок на плащане 14.09.2019г., 146.75лв. за периода м.V.2019г.- м.ІХ.2019г. -съгласно издадена Фактура №100553****/31.07.2020г., 3.48лв.дължимата част(1/12) от дяловото разпределение за м.VІІ и м.ІХ.2019г. Експертът дава изчисление на законната лихва върху тези суми в размер на 61.70лв.,при претенция на ищеца за 60.84лв.
Съставът приема двете заключения като компетентни и обосновани.
При така установената фактическа обстановка,съставът на ОС-Ловеч прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска се признаване за установено съществуването на вземане на „Топлофикация София“ЕАД към Д. П. Й. и В. Л.
Й., основано на изготвени две изравнителни сметки за изразходвана топлинна енергия (отдадена от сградната инсталация) и за подгряване на битова гореща вода(БГВ), както и такса за извършеното дялово разпределение.
По отношение характеристиката на правоотношението по повод ползването и продажбата на топлинна енергия, нормативната регламентация със ЗЕ и Общите условия, субектите в правоотношението, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящата инстанция напълно се съгласява и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Въззивниците признават,че не са заплатили претендираните суми.
Възразяват,че не ги дължат,като на първо място поради погасяване на вземането по давност. Позовават се на давността по чл.111,б.“в“ от ЗЗД- 3-годишният кратък давностен срок.
Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9704c528-45ae-40d0-a229-4f2ae644621b