Определение № 37771 от 14.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17923/2026
- Вид
- Определение № 37771
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37771 гр. София, 14.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110117923 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от Т. Ю. Ю. (ищец) срещу Народно събрание на Република България осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението си, признато за незаконно с решение № 22109/03.12.2025г., постановено по гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав, в размер на 690.24 евро за периода от 19.11.2025г. до 13.12.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.06.2026г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по трудов договор № 120/10.02.2025 г., като бил назначен на длъжност „главен експертен сътрудник“ към Комисия по земеделието, храните и горите на Народното събрание на Република България. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 626/13.06.2025 г., считано от 13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок“, която била оспорена по съдебен ред. Релевира, че в резултат на оспорването уволнението му, извършено с цитираната заповед, било обявено за незаконно, а заповедта - отменена, с решение № 22109/03.12.2025г., постановено по гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС. Заявява, че с решението бил възстановен на заеманата от него длъжност от преди уволнението, както и му било присъдено обезщетение в размер на 17453.57 лева за периода на оставането му без работа от 13.06.2025 г. до 18.11.2025 г., за разликата до предявения размер от 20250 лева искът бил отхвърлен поради обстоятелството, че към датата на постановяване на съдебното решение - 03.12.2025 г., 6-месечният срок, за който се претендира обезщетение от работодателя, все още не е изтекъл напълно. Твърди, че за периода от 19.11.2025г. до 13.12.2025г., включително, не е получил дължащото му се обезщетение за оставане без работа. Твърди, че на 20.11.2025 г. сключил трудов договор с трето за спора лице при уговорен размер на месечно възнаграждение, надвишаващо получаваното трудово възнаграждение преди заеманата длъжност. Счита, че за периода от 19.11.2025г. до 13.12.2025г. му се дължи обезщетение, тъй като е останал без работа поради незаконното уволнение, изчислено на база БТВ за м.05.2025г. /последният пълен работен месец при този работодател/, възлизащо в размер на 3375 лева (1725.61 евро).
Ищецът представя доказателства и прави доказателствени искания за приобщаване на гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв. С него признава, че с посоченото по-горе решение уволнението на ищеца е признато за 1 незаконно и е бил възстановен на работа. Сочи, че постъпването на ищеца при друг работодател е станало на 20.11.2025 г. и е изпълнявал длъжността, считано от 01.12.2025г.
Намира, че периодът от 20.11.2025 г. до 30.11.2025 г. е било технологично време за подготовка, уговорено между ищеца и новия му работодател, за който период обезщетение не се дължи. Възразява трудовият договор на ищеца да съдържа достоверна дата. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Прави доказателствени искания по чл. 183 ГПК и по чл. 192 ГПК.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, както и размера на претендираната сума като обезщетение за оставането си без работа, поради твърдяното незаконно уволнение, признато за такова с влязло в сила решение, респ. че е започнал работа при друг работодател в този период, но при по-ниско трудово възнаграждение. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа след уволнението следва да се докаже също от него, както и размера на търсеното обезщетение.
С оглед оспорване на достоверността на датата на частен документ – в тежест на ищеца като ползващо се от документа лице, е да докаже, че документа е съставен на посочената в него дата.
В тежест на ответника е да докаже заплащането на претендираните от ищеца сума. В тежест на ответника е да докаже и обстоятелствата, на които основава правоизключващите си възражения, в това число, че ищецът е започнал работа при друг работодател в рамките на 6-месечния срок за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 120/10.02.2025г., с който ищецът бил назначен на длъжност „главен експертен сътрудник“ към Комисия по земеделието, храните и горите на Народното събрание на Република България; че правоотношението е било прекратено със заповед № 626/13.06.2025 г., считано от 13.06.2025 г., на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок“; че уволнението е признато за незаконно, отменена е заповед № 626/13.06.2025. и ищецът е възстановен на работа с решение № 22109/03.12.2025г., постановено по гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав; че месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. 05.2025г. е в размер на 3375 лева (1725.61 евро); че на 20.11.2025 г. ищецът е сключил трудов договор с трето за спора лице при уговорен размер на месечно възнаграждение, надвишаващо получаваното трудово възнаграждение при ответника.
Приложените към исковата молба документи са относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по делото.
Следва да се изиска за послужване гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав.
Искането на ответника по чл. 186 ГПК за задължаване на трето за спора лице да представи справка за наличие на трудови договори, се уважава като относимо и необходимо.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в отговора на исковата молба документи, доколкото ответната страна не въвежда възражения приложените към исковата молба документи да не съществуват, респ. тяхното съдържание да е различно от представените по делото в официално заверен препис от процесуалния представител на ищеца в производството, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 120/10.02.2025г., с който ищецът бил назначен на длъжност „главен експертен сътрудник“ към Комисия по земеделието, храните и горите на Народното събрание на Република България; че правоотношението е било прекратено със заповед № 626/13.06.2025 г., считано от 13.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - „с изтичане на уговорения срок“; че уволнението е признато за незаконно, отменена е заповед № 626/13.06.2025. и ищецът е възстановен на работа с решение № 22109/03.12.2025г., постановено по гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав; че месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. 05.2025г. е в размер на 3375 лева (1725.61 евро); че на 20.11.2025 г. ищецът е сключил трудов договор с трето за спора лице при уговорен размер на месечно възнаграждение, надвишаващо получаваното трудово възнаграждение при ответника.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 39591/2025г. по описа на СРС, 74 състав, с указание, че същото е необходимо най-късно до датата на съдебното заседание. След приключване на настоящото производство с окончателен съдебен акт, същото да бъде върнато.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, след проект, по силата на което да се снабди с информация за датата на прекратяване на регистрация като безработен на ищеца в Дирекция „Бюро по труда“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 183 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на Д.те отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи отговора на исковата молба.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4