Решение № 28 от 21.03.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Нова Загора, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно наказателно дело № 20242220200504 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0306-001241/16.10.2024 г., издадено от Началника на РУ - Нова Загора към ОДМВР-Сливен.

Жалбоподателят Ю. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр.*************, посочва, че не е доволен от наказателното постановление, с което му била наложена глоба в размер на 200 лева и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

В жалбата си излага следните съображения:

При издаването на НП било допуснато неправилно приложение на материалния закон, а в административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1. Наказателното постановление било издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН № 1416460/20.09.2024 г.

Описаната в акта фактическа обстановка не отговаряла на действителната, поради извършени нарушения на процесуалните правила от страна на актосъставителя.

Съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставял в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязвало в него. АУАН бил подписан от полицейски служители, които пристигнали на ПТП в качеството им на компетентни органи по установяването на нарушението. Същите извършили действия по установяването на фактическата обстановка и след това заявили, че „нямат опит“ да изготвят АУАН, поради което извикали трети служител - мл.автоконтрольор М. М., който да издаде акта. М. пристигнал на местопроизшествието след няколко часа и се запознал единствено с фактите, които 1 докладват неговите колеги, без да събира информация от участниците в ПТП или да прави оглед, което било нарушение на принципа за непосредственост и принципите за всестранност и равнопоставеност на страните в производството.

С оглед на това и отразената (по разкази от колегите) в АУАН фактическа обстановка не отговаряла на действителната.

2. Фактическата обстановка жалбоподателя сочи, че била следната:

На посочената дата, около 06.20 ч., се движел с личния си автомобил по автомагистрала Тракия от София към Бургас. Още било тъмно и шофирал с повишено внимание и със скорост, съобразена с пътните условия и ограничението за пътния участък.

В района на с.Загорци, на пътното платно изскочил човек и му препречил пътя Жалбоподателят твърди, че намалил скоростта и отклонил автомобила си вляво, за да не го бутне. В близост зад него, напряко на двете активни ленти на пътя имало спряла кола, която блокирала движението. Липсвали каквито и да е предупредителни знаци и не били включени никакви светлини на автомобила. Заради възможната поява на още хора на пътното платно, решил да се изтегли в дясно, където да спре и да разбера какво става. Освен човека на пътя, трябвало да заобиколи и спрелия по средата на магистралата автомобил. Тъй като се бил изнесъл вляво, заради човека на платното, при изтегленето вдясно към аварийната лента, с левия преден калник на автомобила си закачил другата кола, която от съприкосновението се изместила леко и се прибрала в лявата активна лента.

Твърди още, че веднага спрял и отишъл да провери какво става. Шофьорът на другата кола бил казал, че е загубил контрол над нея и тя първо била излязла от пътя в канавката отдясно, след което се била върнала на платното и самокатастрофирала в мантинелата на лявата активна лента, като при удара се била завъртяла напряко на двете ленти и останала в тази позиция. Сочи, че шофьорът бил притеснен за причиненото от него ПТП и му предлагал обезщетение за вредите по калника.

На мястото пристигнали двама служители на КАТ, на които подробно описали какво се било случило и те, след като ги изслушали и направили оглед, заявили, че са новопостъпили служители и нямат опит в подобни произшествия, поради което трябвало да извикат опитен служител. След време, дошъл и младши автоконтрольор М. М., който без да събира обясненията на жалбоподателя и на другия шофьор, изготвил протокол и му съставил настоящия АУАН.

Заявява, че предвид изложеното било видно, че вината за инцидента е изцяло и единствено на водача на другия автомобил. Твърди, че фактическата обстановка, описана в АУАН, не отговаряла на действителната и поради отразеното в изготвения протокол, че авариралият по средата на пътя автомобил се намирал изцяло в лявата лента и е бил ориентиран в посока запад-изток, което било напълно невярно, изобщо не отговаряло на действителността и обективно било невъзможно да има контакт между левия калник на моята кола и десния калник на другия автомобил при извършената от жалбоподателя маневра. Това ясно се виждало от следите по пътното платно, от пораженията върху другия 2 автомобил, където без затруднение можели да се отграничат щетите, причинени от самокатастрофирането и от съприкосновението с автомобила на жалбоподателя.

Допълнително следвало да посочи, че щетите от съприкосновението между двете коли били незначителни, което доказвало също, че скоростта на жалбоподателя била минимална.

Напълно невярно било и отразеното в протокол 1775730/20.09.2024 г., че по време на инцидента и двата автомобила са се намирали изцяло в лявата активна лента. Твърди, че другият автомобил бил застанал перпендикулярно на движението, позициониран в двете активни ленти и ориентиран в посока север-юг.

Именно поради тази причина било невярно и описаното в акта, че жалбоподателят бил ударил другата кола отзад - това било обективно невъзможно, защото зад нея била лявата мантинела на магистралата.

От изложеното ставало ясно, че аз жалбоподателят бил съобразил поведението си при управляване на МПС, спазвайки разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗДВП във връзка с чл.25, ал.1 от ЗДВП и не бил в нарушение.

Разяснява, че въпреки че заявил, че има възражения във връзка с така изготвения неверен АУАН, мл.автоконтрольор М. бил отразил в самия акт, че няма възражения и не му осигурил възможност да посочи доказателства, например за ниската скорост на управлявания от него автомобил.

Тези пороци на акта били пренесени и в текста на наказателното постановление.

3. В акта било описано, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост. В посочения АУАН, скоростта на движение на управляваното от мен МПС не била посочена, не била установена и не представлявала никакъв интерес, нито от страна на първоначално дошлите полицаи, нито за далеч по-късно присъединилият се М..

4. Подал възражение срещу съставения ми акт, в което подробно представил аргументите си и поискал да бъде извършено допълнително разследване за установяване на спорните и липсващи обстоятелства. Твърди още, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган изобщо не бил преценил моите възражения, не извършил разследване на спорните обстоятелства, изложените от него съображения изобщо не били разгледани и подложени на анализ и преценка. Не била извършена и проверка на твърденията му, а административнонаказващият орган се бил задоволил да препише АУАН, където, както вече посочил, фактическата обстановка била непълна и в противоречие с действителната.

5. Не на последно място отбелязва, че твърдението на наказващия орган относно „несъобразената“ скорост на неговия автомобил нямало как да е вярно, тъй като съдържанието на понятието съобразяване на скоростта било изрично регламентирано в ЗДвП. Дори в цитирания в НП като нарушен чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично се използвало понятието предвидимо препятствие, а очевидно нямало как да се предвиди къде и как пред автомобила ще се хвърли човек или че някой ще си паркира колата напряко на 3 пътя посред нощ (тези обстоятелства изобщо не били посочени, обсъждани и анализирани, нито в АУАН, нито в НП).

Посочва, че участието му в инцидента не представлявало административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като извършеното от него не представлявало такова деяние, което да нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Според НП, виновно бил нарушил законовото изискване за съобразена скорост, а в действителност жалбоподателя съзнателно и нарочно се движел със съобразена скорост и това било видно от всички обстоятелства по преписката.

На основание изложеното моли съда, да отмени НП, като незаконосъобразно.

Предвид изложеното и с оглед доказване на твърденията му, моли съда да призове и тримата служители на РУ Нова Загора, присъствали на ПТП.

АНО - РУ - Нова Загора и Районна прокуратура - Сливен не изпращат представители за участие в открито съдебно заседание.

В откритото съдебно заседание на 22.01.2025 г. жалбоподателя Ю. Д. Д., редовно призован - не се явява, за него се явява адв.Р. Е. Р. от САК, редовно упълномощен от същата дата.

Свидетелите М. З. М. – актосъставител, Г. П. П. и Б. Й. Б., редовно призовани - лично се явяват и са разпитани.

В откритото съдебно заседание на 20.02.2025 г. жалбоподателя Ю. Д. Д., редовно призован - лично се явява и с адв.Р. Е. Р. от САК, редовно упълномощен от по-рано.

В същото заседание е разпитан и свидетеля И. Ц. Д., както и е направил изявление жалбоподателя.

Свидетелите М., П. и Б. поддържат констатациите по акта, който e съставен от М. З.

М..

Актосъставителят М. З. М., че на 20.09.2024 г. около 07.00-07.30ч. сутринта при застъпване в наряд с П. получили сигнал и ОДЧ ги изпрати на сигнал на АМ „Тракия“ км 233 посока София-Бургас за настъпило ПТП и като пристигнахме на място се представили, установили двамата водачи на автомобилите,поискали им документите за проверка, като двамата водачи бяха тествани за употреба на алкохол, резултатите от която били и на двамата отрицателни, след което били разпитани да разкажат как е станал целият инцидент.

Твърди, че жалбоподателя - водача на Фолксваген Пасат, обяснил, че пътувал от София посока Бургас по АМ „Тракия“, инцидентът се случил в тъмната част на денонощието преди развиделяване, по време на движение, като той карал в дясното платно в посока на движение и впоследствие видял самокатастрофиралия лек автомобил „Рено Меган“, който жалбоподателя му казал, че е бил разположен на двете платна.

Посочва, че при пристигането им на място автомобила бил в лявата пътна лента по посоката на движение и жалбоподателя по време на разпита, му казал, че е видял самокатастрофиралия лек автомобил и твърдял, че автомобилът не е бил обезопасен, не е бил поставен светлоотразителен триъгълник на който той да отреагира и да избегне удара и ПТП, но когато полицейските служители пристигнали на място, тогава вече било обозначено със светлоотразителен триъгълник.

Запитан от адв.Р. как я установяват самата скорост на автомобила, долу-горе с която 4 се е движил, свид.М. посочва, че след като не е могъл да предотврати ПТП, ставало ясно, че е карал с несъобразена скорост, но не са я изчислявали скоростта и не може да каже с каква скорост се е движил.

За другия водач сочи, че видимо разбирал и говорел български език, но не много добре, което противоречало на написаното във възражението на жалбоподателя, че не разбира български език.

Потвърждава, че на мястото на ПТП е дошъл по-опитен служител – колегата му свид.Б. Б., за оказване на съдействие, тъй като свид.М. е млад служител и няма стаж и не бил толкова компетентен, обяснили му за какво става въпрос и оттам нататък той им каза, кое е правилното и какво да направят.

Посочва, че не си спомня защо сз написали в самия акт, че жалбоподателя няма възражения.

Описва, че когато пристигнали на място, л.а.„Рено Меган“ първата самокатострофиралия автомобил е бил в лявата лента в посока на движение, гледала напред и бил доста ударен.

За него разяснява, че изгубил контрол над автомобила, излязъл извън пътното платно, в като влязъл в ляво пътно платно и се ударил в металната мантинела.