Определение № 643 от 23.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. София, 23.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000927 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е постъпила молба от ЕТ „ПЕХРИ - П. Х.“, ЕИК:

020688077, адрес: ***, представлявано от П. С. Х.,с която се иска на основание чл. 248 от ГПК да бъде намален размера на присъдения адвокатски хонорар на представителя на ответника, с постановеното Решение № 321/04.06.25 г.Подържа се,че молителя изрично е направил възражение за прекомерност на претендирания от представителя на ответника адвокатски хонорар.Молителя се позовава и на Решение на Съда на ЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 г., съгласно което при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение не следва да се прилага нормативно определената с Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, долна граница на дължим адвокатски хонорар.Подържа се,че обема на свършената по въззивното дело работа не съответства на размера на присъдения хонорар.

Постъпил е отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2,с който се оспорва подадената молба.С който се оспорва подадената молба.

За да се произнесе по подадената молба съдът взе предвид следното: Делото е образувано по въззивна жалба от „ЗАД Армеец“ АД против решение № 260150 от 02.09.2024 г., постановено по т.д. № 140/2020 г., СГС, Търговско отделение, VІ -18 състав,с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 234 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № 0000672122 от 12.09.2018 г., за настъпило 1 на 03.07.2019г. застрахователно събитие – вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр. Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 569,44 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г., както и сума в размер на 94 554,00 лв. представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С постановеното по делото решение САС е отменил обжалваното решение и вместо него е постановил решение,с което е отхвърлил предявените искове.

С решението съдът е осъдил П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“, ЕИК 020688077, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ №2, сумата от 58 716,90 лв., представляваща разноски пред СГС и сумата 61 360лв.-разноски в производството пред САС.

За да постанови решението по отношение на разноските пред въззивната инстанция съдът е приел,че пред настоящата инстанция въззивното дружество ЗАД „Армеец“ АД претендира разноски в общ размер на 61 360 лв., от които 13 360 лв. за платена държавна такса и 48 000 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита. В открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г., процесуалният представител на въззиваемия е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на дружеството. Съдът е приел,че възражението е неоснователно.Цената на предявените искове е както следва:234 000лв.,434 000лв. и 569,44лв.При тази цена на исковете минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа са както следва:25 370лв.-за първия иск,41 370лв.-за втория и 400лв.-за третия или общо 67 000лв.Предвид обстоятелството,че този минимален по Наредбата размер е по-висок от претендирания и заплатен размер на адвокатското възнаграждение,претендирано от жалбоподателя /48 000лв./,съдът е приел,че на същия за възнаграждението следва да му бъде присъдено изцяло.

Съдът счита,че липсва основание за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските присъдени за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.Както беше посочено по-горе минимално предвиденото по Наредбата адвокатско възнаграждение за трите иска е 67 000лв. Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК е част от действащото право на страната и не е отменена след постановяване на цитираното по-горе Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г. В настоящия случай 2 претендираното и присъдено отсъда адвокатско възнаграждение е 48 000лв. което е значително по-малко от минимално предвиденото в Наредбата.

От друга страна,видно от списъка на претендираните от ЕТ „Пехри-П. Х.“ разноски за адвокатско възнаграждение /лист 65/,същите са в размер на 47 500лв. които по размер са почти индентични с исканите и присъдени на жалбоподателя.

С оглед на горното молбата на ЕТ „Пехри-П. Х.“ за изменение на решението в частта му относно разноските следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба с вх.№20 790/30.07.25г. от ЕТ „ПЕХРИ - П. Х.“, ЕИК:

020688077, адрес: ***, представлявано от П. С. Х.,с която се иска на основание чл. 248 от ГПК да бъде намален размера на присъдения адвокатски хонорар на ЗАД „Армеец“ АД с постановеното по делото Решение № 321/04.06.25 г.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3