Решение № 166 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205493 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0333-001227 от 17.02.2023 г., издадено от Началника на Стамболийски РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на А. Р. М. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като акцентира върху липсата на субективна страна на нарушението.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по спора с писмото за изпращане на преписката на съда, като счита жалбата за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението.

Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № **** бил собственост на жалбоподателя А. М.. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите номер BG/02/121002159886 на дата 28.07.2021 г. с валидност до 27.07.2022 г. Застраховката на автомобила изтекла, като не бил сключен нов такъв и Гаранционен фонд изпратил до собственика на автомобила уведомление с рег. № 006915 от 01.07.2022 г. съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, а именно за това, че няма данни за сключена задължителна застраховка, а всяко лице, притежаващо автомобил е задължено да е сключило такава застраховка, както и че в 14-дневен срок от уведомяването е необходимо да сключи такъв договор, а при неизпълнение на задължението си ще бъде уведомено МВР. Няма данни за получаването на уведомлението от собственика на автомобила, доколкото и Гаранционен фонд не изпраща документите с препоръчана пощенска пратка.

За прекратяването „Гаранционен фонд“ уведомило сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив с писмо от 31.08.2022 г. за липсата на задължителната застраховка и прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Уведомлението е получено от местния орган по електронен път и служебно е прекратена регистрацията на лекия автомобил по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За прекратяването на регистрацията и прекратяването на валидността на задължителна застраховка не бил уведомен собственикът на въпросното МПС от ОД на МВР Пловдив по реда на чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР.

На 28.09.2022 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. Около 11:00 ч. се движил в гр. Кричим, когато в района на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Варна“ бил спрян за проверка от полицейски патрул на РУ Стамболийски към ОД на МВР - Пловдив. Проверката на документите на водача и автомобила извършил служителят И. К.. При справка със служебно устройство таблет в автоматизираната информационна система на МВР полицейският служител установил, че автомобилът е с изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и бил дерегистриран на 31.08.2022 г. Направил повторна проверка чрез ОДЧ за потвърждаване на информацията, която се оказала вярна. Установил водача като жалбоподателя. Не могъл да направи справка дали собственикът е уведомен за прекратяване на регистрацията.

За констатираното от органите на реда бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 127008 (№ 1227) от 28.09.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят не възразил срещу акта, който бил съставен в негово присъствие и връчен му, за което се подписал.

След съставянето на акта, на 29.09.2022 г. в 10:47 ч., била сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 10:47 на същата дата до 23:59 ч. на 29.09.2023 г.

Въз основана на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на същата разпоредба.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. К. – актосъставител, като и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, писмо рег. № 10300023905/10.11.2023 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, писмо изх. № 10-00-602/10.11.2023 г. на Гаранционен фонд и приложените към него уведомление 2 рег. № 006915/01.08.2022 г. на Гаранционен фонд и 2 броя справки от база данни на ИЦ към ГФ, СРМПС част I и I I на процесния автомобил, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно и справката от „Гаранционен фонд“ относно липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради тази причина им се и довери. Същевременно неуведомяването на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията и на задължителната застраховка се установява от писмо от сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване. Спазени са условията жалбоподателят да може да възрази писмено срещу акта, което той не е сторил и в законоустановения 7-дневен срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно 3 задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.

Безспорно се установява, че А. М. като водач на МПС на 28.09.2022 г. около 11:00 ч. се движил по отворен път за обществено ползване в гр. Кричим на кръстовището на бул. „Васил Левски и ул. „Варна“, като управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****, който не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била служебно прекратена на 31.08.2022 г. по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП по получено от „Гаранционен фонд“ уведомление за липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Установява се по настоящото дело преди всичко, че управляваното от жалбоподателя MПС не е било регистрирано по надлежния ред. В този смисъл са писмените доказателства по делото, а именно справките от „Гаранционен фонд“ и от база данни на КАТ чрез показанията на свидетеля, че за автомобила не е била налична валидно сключена застраховката „Гражданска отговорност“. Това от своя страна е било последвано от уведомление до ОД на МВР Пловдив за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което в крайна сметка е било сторено на 31.08.2022 г. Следователно към момента на управление от страна на жалбоподателя автомобилът е бил с прекратена регистрация на надлежния ред, респективно не е бил регистриран по надлежния ред. Това е така доколкото чл.

143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ За прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следва да бъде уведомен на основание посочена разпоредба, така по чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г.

Не се установява обаче от събраните доказателства да е осъществено нарушението от субективната му страна.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Напротив, уведомяването на собственика на автомобила има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да 4 знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.