Решение № 216 от 15.08.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Перник, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500259 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 62 от 27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1522/2023 г. Районен съд – гр. Перник е изнесъл на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор

№***/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно , точка , петстотин и девет , точка , хиляда петстотин седемдесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008година, съгласно скица на поземлен имот №15227356-28 от 28.02.2023година на Служба по геодезия , картография и кадастър - град Перник, с площ на имота от 562/петстотин шестдесет и два/ квадратни метра, с адрес и находящ се в град ***, квартал „***”, улица „***” №***/***/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: Ниско застрояване /до 10м/, при граници/съседи/: поземлен имот с идентификатор

№***/петнадесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка петстотин и девет, точка хиляда петстотин деветдесет и едно/, поземлен имот с идентификатор №55871,509,1578/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно , точка петстотин и девет, точка хиляда петстотин седемдесет и осем/, поземлен имот с идентификатор №***/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно , точка петстотин и девет, точка хиляда петстотин петдесет и девет/, поземлен 1 имот с идентификатор №55871, 509, 1567/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка петстотин и девет, точка хиляди петстотин шестдесет и седем/ , поземлен имот с идентификатор №***/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка петстотин и девет, точка хиляда петстотин осемдесет и шест/ и поземлен имот с идентификатор №55871,509,1587/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно , петстотин и девет, точка хиляда петстотин осемдесет и седем/, с номер по предходен план: 3000/три хиляди/ , квартал ***/***/ , парцел ***/***/ и означен по плана за регулация и застрояване на град Перник - „***”, утвърден със Заповед №111-36 от 24.01.1983г., като УПИ ***/***/ в квартал ***/***/ с площ от 565/петстотин шестдесет и пет/ квадратни метра, при граници: от югоизток улица „***”, от юг-УПИ ***/***/, от северозапад – УПИ ***/***/ и УПИ ***/***/ и от североизток - УПИ ***/***/, заедно с находящата се в имота СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно , точка петстотин и девет, точка хиляда петстотин седемдесет и едно , точка едно/ със застроена площ от 80,00/осемдесет/ квадратни метра , брой надземни етажи 2/два/ , с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна. Сграда с идентификатор ***/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка петстотин и девет , точка хиляда петстотин седемдесет и едно , точка две/ със застроена площ от 39кв.м./тридесет и девет квадратни метра/, брой етажи 1/един/, предназначение - гараж и Сграда с идентификатор ***/петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и една , точка петстотин и девет , точка хиляда петстотин седемдесет и едно , точка три/ със застроена площ от 24кв.м./двадесет и четири квадратни метра/, брой етажи 1/един/, предназначение - селскостопанска сграда.

Пазарната стойност на имота е определена в размер на 159 360 лв. /сто петдесет и девет хиляди лева триста и шестдесет лева/. Съдът е постановил, че сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността:

-Е. В. Г. от ***, с ЕГН:********** - 1/3 идеална част

-Р. В. В. от *** с ЕГН:********** - 1/9 идеална част

-С. В. В. от *** с ЕГН: ********** - 1/9 идеална част

-Р. В. В. с ЕГН:********** и В. А. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** 1/3 идеална част -С. В. В. с ЕГН: ********** и В. Й. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***1/9 идеална част.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на Е. В. Г. да бъдат осъдени ответниците С. В. В. и В. Й. В. да й заплатят сумата от 12000,00 лв. или по 500,00 лв. месечно за периода от 11.07.2022 г. до 26.09.2024 г., съставляващи обезщетение за ползите, от които ищцата е лишена вследствие на невъзможността да ползва съсобствения си имот, в размер на наемоподобния доход за същия, за процесния период.

Съдът е отхвърлили като неоснователна и недоказана претенцията на Р. В. В. и В. А. В. да бъдат осъдени ответниците С. В. В. и В. Й. В. да им заплатят сумата от 12000,00 лв. или по 500,00 лв. месечно за периода от 11.07.2022 г. до 26.09.2024 г., съставляващи обезщетение за ползите, от които ищците са лишени вследствие на невъзможността да ползват съсобствения си имот, в размер на наемоподобния доход за същия, за процесния период.

2

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р.

В. В. и В. А. В., чрез адв. К. Б., с която се обжалва решението на първата инстанция в частта, с която не е уважена претенцията им по чл. 346 от ГПК, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в тези му части е постановено при съществени процесуални нарушения на материалния закон и е необосновано. Излага се, че решаващият съд не е съобразил всички налични по делото доказателства в тяхната съвкупност, което от своя страна е довело до установяване на неправилна фактическа обстановка във връзка с предявената претенция, като се излагат подробни съображения в таи насока. Счита, че неправилно районният съд е дал вяра на свидетелските показания на свидетелката Е.С.С., тъй като същите били противоречиви както на показанията на останалите свидетели, така и на приложените по делото писмени доказателства. На следващо място за неправилно се сочи приетото в мотивите на съда, че между ответниците В. и Б. Г. е имало сключен договор за наемно правоотношение, но това не било доказано в процеса, като сочи, че и този извод на съда е в разрез с наличните по делото доказателства. Въз основа на изложеното се навеждат твърдения, че при постановяване на решението съдът неправилно е приложил материалния закон, като е постановил акта си в противоречие с разпоредбите на ЗС. В заключение отбелязва, че въззивните жалбоподатели са отправили нотариална покана, с която са поискали достъп до имота и доброволно уреждане на спора, но ответницата В. не е подала отговор на нотариалната покана, нито е осигурила достъп до имота, както и не е отстранила от имота Б. Г., като се излага, че с тези си действия същата е лишила Р. и В. В. от правото им да ползват лично имота съобразно техния дял в съсобствеността. Уточнява се, че размера на претенцията е установен със заключението по съдебно-техническата експертиза. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция по чл. 346 от ГПК, съобразно заключението на експерта. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Е. В. Г., чрез адв. Р. К., с който се излага становище, че депозираната въззивна жалба е законосъобразна и основателна, както и че изцяло се споделя изложеното в нея.

В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели Р. В. В. и В. А. В. се явяват лично и с адв. К. Б.. Последната пледира за уважаване на въззивната жалба по съображения, изложени в същата. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд, като сочи, че същото относно претенцията по чл.

346 от ГПК е постановено при съществени процесуални нарушения на материалния закон, подробно описани в жалбата. Моли за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата Е. В. Г., не се явява и не се представлява.

Въззиваемата С. В. В. и В. Й. В., чрез пълномощника им адв. С. Д. оспорват въззивната жалба и молят за постановяване на решение, с което да бъде потвърден акта на първата инстанция.

Въззиваемата Б. П. Г. заявява, че живее процесния имот от 1982 г. и не го е напускала никога, като и сега продължава да живее там. Моли решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено.

3

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Основните оплаквания, релевирани в жалбата се свеждат до това, че районният съд не е съобразил всички доказателства по делото, въз основа на което не е установил правилна фактическа обстановка и неправилно е отхвърлил предявената по чл. 346 от ГПК претенция.

Решението в останалата му част не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.

За да отговори на спорните въпроси, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба, депозирана от Е. В. Г., с ЕГН:**********, против Р. В. В., с ЕГН:**********, с ЕГН:********** и С. В. В., с ЕГН: ********** относно допускане и извършване на делба на процесния недвижим имот.

За да допусне делбата първоинстанционният съд е установил, че процесния имот е бил собственост на В.Г.А., който е починал на *** и оставил наследници: сестра си Е. В. Г., както братята си В.В.Г. и Г.В.Г.. На 23.12.2019г. Г.В.Г. e продал на Р. В. В. собствената си 1/3 идеална част от процесния имот. Последната на 28.10.2006г. е сключила граждански брак с В. А. В.. В.В.Г. е починал на*** и е бил наследен от Б. П.

Г. - негова сестра и децата си Р. В. В. и С. В. В.. На 11.07.2022г. Б. П. Г. е продала на С.

В. В. собствената си 1/9 идеална част от процесния имот. Последната е сключила граждански брак с В. Й. В. на 27.05.2006г.

От приетото по делото заключение на назначената и изготвена съдебнотехническа експертиза, се установява, че стойността на процесния делбен имот е 159 360 лв.

С обжалваното решение законосъобразно и обосновано Районен съд - Перник е отхвърлил своевременно предявената претенция в размер на 12000 лева, съставляваща обезщетение за невъзможността да ползва процесния имот съделителя Р. В. В., като искането с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да заплати ответницата 500 лева месечен наем за периода от 11.07.2022 г. до 26.09.2024 г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д.

№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е 4 основателна, когато съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик, и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик. Правилно районен съд - Перник, след като е взел предвид и е анализирал наличните по делото доказателства е приел за безспорно установено, че имотът се ползва от трето лице – Б.

Г., като не се установява между последната и С. и В. В. да е налице изрична уговорка или договор за ползване на имота. Същевременно настоящият съд счита, че от наличните доказателства по делото не се установява ответниците в производството да ползват вещта и по този начин да са възпрепятствали ищците от упражняването на това им право съответно на техния дял. Не се ангажирани и доказателства, които да установяват, че ответниците по претенцията възпрепятстват по някакъв начин ползването на вещта от страна на въззивните жалбоподатели, както и че достъпа на Р. и В. В. до имота, респ. правото им на ползване, е преустановено по някакъв начин.