Решение № 228 от 08.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4917/2022
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204917 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Хотел Ърбън“ ЕООД, ЕИК: 206114692, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30, представлявано от *** Б.Р.Ю. срещу Наказателно постановление № 480/25.07.2022 г., издадено от З.Д.Д. – ***, с което на основание чл. 39, ал. 1 и Таблица за размера на глобите и имуществените санкции по Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 11, т. 3 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (НООСТОП).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Взема становище, че съставеният констативен протокол не е доказателство за извършеното нарушение. Поддържа, че непосредствено до обекта е разположен съд за събиране на битови отпадъци, собственост на Община Пловдив, който да може да бъде използван от всички граждани. В тази връзка твърди още, че авторството на деянието е недоказано и че не следва да понася отговорност за действия на трети лица. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Н. Ш., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира описаното в акта за установяване на нарушението деяние да е несъставомерно, както и да не са посочени място на извършване на 1 нарушението и негов автор. Поддържа още, че тъй като контейнерът е разположен на път, общинска собственост, то сметосъбирането и сметоизвозването да е задължение на Община Пловдив.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.П., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Хотел Ърбън“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.08.2022 г., установено от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 02.09.2022 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 01.04.2022 г. в 10:45 часа в гр. Пловдив свид. Б. Р. А. – ***, извършила проверка в обект хотел „Ърбън“, стопанисван от *** „Хотел Ърбън“ ЕООД и находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30. При осъществяване на проверката присъствала и Е.С.Б., която изпълнявала длъжността „***“ в ***. На южната имотна граница на хотел „Ърбън“, в непосредствена близост до обслужващия път бил разположен контейнер тип „Бобър“ на място общинска собственост. Местоположението на контейнера на това място било одобрено от кмета на район „Южен“. При проверката свид. А. установила, че около контейнера били разпилени около 60 броя черни найлонови чували, съдържащи различен вид отпадъци, както и около 6 броя картонени опаковки (кашони). Найлоновите чували били еднотипни.
Всички тези отпадъци били формирани от дейността на хотел „Ърбън“ и били изхвърлени на това място от служители на дружеството. За да установи от кого е изхвърлен отпадъкът, свид. А. разговаряла с представителя на жалбоподателя по време на проверката – Е.С.Б., както и с други служители на дружеството. Всички те признали, че разпилените отпадъци били от дейността на хотел „Ърбън“. За извършената проверка свид. А. съставила Констативен протокол от 01.04.2022 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез лицето Е.С.Б..
Свидетелката А. изпратила покана до жалбоподателя за явяване за съставяне на АУАН, която била получена на 13.04.2022 г. След като изтекъл 2 предоставеният с нея тридневен срок, на 11.05.2022 г. свид. А. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 000755 срещу дружеството жалбоподател в отсъствието на негов представител и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил изпратен и връчен на 17.05.2022 г. на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. Р. А.. От тях се установяват на първо място вида на констатираните при проверката отпадъци и мястото, където те са установени. В тази връзка свидетелката изяснява, че около наличния на адреса контейнер тип „Бобър“ са заварени около 60 чувала, съдържащи различни по вид отпадъци, и 6 картонени опаковки (кашони).
Установява се и че тези отпадъци са били разпилени около наличния контейнер. Показанията на свид. А. са източник на доказателствена информация и за механизма на установяване на авторството на деянието.
Свидетелката пояснява, че е събрала сведения от служители на жалбоподателя, сред които и лицето Е.С.Б., като всички са признали, че разпръснатите чували съдържат отпадъци, генерирани от дейността на обекта хотел „Ърбън“, и че са изхвърлени на мястото, където са установени, от служители на дружеството. Досежно самите отпадъци изяснява се още, че всички намерени чували са били еднотипни като вид и опаковка. От показанията на свидетелката се установява и че на проверявания адрес е имало определено от районната администрация място за изхвърляне на битовите отпадъци – контейнер тип „Бобър“. Показанията на свид. А. са изключително подробни, като в тях тя детайлно описва и местоположението на контейнера, включително и при предходни проверки. Това доказва, че актосъставителката има съхранен и ясен спомен от случилото се, което придава завишена доказателствена стойност на показанията й.
Обстоятелствата относно местонахождението на отпадъците свидетелката е възприела непосредствено, а досежно авторството на деянието е събрала сведения от няколко различни лица, които са съобщили една и съща версия.
Показанията се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел.
От справка за регистрирани трудови договори (лист 15 от делото) се установява, че на 29.03.2021 г. жалбоподателят „Хотел Ърбън“ ЕООД в качеството си на работодател е сключил трудов договор с Е.С.Б., като същата е наета на длъжност „***“. Установява се още, че трудовото правоотношение е съществуващо към датата на изготвяне на справката 08.11.2022 г. и не е 3 прекратявано през този период.
От Констативен протокол серия А № 111513 от 01.04.2022 г. се изяснява, че свид. Б. Р. А. е извършила проверка на обект хотел „Ърбън“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30, на дата 01.04.2022 г. и в присъствието на Е.С.Б., служител на дружеството жалбоподател, на която е връчен препис от протокола.
От покана с изх. № 22 ПОИ-302/06.04.2022 г. по описа на Пловдивски общински инспекторат (лист 8 от делото) се установява, че жалбоподателят е поканен за явяване за съставяне на АУАН в тридневен срок от получаване на поканата, като му е указано, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие.
От известие за доставяне № 24516313 (лист 9 от делото) се изяснява, че поканата с изх. № 22 ПОИ-302/06.04.2022 г. е връчена на дата 13.04.2022 г.
От Заповед № 20 ОА 2663/18.12.2020 г. на кмета на Община Пловдив, допълнена и изменена със Заповед № 21 ОА-1727/28.06.2021 г. на кмета на Община Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 11, т. 3 от НООСТОП, която гласи, че е забранено изхвърлянето на смет и отпадъци извън определените места.
Доколкото в случая се касае за изхвърлянето на отпадъци, които се квалифицират като битови по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив (НУОТОП), то разрешените места за изхвърлянето на такива отпадъци се определят според правилото на чл. 8, ал. 1 от НУОТОП, съгласно което събирането на битови отпадъци на територията на община Пловдив се извършва чрез контейнери, кофи, улични кошчета и др. осигурени от кмета на общината и разположени на площадки, чието местоположение е одобрено от кмета на съответния район, кмета на община Пловдив и 4 съгласувано с ОП „Чистота“. От своя страна „съдове за битови отпадъци“ по смисъла на Наредбата са контейнери, кофи, кошчета и други съоръжения, предназначени за събиране на битови отпадъци или на отделни фракции от тях. По делото от показанията на свид. А., която като очевидец е възприела местонахождението на отпадъка, се установява, че около наличния контейнер тип „Бобър“ са били разпилени около 60 броя чували, съдържащи различен вид битови отпадъци, както и около 6 броя картонени опаковки, или кашони.
Изхвърлянето на отпадъка по този начин не съответства на нормативно дължимото поведение, тъй като отпадъкът не е бил поставен в предназначения за неговото събиране контейнер. Извод за това се черпи и от разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от НУОТОП, която изрично постановява забрана за разпиляване на отпадъците при обслужването им. Разпоредбата почива на предполагаемото и изискуемо добросъвестно поведение при изхвърлянето на отпадъка, което предшества неговото обслужването, тоест че отпадъкът ще е изхвърлен на предвидените за това места. Забраната за неговото разпиляване при обслужването му ясно сочи, че разпиляването на отпадъка не представлява такова действие по изхвърлянето му, което да съответства на нормативно дължимото. Предвид така изяснената нормативна регламентация съдът приема, че доказаното по делото поведение по разпиляване на установените битови отпадъци около и извън наличния контейнер тип „Бобър“ осъществява хипотезата на нарушената правна норма на чл. 11, т. 3 от НООСТОП.
Правилно от обективна страна са установени датата и мястото на извършване на административното нарушение, като последното обстоятелство е отнесено към мястото, където е бил неправомерно разпилян генерираният от дейността на жалбоподателя отпадък. Неоснователно жалбоподателят обвързва мястото на нарушението с обстоятелства, различни от чисто фактическото разположение на разпиления битов отпадък, който е изхвърлен не на определеното за това място. Именно там, където неправомерно е изхвърлен отпадъкът, е осъществено изпълнителното деяние на нарушението. Тъй като то е формално – на същото място нарушението е и довършено. В АУАН и в наказателното постановление ясно, конкретно и подробно е описано мястото, където се е намирал контейнерът тип „Бобър“, а за отпадъците се установява да са разпилени около него. Посочването на конкретен административен адрес – гр. Пловдив, бул.„Кукленско шосе“ № 30, който е уникален, тоест не е дублиран, изпълнява изискването за конкретизация на мястото на извършване на нарушението.