Определение № 17422 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17422 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505225 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 срещу Определение №

10248/14.03.2026г., постановено по гр.д.№ 12689/2025 г. на СРС, 34 с-в, с което искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №2010/03.02.2026 г. в частта за разноските, е оставено без уважение.

Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания акт. Сочи, че е невъзможно е да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. В представения по делото договор за правна помощ е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Излага, че в раздел „предмет“ на договора е посочено, че дължимата правна помощ се изразява в „изготвяне, депозиране на искова молба, възражение срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално представителство във връзка със сключени договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция/поръчителство по които клиентът е страна, връщане на платените при изначална липса на правно основание суми, прогласяване на целия договор или отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на изпълнително дело“. Намира, че така представения договор за 1 правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици.

Твърди, че представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3. пр. 2ро ЗАдв. не установява безспорно, че страните по него се намират в близки отношения. С молбата по хода на делото от 05.11.2025 г. е оспорил относимото към отношенията на страните по договора за правна помощ качество, въз основа на което се претендират разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв.

Сочи, че му е служебно известно, че между процесуалния представител на ищеца и множество други кредитополучатели, водещи дела срещу на ответното дружество, са сключени идентични договори за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ЗАдв., без индивидуализация на страни и договор за кредит, които са представени по най-малко тринадесет други съдебни производства в страната, измежду които: гр. дела с номера: настоящето гр. д. 12689/2025 г. на Софийски районен съд, гр. д. 13918/2024 г. на Районен съд - гр. Варна, гр.д. № 14079/2024 г. на Районен съд - гр. Варна; гр.д. № 20404/2024 г. на Районен съд - гр. Пловдив г. и гр. д. 49484/2024 г. на Софийски районен съд като доказателство, че страните се намират в близки отношения, от което следва, че съдът следва да им присъди разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв. Със същата молба е отправил към съда доказателствени искания за установяване на посочените от него твърдения, както и за задължаване на ползващото се от безплатната правна помощ лице да декларира с нарочна декларация по делото качеството си на близък по отношение на процесуалния му представител. Тъй като не е получил произнасяне по доказателствените му искания, ги отправя повторно пред настоящата въззивна инстанция. Излага, че доколкото сключването на договор за безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАДв., се явява изключение от правилото за авансово заплащане на адвокатските възнаграждения съгласно Закона за адвокатурата, както и с оглед на естеството на безплатната правна помощ, която има за цел да гарантира достъп до правосъдие на лицата с финансови затруднения, както и да освободи от авансово плащане на хонорари близките, роднините и колегите на адвоката, следва да се съблюдава действителното наличие на тези изключения и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски на посочените основания. В посочените от закона хипотези са налице морални, емоционални 2 или етични правила и норми, които изключват чисто професионалните отношения между клиент и адвокат, и имат личен елемент. Именно по тези причини законът дава възможност участниците в тези отношения да уредят финансовия аспект на предоставяната услуга по начин, който да изключва възможността доверителят да заплаща услугата при възлагането на работата, а заплащането да бъде извършено при успешен изход от съдебния спор от другата страна по делото. Цитираните разпоредби защитават личния интерес на участниците в тези конкретни хипотези на професионални отношения със силно присъстващ личен елемент. Тяхната цел обаче не е да се заобикалят процесуалните норми за възлагане на съдебно-деловодни разноски, които са подчинени на основното привило, че само действително извършените разноски за производствата подлежат на възстановяване. Счита, че с постановяването на Решение по гр. д. № 9010/2025 г. по описа на Софийски районен съд е преустановена практиката, превърнала се в последно убежище на нередовната безплатна правна помощ. Решаващият състав по делото не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв., като се е аргументирал с това, че представителството на десетки ищци от различни райони в страната при условията на безплатна правна помощ в качеството им на близки лица, представлява злоупотреба с права и не следва да се толерира. Съдът ясно и недвусмислено обосновава извода си като се позовава на практика на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата.

Прилага за сведение горецитираното съдебно решение на Софийски районен съд, което намира за относимо към настоящата фактическа обстановка и предявена претенция за разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАДв. във вр. чл. 38, ал. 1,т. 3, пр. 2-ро ЗАдв.

Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22. а именно: Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на ..Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ. бр.14 от 2025 г.). като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В 3

Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ. бр.14 от 2025 г.1 са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл се позовава на Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК. I отделение на ВКС. Съгласно §1 а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; комуникация с клиента или трети лица на чужд език; извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни; коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да сес ъобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 на СЕС и Решение на

Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

4

Сочи, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящето дело, въпреки че е имал възможността да сключи споразумение с дружеството-ответник.

Във основа на всичко изброено в своята съвкупност е правил извод, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значителнопо-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на своето решение в частта за разноските, не е оценил правилно представените доказателства, приложимите процесуални правила и съдебната практика.

Моли да се отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба адв. Д.Г., носител на вземане по реда на чл.38, ал.1 от ЗА, я счита за неоснователна. Твърди, че клиентът му сам е предоставил договора и платежните нареждания, сам е заплатил ДТ в точен размер, непосредствено преди образуването на делото, без него и без тях няма как да се снабдя с тези документи, поради което оспорва възражението за липса на договореност между ищеца и мен като негов адвокат намирам за абсурдна. Тъй като тези аргументи на противната страна са били копирани бланкетно в множество съдилища в страната( Определение №180 от 06.04.2026 по в. ч. гр. д. 98/2026 ОС Разград: „По възражението за невъзможност да се установи дали представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по гр.д. No 1617/2025г. на РРС, съдът приема следното: по делото е представено пълномощно от А. Я. в полза на адв. Д.Г. с предмет процесуално представителство пред съда във връзка с договори за потребителски кредит, по които е страна А. Я„ като го представлява и защитава по новообразуваните дела пред компетентния съд, да завежда и води дела до окончателното им приключване. Пълномощното не е оспорено от ответника - сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв. Г. е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със стана А. Я.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита е неформален - писмената форма е за 5 доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 ЗА, независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор.

Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписалите го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение.“

На второ място поддържа, че проц. представител на ответната страна цитира решение на първоинстанционен съд, което а не влязло в законна сила.