Решение № 3385 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100110055 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Н. Н., с която е предявен осъдителен иск срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № C-9/2006 г. на СГС и НОХД № C-25/2017 г. по описа на СГС, по които ищецът е оправдан.

Ищецът твърди, че на 15.04.2005 г. му е повдигнато обвинение по чл.354а НК за разпространение и държане на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, за което е образувано ДП №135/ 2005 г. по описа на СДВР, пр.пр. №2083/2005 г. по описа на СГП. Задържан е за срок от 72 часа, взета му е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на 22.04.2005 г., която мярка е изпълнявана в периода 22.04.2005 г. - 13.12.2005 г., изменена е в „домашен арест“ на 13.12.2005 г., изпълняван в периода 13.12.2005 г. - 31.07.2006 г. По внесения от Софийска градска прокуратура обвинителен акт е образувано НОХД №C-9/2006 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 11-ти състав. След проведени съдебни заседания, е постановена присъда № 2/20.02.2007 г., с която ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения. След възобновяване на наказателното производство на 18.09.2017 г. му е повдигнато същото обвинение по ДП №135/2005 г., пр пр. №C-2/2005 г. по описа на Софийска градска прокуратура. На 07.12.2017 г. отново е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №C-25/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 7-ми състав. След провеждане на нови шест съдебни заседания на 11.09.2018 г. ищецът повторно е оправдан по повдигнатото му обвинение, като присъдата е влязла в законна сила на 1

27.07.2018 г. От наказателното производство е понесъл неимуществени вреди - не можел да спи нощем, нанесена му била тежка психическа травма, бил е в непрекъснат страх от несправедлива осъдителна присъда на лишаване от свобода за срок 10-15 г., лишен е бил от право на придвижване и право на труд, близките му също били потресени, отдръпнали се от него. Оплаква се и от продължителността на наказателното преследване – за общ срок от 13 години, 5 месеца и 12 дни. Поради това претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за двете водени наказателни производства общо за периода от 15.4.2005 г. до 27.9.2018 г. и взетите мерки за неотклонение спрямо ищеца. Претендира и законната лихва от 27.09.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са доказани твърденията за отрицателни преживявания - нарушения на съня, тежка психическа травма, влошени отношения с близки хора. Позовава се на водени през процесния период срещу ищеца на други наказателни производства за престъпления от общ характер, по едно от които е осъден с влязла в сила на 19.10.2009 г. - по НОХД №5898/2008 г. на РС – Варна на наказание лишаване от свобода за срок от 1 г., изпълнението на което е отложено на основание чл.66 НК за срок от 3г. Оспорва да е налице причинна връзка между обвинението, взетите мерки срещу него и лишаване от правото му на труд, понеже не е бил ангажиран по трудово правоотношение преди предявяване на обвинението, нито е търсил работа по време на водене на производството, което да му е попречило. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост по чл. 52 от 3ЗД. Счита, че неоснователно се претендират вреди за периода от влизане в сила на първоначално постановената на 20.02.2007 г. присъда по НОХД № С9/2006 г. по описа на СГС до новото привличането на ищеца на 18.09.2017 г. в качеството на обвиняем, след като наказателното дело било възобновено - през този период, предвид оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен акт, същият не се е намирал в състояние на несигурност. На основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД прави възражение за изтекла тригодишна давност по иска за лихви за периода до 3 години преди предявяване на исковата молба. Законната лихва е дължима от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 27.09.2018 г., а съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ 33Д вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая исковата молба е депозирана в съда на 07.09.2023 г., поради което счита, че за периода от 27.09.2018 г. до 07.09.2020 г. вземането за лихви е погасено по давност. След уточнението на ищеца за произхода на вредите – че търпи такива общо за две наказателни производства, ответника прави възражение за частично погасяване на вземането за обезщетени по давност за периода от влизане в сила на първоначално постановената оправдателна присъда до привличането на ищеца в качеството на обвиняем на 18.09.2017 г. след възобновяване на 2 наказателното производство Поддържа, че не се установяват претърпени от ищеца вреди, които да надхвърлят житейски обичайните в подобни ситуации.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 14.04.2005 г. е издадена заповедта за задържане на ищеца Д. Н. за 24 ч. за извършено престъпление по чл.354а от НК. Внесено е искане за задържане под стража на ищеца. С определение от 22.04.2005 г. на САС по ВНОХД №490/2005 г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Срещу ищеца и още едно лице е внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, пт.5, вр. с чл.26 НК - за това, че на 14.4.2005 г. при условията на продължавано престъпление ищеца е осъществил три деяния, изразяващи се в разпространение и държане на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, които осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време. По обвинителния акт е образувано НОХД №C-9/2006г. на СГС, НО. На 13.12.2005 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“. По делото е постановена Присъда №2/20.2.2007 г., с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, а мярката му за неотклонение е изменена от „домашен арест“ в „парична гаранция“.

След възобновяване на наказателното производство на 07.12.2017 г. е бил внесен обвинителен акт за същото престъпление и е образувано НОХД № C-25/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 7-ми състав, по което на 11.9.2018 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла в законна сила на 27.09.2018 г.

Установява се от приложената справка от НСлС за образувани и водени досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу ищеца Д. Н. Н., че към 29.9.2023 г. в ЦИСС има данни за други наказателни производства в периода 1992 г. – 2009 г., сред които освен процесното, такива за кражба и за държане на наркотични вещества. От представената електронна справка за съдимост от 25.9.2023 г. се удостоверява, че ищецът Д. Н. е осъждан с Присъда № 435/30.6.2009 г. по НОХД №5898/2008г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила от 19.10.2009 г., с която е признат за виновен в това, че на 18/19.05.2008 г. в гр. Варна е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1795,69лв. На основание чл.194 ал.1 и чл.54 ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за една година, а на основание чл.66 НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Реабилитиран е по чл.86 ал.1, т.1 НК към 20.10.2012г. Реабилитиран е и по чл.88а НК.

От представената справка от автоматизираните информационни 3 системи на МВР се установяват и множество полицейски регистрации за проверки по отношение на ищеца за грабежи и кражби.

От свидетелските показания на А. Н.а Н.а – сестра на ищеца, се установява, че ищецът е работел семейния бизнес като е извършвал доставки на плодове и зеленчуци и е преустановил работата си след задържането си.

Бил задържан в ареста над 7 месеца и после 10 месеца е бил под домашен арест. След периода на задържането му е спрял да работи за 1-2 г. в магазина, изпаднал в депресия. Повечето му приятели го отбягвали. Започнал е да се занимава със строителство, започнал е да вдига кръвно, не се е чувствал добре психически, като според свидетелката ищецът е получавал паник атаки. На свидетелката не са известни други дела срещу ищеца, включително осъждането му по дело във Варна.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. В процесния случай при първото разглеждане на делото за престъплението по чл.354а НК, ищецът е бил на възраст 31 г., мерките за неотклонение, които са били взети срещу него са задържане под стража – за 7 месеца и 21 дни, домашен арест – за 7 месеца и 16 дни и парична гаранция. Ищеца е бил привлечен като обвиняем на 15.04.2005 г., а присъдата, с която е оправдан, е влязла в сила на 20.02.2007 г. По възобновеното наказателно производство обвинение му е било повдигнато на 18.09.2017 г., обвинителният акт е внесен в съда на 07.12.2017 г., оправдателната присъда е произнесена на 11.09.2018 г. и влязла в сила на 27.09.2018 г.

При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да 4 не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия.

Обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (т. 11 на ТР № 3/22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.

2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях (т.1 на ТР №1/2022 г. на ОСГК на ВКС).

Ищеца е привлечен към отговорност за престъпление, което е разглеждано два пъти поради възобновяване на наказателното производство оправдан при двете разглеждания на повдигнатото обвинение.

Неимуществените вреди, изразяващи в негативни изживявания, притеснения, стрес и страх от осъждане на лишаване от свобода и дискомфорта, причинен от явяване пред органите на досъдебното производство и съда, не излизат извън обичайните. По делото липсват данни за разгласяване на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление. Може да се приеме, че единствено близките и познатите на ищеца са узнали за наказателното производство.