Решение № 150 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20221001000715 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК и чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 1678 от 22.01.2024г. по описа на Софийски апелативен съд на „КиД 60“ ЕООД, гр.Ямбол, представлявано от управителя Д. С., чрез адв.С. Б. –

САК, с която се иска допълване на решение № 741 от 05.12.2023г., постановено по въззивно търговско дело № 715 по описа за 2022 година на Софийски апелативен съд.

Твърди се, че на стр.2 от решението съдът правилно е изложил, че с въззивна жалба от 25.01.2021г „Кид 60“ЕООД /с предишно наименование Дикс 2001 ЕООД/ е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР по Анекс №1 към договор от 09.04.2015г., сключен между страните, за горницата над сумата от 61 122,27 лв. до предявения размер от 66 728,02 лв.

На стр.53 от решението този иск е отхвърлен за сумата над 31 992,47 лв.

61 122,27 лв. Липсва произнасяне до предявения размер от 66 728,02 лв. до

На стр.2 от решението е изложено, че с въззивната жалба „Кид 60“ЕООД /с предишно наименование Дикс 2001 ЕООД/ е обжалвал първоинстанционното решение в частта, е която е отхвърлен като неоснователен иска за неустойка за забава в плащането на извършените СМР по договора от 09.04.2015г. и Анекс №1 към същия за горницата над 26 335,76 лв. до предявения размер от 92 512,37 лв. и в частта, в която не е разгледан иска по чл.86 ЗЗД.

На стр.57 от решението е посочено по отношение на този иск, че се отменя 1 за сумата над 26 335,76лв. до предявеният размер от 55 626,25лв неустойка за забава заплащане на стойността на СМР по договор от 9.04.15г. и Анекс 1 към същия, за периода 08.05.16г. до 14.08.17г. С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение над уважения от СГС размер от 26 335,76лв. - неустойка за забава в плащанията по договора от 09.04.2015г. и анекс №1/07.12.2015г към този договор. САС не се е произнесъл по този иск за горницата над 55 626,25лв. до предявения размер от 92 512,37 лв.

Иска се от съда на основание чл.250 ГПК да се произнесете по посочените в молбата искове до предявените размери.

Евентуално, ако посоченото разминаване се дължи на техническа грешка се иска отстраняване на същата, на основание чл.248 ГПК.

В сроковете по чл.247, ал.2 ГПК и чл.250, ал.2 ГПК „ТЪРГОВСКА ЛИГА – ГЛОБАЛЕН АПТЕЧЕН ЦЕНТЪР“АД, ЕИК 030276307, не е представило отговор на молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл.250, ал.2 ГПК, вр.чл. 283, ал.1 ГПК и чл.60, ал.3 и ал.6 ГПК, съответно по искането по чл.247, ал.1 ГПК съдът дължи произнасяне, предвид липсата на предвиден преклузивен срок за исканата поправка, от активно легитимирана страна по делото, но разгледана по същество е неоснователна.

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, и е постановил решението си при спазване на разпоредбите на чл.271, ал.1, предл.1 и 3 ГПК и чл. 272 ГПК.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. В случая няма липса на формирана воля на съда относно спорното право, предмет на въззивното производство.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице при разминаване между формираната воля на съда и изрично изразената такава в изготвения съдебен акт, каквато в случая не е допусната.

1. С въззивна жалба от 25.01.2021г „Кид 60“ЕООД /с предишно наименование Дикс 2001 ЕООД/ е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР по Анекс №1 към договор от 09.04.2015г., сключен между страните, за горницата над сумата от 61 122,27 лв. до предявения размер от 66 728,02 лв.

На стр.30 от решението при произнасянето по този иск съдът е посочил, че „В частта, с която се обжалва отхвърлителна част от решението, с която е 2 отхвърлен като неоснователен иска за извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР по Анекс №1 към договор от 09.04.2015г., сключен между страните /първи главен иск/, за горницата над 61 122,27 лв. до предявения размер от 66 728,02 лв. /обжалван интерес

5 605,75 лв./, въззивната жалба е неоснователна.

Страните спорят правилно ли съдът е намалил дължимата сума по анекса с получения от ищеца аванс в повече в размер на 5 605,76 лв. с ДДС по Договор за строителство от 09.04.2015г.

По този въпрос съдът е изложил подробни мотиви при преценка основателността на предявения иск, като е приел, че правилно първоинстанционният съд е намалил дължимата сума с получения от ищеца аванс в повече в размер на 5 605,76 лв. с ДДС по Договор за строителство от 09.04.2015г., които не са налага да бъдат преповтаряни и обосновават неоснователността на въззивната жалба в тази част.“.

Така формираната воля от страна на въззивният съд е отразена в диспозитива на решението, в частта, в която е посочено, че „ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 05.01.2021г., постановено по т.д. № 3303 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-11 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ“, т.е. по отношение на посочената в молбата по чл.250, ал.1 ГПК част от иска въззивният съд се е произнесъл, като е потвърдил първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част, което от своя страна обосновава неоснователност на искането за допълване на решението.

2. С въззивната жалба „Кид 60“ЕООД /с предишно наименование Дикс 2001 ЕООД/ е обжалвал първоинстанционното решение в частта, е която е отхвърлен като неоснователен иска за неустойка за забава в плащането на извършените СМР по договора от 09.04.2015г. и Анекс №1 към същия за горницата над 26 335,76 лв. до предявения размер от 92 512,37 лв. и в частта, в която не е разгледан иска по чл.86 ЗЗД.

На стр.32 от решението при произнасянето по този иск, съдът е посочил, че „При обсъждане на иска по същество и преценка основателността му, при съобразяване на принципа на диспозитивното начало, съдът е изложил подробни мотиви, като е приел, че размерът на неустойката за забава върху неплатените фактури, по договора от 09.04.2015г., за периода от датата на възникване на задължението по на всяка една от тях до датата на завеждане на исковата молба е 29 701,09лв., а по анекс № 1/07.12.2015г. е 25 925,16лв., или общо 55 626,25лв., в който размер искът следва да бъде уважен, а до предявения размер следва да бъде оставен без уважение, които не се налага да бъдат преповтаряни и обосновават частичната основателността на въззивната жалба.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна, в частта в която се иска присъждането на сума над уважения размер от 26 335,76 лв. до предявения размер от 55 626,25лв., или за сумата от 30 290,49лв., съответно неоснователна в частта, с която се иска присъждане на неустойка за забава над сумата от 55 626,25лв. до

3 предявения размер от 92 512,37 лв., или за сумата от 36 886,12лв.

При уважаване на главния иск, дори и частично, съдът не следва да разгледа евентуалните искове, които не са обратни, в поредността посочена от ищеца с исковата молба, поради което в случая съдът не се произнася евентуалния иск по чл.86 ЗЗД.“.

Така формираната воля от страна на въззивният съд е отразена в диспозитива на решението, в частта, в която е посочено, че „ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 05.01.2021г., постановено по т.д.№ 3303 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-11 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ“, т.е. по отношение на посочената в молбата по чл.250, ал.1 ГПК част от иска въззивният съд се е произнесъл, като е потвърдил първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част, а по евентуалния иск по чл.86 ЗЗД е приел, че не дължи произнасяне, което от своя страна обосновава неоснователност на искането за допълване на решението.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда счита, че не налице разминаване в решението, което да се дължи на техническа грешка, която да бъде отстранена по реда на чл.247, ал.1 ГПК, поради което и в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

При съобразяване на изложените мотиви молбата следва да бъде оставена без уважение и по двете искания, по искането по чл. 250, ал.1 ГПК и по евентуалното искане по чл. 247, ал.1 ГПК, като неоснователна.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.250, ал.1 ГПК и по чл.247, ал.1 ГПК с вх.№ 1678 от 22.01.2024г. по описа на Софийски апелативен съд, подадена от „КиД 60“ ЕООД, гр.Ямбол, представлявано от управителя Д. С., чрез адв.С. Б. – САК, с която се иска допълване, евентуално поправяне, на решение № 741 от

05.12.2023г., постановено по въззивно търговско дело № 715 по описа за 2022 година на Софийски апелативен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5