Определение № 481 от 25.07.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Перник, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100246 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. М. С., уточнена с молби от 14.05.2025 г. и от 09.06.2025 г., с която са предявени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в общ размер 6465,60 лева, претърпени вследствие на пътен инцидент с лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег. № РК *** на 22.11.2024 г. до Т-образно кръстовище между ул. Отец Паисий и ул.

Р.Д. в гр. Перник, ведно със законната лихва върху тях от 06.12.2024 г. до окончателното им изплащане. При извършена проверка на основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдебният състав констатира, че исковата молба, ведно с уточняващите й молби, е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искове са допустими.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, както и от подадените от ищеца уточняващи молби, са получени от ответника на 30.06.2025 г. и в рамките на срока по чл.

131, ал. 1 ГПК (на 23.07.2025 г.) последният е депозирал отговор, с който е оспорил основателността на исковите претенции.

Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад, съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, както и да напъти същите към медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

На основание чл. 145, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че следва да бъде указано на ищцата да конкретизира претенциите си за сумите 410 лева и 100 лева, описани в молбата от 14.05.2025 г. и уточнени в молбата от 09.06.2025 г., доколкото по отношение на първата е посочено, че с нея е заплатена наемна цена на болнично легло и матрак, както и доставката им, а по отношение на сумата от 100 лева се сочи, че се касае за разходи за доставка и монтаж на болнично легло. Тоест не е ясно дали се твърди, че двете суми покриват разходи за доставка на болничното легло, дали е налице разлика в платената с тях услуга „доставка“ и в какво се изразява.

Представените с исковата молба заверени преписи от документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, доколкото са относими към спора и необходими за решаването му.

С исковата молба е отправено доказателствено искане да бъдат изискани следните документи от образуваното досъдебно производство № 590/ 2024 г., по описа на Първо РУ – гр. Перник, пр.пр. № 3954/ 2024 г., по описа на Районна прокуратура – Перник: протокол за 1 оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, протоколи от разпит на свидетели, заключение от съдебно-автотехническа експертиза и заключение от съдебно-медицинска експертиза. Същото следва да бъде уважено единствено в частта по отношение на протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, тъй като писмените свидетелки показания и заключения на вещи лица по други производства са недопустимо доказателствено средство и не могат да бъдат ползвани в настоящия процес. В случай че същите съдържат данни за конкретни обстоятелства, които страната цели да докаже, установяването на последните следва да бъде направено посредством други допустими доказателствени средства.

С исковата молба е отправено искане ответникът да бъде задължен на основание чл.

190 ГПК да представи заверено копие на застрахователна полица № BG*** Същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество е признало изрично наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриваща отговорността на водача на процесния автомобил към датата на настъпване на инцидента, съответно този факт подлежи на отделяне като безспорен на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, тоест представянето на документа не е необходимо за решаване на делото.

Искането на ищеца за допускане на свидетелски показания на един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените от нея болки и страдания следва да бъде уважено, тъй като цели установяване на факти, включени в предмета на доказване, които няма пречка да бъдат доказани посредством гласни доказателствени средства.

С исковата молба и с отговора на исковата молба страните са отправили искания за допускане на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза по изчерпателно изброени въпроси. Съдът намира, че тези доказателствени искания следва да бъдат уважени, предвид обстоятелството, че касаят установяване на подлежащи на доказване факти с оглед направените твърдения и оспорвания, по отношение на които са необходими специални знания. За пълнота и правилност на заключението по съдебноавтотехническата експертиза следва да бъдат дадени указания на вещото лице да вземе предвид, както материалите по настоящото дело, така и тези от досъдебното производство, които ще бъдат изискани.

Съдът намира, че доколкото към настоящия момент не е ясно на какъв етап е образуваното досъдебно производство № 590/ 2024 г., по описа на Първо РУ – гр. Перник, пр.пр. № 3954/ 2024 г., по описа на Районна прокуратура – Перник, следва да бъде изискано удостоверение от Районна прокуратура – Перник, от което да е видно това обстоятелство, както и дали и кое лице е привлечено като обвиняем.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.09.2025 г. от 10:00 часа, за която дата се призоват страните.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна такса подлежи на връщане.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

2

2. Ищецът Д. М. С. твърди, че на 22.11.2024 г. около 15:00 ч. на ул. Отец Паисий в гр.

Перник до Т-образно кръстовище с ул. Р.Д., срещу магазин за кафе, алкохол и цигари „С.“, срещу входа на служебния паркинг на съдебната палата е пострадала при пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег. № РК ***. Уточнява, че инцидентът е реализиран при следния механизъм: при движение на заден ход на посочерния автомобил за влизане в реда на паркиралите автомобили водачът Н.Б.П. поради невнимание ударил ищцата със задната част на автомобила, като в този момент тя пресичала пътното платно в посока от съда към тротоара. Ударът настъпил в страничната дясна част на тялото на Д. М. С., след което тя паднала на земята. Била транспортирана до Спешното отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник, където постъпила със силна болка, оток и ограничени движения в областта на лявата раменна става. В посоченото лечебно заведение й била оказана първа долекарска помощ и била имобилизирана. В исковата молба се сочи, че поради получената тежка фрактура се наложило Д. М. С. да бъде транспортирана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където след преглед и консултация била приета за оперативна интервенция на лявата раменна става, извършена на 25.11.2024 г. По време на същата била отстранена главата на раменната кост и била поставена безциментна гленоидна основа, фиксирана чрез 2 бр. винтове и инсерирана стандартна стоманена гленосфера, поставена била хумерална чашка с винт и хумерална полиетиленова вложка. Престоят на ищцата в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД продължил девет дни (от 22.11.2024 г. до 01.12.2024 г.). Била изписана с окончателна диагноза: Полиграгментна фрактура на горния край на раменната кост (хумерус), придружено с луксация в ставата; Едем на меките тъкани, придружен със ставен излив; Травма на гръдния кош, неуточнена. Назначена й била медикаментозна терапия, изразяваща се в прием на Профикс 500 мг. за период от 7 дни, Парацетамол 10 мг., Лифурокс 1500 мг., Трамалгин 50 мг., Листенон 10 мг., Тракриум 10 мг., смяна на превръзките в амбулаторен порядък. Поради фрактурата на горния край на хумеруса и увреждания на шийните коренчета впоследствие постъпила два пъти в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД за извършване на физикални терапии и рехабилитация при болести на опорнодвигателния апарат и при болести на периферната нервна система за период от по 7 дни, считано от 22.01.2025 г. до 29.01.2025 г. и от 10.03.2025 г. до 17.03.2025 г. Вследствие на извършените неинвазивни диагностични и терапевтични процедури било отчетено наличие на миохипотрофия на мускулатурата на лявото рамо и проксималната трета на мишницата, невъзможен юмручен ключов захват, скапуло-хумерален ритъм и самообслужване - силно затруднени, както и наличие на спастична паравертебрална мускулатура, ограничен обем на движение във всички равнини и положителен вертебрален синдром. Дадени били препоръки за ХДР и продължаване на рехабилитационната програма в амбулаторни и домашни условия. Ищцата твърди, че от настъпването на инцидента и към момента на подаването на исковата молба (23.04.2025 г.) ползва отпуск поради временна неработоспособност. Излага, че поради претърпяната фрактура в комбинация с легловия режим чувствала тялото си сковано, често изтръпнало и със силни болки, мравучкания, изпитвала слабост в съответната лява раменна област. Това често се засилвало вечер, което й пречело да набавя необходимата си доза сън. Първият месец след инцидента успявала да спи единствено в седнало положение. Вследствие на натрупаното напрежение и страх от претърпяното страдала от кошмарни сънища, редувани с безсъние, а последното в комбинация с неудобствата, предизвикани от счупването, се отразили на настроението й през деня. Наложило се да ползва постоянната чужда помощ и активни ежедневни грижи на своите близки дори при извършването на елементарни за здравия човек дейности, свързани с битови и хигиенни нужди. Това довело до пълна промяна на ежедневието на Д. М. С., което я карало да се чувства унила и под зависимост на хората, които се грижат за нея. Освен това станала бдителна, плаха и неуверена. Предпочитала да стои в дома си, тъй като изпитвала силен страх от пътната обстановка и настъпването на подобен неочакван инцидент. В исковата молба се твърди, че и към датата на подаването й възстановителният период продължава, че болките в областта на цялата лява ръка са ежедневие, че ищцата чувства слабост в лявата раменна става и спорадична болка, обемът в движенията в съответната област бил 3 ограничен. Сочи се, че продължават рехабилитационните процедури. Ищцата поддържа, че вследствие на инцидента и в причинна връзка с него за нея настъпили имуществени вреди, изразяващи се в реализирани разходи, в периода от 25.11.2024 г. до 07.02.2025 г., както следва: 3840 лева - за заплащането на медицинско изделие – система за замяна на раменна става с обратен тип (ривърс/ инвърс), включваща избор на хумерално стебло с циментно или безциментно закрепване, гленоидна база, гленоидна сфера и хумерална чашка; 250 лева - за закупуването на медицинско изделие Medi sas 15-0110; 410 лева – за наем на електрическо болнично легло „Hypnos“, двулицев матрак, доставка и монтаж; 25 лева - за заплащане на средна превръзка; 60 лева - за закупуване на медицинско изделие, нерезорбируем конец;

1080 лева - за заплащане на самостоятелна стая в медицинско заведение; 540 лева - за заплащане за придружител в болнична стая; 25 лева - за заплащане на средна превръзка; 35 лева - за заплащане на рентгенография на хумерус; 40,60 лева - за заплащане на потребителска такса в болнично заведение; 100 лева - за заплащането на доставка и монтаж на болнично легло; 60 лева – за закупуването на оплетен полимерен нерезорбируем конец със заострена игла. Уточнява, че наемането на болничното легло било обусловено от невъзможността за заемане на правилна позиция за сън вследствие на травмата. Разходите за заплащане на самостоятелна стая в болнично заведение и за придружител се наложили, тъй като й била необходима постоянна помощ и грижи. В исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на пътния инцидент отговорността на водача на лекия автомобил била покрита от ответника „Лев инс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG*** Поради това на 06.12.2024 г. Д.