Определение № 2365 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2365 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501832 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е. И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 19255/2024г. на ПдРС, ХII гр.с. Г. А., против постановеното по първоинстанционното дело определение № 6565/20.05.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 1916/23.04.2025 г. в частта за разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева, с включен ДДС бъде завишено до един разумен и справедлив размер.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че макар НМРАВ да не е задължителна за съда, определените в нея минимални размери на адв.възнаграждения следва да служат като ориентир при определяне на разноските за адв.възнаграждение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е зачел чл.101 от ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори- предприятия ще се конкурират, като формират свободно своите цени. Жалбоподателят се позовава на решение от 28.06.2016г. по дело С- 57/15 на СЕС и решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС относно разумния размер на разноските, които следва да получи спечелилата делото страна.

От въззиваемата страна „Адессо кредит България“ЕООД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 19255/2024г. на ПдРС, ХII гр.с. е предявен иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 2326,62 лева по сключен между страните договор за потребителски кредит. С постановеното по делото решение искът е уважен, като в полза на „Е. И.“ЕАД е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева, с включени в него 50 лева ДДС.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския 1 съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както беше посочено по- горе, по първоинстанционното дело един иск с цена в размер от 2326,62, като при приложение на чл.7, ал.1, т.1 от наредбата минималният размер на адв.възнаграждение е 532,60 лева. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“.

Настоящият състав на ПОС намира, че спорът по гр.д.№ 19255/2024г. на ПдРС, ХII гр.с. се отличава с определено ниска фактическа и правна сложност- от една страна предвид натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове, а от друга страна, предвид липсата на необходимост от сложна и особено подробна обосновка на нищожността на клаузата за неустойка. При това следва да се има предвид, че по съдебни дела, по които една от страните участва в качеството на потребител, съдът и служебно следи за наличието на неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договорите между страните. Не е без значение и обстоятелството, че по делото е проведено едно публично съдебно заседание, за което пълномощникът на ищцата е подал кратка писмена молба, което обстоятелство дава основание да се счита, че реализираната правна защита е от типа на тази по чл.9, ал.1 от 2 наредбата. Определеният от първоинстанционния съд размер на адв.възнаграждение от 250 лева съответства на правната и фактическа сложност на спора по делото, поради което не може да се възприеме като неразумен или несправедлив. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Е. И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 19255/2024г. на ПдРС, ХII гр.с. Г. А., частна жалба против постановеното по първоинстанционното дело определение № 6565/20.05.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 1916/23.04.2025 г. в частта за разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева, с включен ДДС бъде завишено до един разумен и справедлив размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3