Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 452 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 213/2025
Вид
Решение № 452
Подписан
24.11.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 23 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 28 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 688, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 694 · Търговски закон
  • чл. 694, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
  • чл. 694, ал. 7 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900213 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Предявен е допустим иск от Национална агенция за приходите (НАП), представляваща държавата като кредитор на публични вземания, срещу „Мангле България Дивелопмънтс“ ЕООД (в несъстоятелност), със седалище гр. Варна, при задължителното участие на постоянния синдик З. Ж., за установяване съществуването на предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. № 263978 от 19.11.2024 г. на кредитора НАП публични вземания в общ размер на 35 713,26 лв., от които 17 845,80 лв. – главници и 17 867,46 лв. – лихви, начислени до 07.11.2024 г., както и лихвите, начислени от 08.11.2024 г. до окончателното погасяване на главниците, неприети в производството по несъстоятелност на "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД, възникнали за периода 2014 – 2017 г., включени в Допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 30.12.2024 г. по т.д. № 894/2011 г. на ВОС.

Ищецът НАП твърди, че е кредитор на публични вземания за ДНИ и ТБО по четири декларации по чл. 14 ЗМДТ: № 1391/08.12.2017 г.; № 1039/18.08.2008 г.; № 1026/18.08.2008 г.; № 1074/19.08.2008 г. Задълженията произтичат от имоти, които през съответния процесен период са собственост на длъжника. Твърди общ размер на вземанията 35 713,26 лв., от които 17 845,80 лв. – главници и 17 867,46 лв. – лихви, начислени до 07.11.2024 г., като претендира и лихвите, начислени от 08.11.2024 г. до окончателното погасяване на главниците, неприети в производството по несъстоятелност на "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД. В ТРРЮЛНЦ под № 20241230171923 по партидата на "Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД бил обявен Допълнителен списък № 5 на неприетите вземания на кредитори на търговеца по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който били включени публични вземания, предявени от Национална агенция за приходите. Счита, че неправилно синдикът е отказал приемането им, въпреки представени доказателства и изчислени лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. С Определение № 260118/20.03.2025 г., постановено по т. д. № 894/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна възражението на НАП било уважено частично и публични вземания в 1 общ размер на 18 894,38 лв. били включени в списъка на приетите вземания. В останалата част възражението било отхвърлено, поради което ищецът упражнява правото си на иск по чл. 694 ТЗ за отхвърлената част.

Синдикът З. Ж., в писмения отговор, оспорва иска, като твърди, че част от задълженията били погасени или изобщо недължими, тъй като някои от имотите били прехвърлени. Представя аналитични справки и платежни документи, с които твърди, че задълженията са изплатени или не се отнасят за длъжника.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата молба и оспорва възраженията развити в становището на синдика.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото са представени четири броя Декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както следва:

● вх. № 1391/08.12.2017 г. за имот с № на партида М00167_20050520 (ДНИ и ТБО за периода от 2014 г. до 2017 г.): ДНИ за 2014 г.: ▪ 1788,48 – главница; ▪ 1948,47 – лихви; ТБО за 2014 г.:

▪ 4769,23 – главница; ▪ 5195.86 – лихви; ДНИ за 2015 г.: 1788,48 – главница; 1766,05 – лихви;

ТБО за 2015 г.: 4769,23 – главница; 4709,42 – лихви; ДНИ за 2016 г.: 672,53 – главница;

602,18 – лихви; ТБО за 2016 г.: 1658,84 – главница; 1485.33 – лихви; ДНИ за 2017 г.: 360.62 – главница; 282,92 – лихви; ТБО за 2017 г.: 741.27 – главница; 581.57 – лихви; ● вх. № 1039/18.08.2008 г. за имот с № на партида 056 (ДНИ и ТБО за периода от 2014 г. до 2016 г.):

ДНИ за 2014 г.: 59.06 – главница; 64.34 – лихви; ТБО за 2014 г.: 137,79 – главница; 150.11 – лихви; ДНИ за 2015 г.: 58,76 – главница; 58,02 – лихви; ТБО за 2015 г.: 137,10 – главница;

135,38 – лихви; ДНИ за 2016 г.: 14,84 – главница; 13.15 – лихви; ТБО за 2016 г.: 35.62 – главница; 31.55 – лихви; ● вх. № 1026/18.08.2008 г. за имот с № на партида 045 (ДНИ и ТБО за периода от 2014 г. до 2016 г.): ДНИ за 2014 г.: 42,71 – главница; 46,53 – лихви; ТБО за 2014 г.: 99.65 – главница; 108,56 – лихви; ДНИ за 2015 г.: 42,49 – главница; 41.95 – лихви; ТБО за 2015 г.: 99,15 – главница; 97.91 – лихви; ДНИ за 2016 г.: 42,28 – главница; 37.46 – лихви;

ТБО за 2016 г.: 101,47 – главница; 89,90 – лихви; ● вх. № 1074/19.08.2008 г. за имот с № на партида 088 (ДНИ и ТБО за периода от 2014 г. до 2016 г.): ДНИ за 2014 г.: 42.55 – главница;

46.36 – лихви; ТБО за 2014 г.: 99,29 – главница; 108,18 – лихви; ДНИ за 2015 г.: 42,34 – главница; 41,81 – лихви; ТБО за 2015 г.: 98.79 – главница; 97,55 – лихви; ДНИ за 2016 г.:

42,13 – главница; 37,33 – лихви; ТБО за 2016 г.: 101,10 – главница; 89,57 – лихви.

Представена е и Справка за размера на публични задължения, включващи данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание на 29.10.2025 г. и изслушана с устни пояснения (протокол № 572/2025), което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че описаните в ИМ вземания за местни данъци за имоти с партиден номер М00167_20050520, 056, 045 и 088 са включени в Допълнителен списък № 5 неприети вземания, обявен в ТР на 30.12.2024 г. Същите са включени в молба вх. № 263978/19.11.2024 г. за предявяване на вземане по т.д. 894/2011 г.

Размерът на публичните вземания – главници за местни данъци и такси, установени с посочените в исковата молба изпълнителни основания, по партиди и за периоди е установен от вещото лице, както следва: за партида М00167_20050520 за периода 2014-2017г. – 16548,68 лева; за партида 056 за периода 2014-2016г. – 443,17 лева; за партида 045 за периода 2014-2016г. – 427,75 лева; за партида 088 за периода 2014-2016г. – 426,20 лева. Общо неприети данъци и такси главница в размер на 17845,80 лева.

Размерът на законната лихва върху публичните вземания – главници, посочени погоре, начислени от датата, на която всяко едно от публичните вземания е станало изискуемо до 07.11.2024 г. – датата, до която са начислени лихвите в молба с изх.№ 12-222 774/11#47/14.11.2024 г. на НАП по партиди и за периоди са, както следва: за партида М00167_20050520 за периода 2014-2017г. – 16571,80 лева; за партида 056 за периода 20142016г. – 452,55 лева; за партида 045 за периода 2014-2016 г. – 422,31 лева; за партида 088 за периода 2014-2016г. – 420,80 лева. Общо неприета законна лихва 17 867,46 лева.

След проверка по партидата на дружеството в АВ – Имотен регистър и представени от синдика фактури за извършени продажби на недвижими имоти, експертизата е установила, че имот с партиден номер 056 е продаден като сделката е вписана в Служба по вписванията (СВ) – Каварна на 29.02.2016 г. За този имот са претендирани задължения в ИМ за периода 2014-2016г., като задълженията за 2016 г. са в значително по-малък размер от тези за 2014-2015 г. Видно от устните обяснения на вещото лице в с.з., същите съответстват на времето, в което дружеството е било собственик на имота. Имот с партиден номер 045 и имот с партиден номер 088, са продадени като сделката е вписана в СВ – Каварна на 20.01.2017, персонална партида 35308, том 1, акт N 12. За тези имоти са претендирани задължения в ИМ за периода 2014-2016г. Няма претендирани задължения за следващи периоди. Имот с партиден номер М00167-20050520, представляващ Гараж с площ 495.28 кв.м, е изцяло продаден на физически лица, собственици на апартаменти на 15.12.2017г.

Сделката е вписана в СВ – Каварна на 15.12.2017 г. За този имот са претендирани задължения в ИМ за периода 2014-2017г. Няма претендирани задължения за следващи периоди. При така установеното е видно, че за процесните 4 имота не се претендират суми за периоди, в които дружеството не е било собственик на имотите. Изчисленията потвърждават размера, посочен от НАП. Според вещото лице няма данни за погасяване на задълженията чрез плащане или друг способ, не се установяват плащания към Община Каварна, нито наредени бюджетни преводи с основание „ДНИ и/или ТБО“.

Правни изводи:

Искът е допустим – предявен от легитимиран кредитор в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Съгласно чл. 11 и чл. 14 ЗМДТ данъчно задължено лице е собственикът на имота. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на същия член, в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производството по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Според чл. 107, ал. 1 ДОПК, органът по приходите установява дължимия данък, въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Процесните вземания са за незаплатен данък върху недвижими имоти, собственост на длъжника и такса битови отпадъци за посочените данъчни периоди и лихви върху тях. По делото не е представен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, но това не е условие за възникване на дължимостта на задълженията. На основание чл. 162, ал. 2 от ДОПК процесните задължения са публични. Същите възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от закона на база декларации, подадени от данъчнозадълженото лице. Сроковете за плащане на ДНИ са уредени в чл. 28 от ЗМДТ – на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Тези задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в случая са налице. Както за възникването им, така и за дължимостта им не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването им.

Това е така, защото в чл. 23 и чл. 54 от ЗМДТ изрично е предвидено, че данъкът, а на основание чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ и таксата битови отпадъци по чл. 66 от ЗМДТ, само се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение има само уведомителен характер.

Съставянето на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК има само декларативно действие, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане.

Възражението на синдика за погасяване е недоказано – не са представени нито 3 платежни документи, нито счетоводни операции за отписване на задълженията.

Възраженията за недължимост поради прехвърляне на имоти са неоснователни, тъй като претендираните публични задължения са начислени до съответните дати на вписване на разпоредителните сделки с имотите.

Предявяването в производството по несъстоятелност на вземане за законна лихва за забава върху вземане за главница до окончателното му погасяване е принципно допустимо, при условие че главното вземане бъде прието и лихвата за забава се претендира за периода след неговото предявяване до окончателното му погасяване. В случая законната лихва се дължи като законова последица от приемането за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на главното вземане. Ето защо, основателно е искането за установяване дължимостта на акцесорното вземане за лихви, считано от 08.11.2024 г. до окончателното погасяване на главниците.

С оглед на изложеното, искът по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е изцяло основателен и ще бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца ще се присъдят направените разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 ГПК – 754,00 лева депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300,00 лева или общо 1054,00 лева. Ответникът следва да заплати и дължимата по делото държавна такса, определена съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ.