Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 306 от 25.01.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 12/2023
Вид
Определение № 306
Подписан
25.01.2023
В сила
25.01.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл.25 ал.1 т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.25 ал.2 · Закон за закрила на детето
  • чл.26 · Закон за закрила на детето
  • чл.26 ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.28 ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.28 ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.29 · Закон за закрила на детето
  • чл.30 · Закон за закрила на детето
  • чл.157 · Закон за здравето

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 25.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20233100500012 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 70301/ 13.10.2022 от Й. П. Б. ЕГН ********** срещу постановеното от ВРС решение № 3012/10.10.2022 по гр.д.№ 10742/2022, с което Е ПРОДЪЛЖЕНО настаняването на децата Б. Й. Б. ЕГН **********, Б. Й. Б. ЕГН **********, Е. Й. Б. ЕГН ********** в приемното семейство на Р. С. Д. ЕГН ********** и Д. Т.а Д. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Игнатиево, ул.„Пирин" № 1, за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на решението, на осн.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДт.

В подаденото от назначения на страната особен представител адв.С.

С. уточнение към жалбата се излага следното

Оспорва се продължаването на временното настаняване на децата в приемното семейство за още една година и се претендира връщането им на законния им родител.

Съдът е приел, че е налице невъзможност законния родител да отглежда децата поради липсата на родителски капацитет.

Неоспорим е фактът, че Й. Пл.Б. е законен родител на децата Б., род.2017г, Б., род.2016, и Е., род.2011г.

Причините, поради които се установява невъзможността на родителя да отглежда своето дете, могат да бъдат липса на трудова дейност, липса на жилище, влошено здравословно състояние или психично заболяване.

1

Видно от Трудов договор № 80/11.08.2022гт майката е започнала да упражнява трудова дейност като служител на Поделение за пътнически превози София при „БДЖ-Пътнически превози"ЕООД и да получава месечен доход. Същата е и осигурена съгласно справка от ТД на НАП-В.Търново.

По делото е представен и Договор за наем на общежитие № 20221010, сключен на 20.09.2022г. между Технически университет - София като наемодател и Й. Пл.Б. като наемател, съгласно който й е предоставена стая № 417 в студентско общежитие в блок № 59Г срещу месечен наем.

В допълнение, Й. Пл.Б. е записала висше образование, което се провежда в ТУ-София и вече е втори курс.

От направеното медицинско заключение, съгласно карта за предварителен медиц.преглед с изх.№ 25748, изд. от общопрактикуващ лекар д-р Красимир Дим. Манасиев е видно е здравословното състояние на родителя, а именно клинично здрав/а и без психически заболявания.

И към настоящия момент всички изброени по-горе обстоятелства са налице.

От приложените доклади, съставени от служители на Д“СП“ се проследявала една градация в поведението на родителя в посока осъзнаване на допуснатите грешки и предприемане на действия по отстраняването им в бъдеще. Срещите с децата протичали нормално, връзката между родителя и децата била здрава и непрекъсната, налице било разбирателство помежду им.

Родителят не спирал да се интересува от състоянието им, явявал се на всички определени съгласно изготвения график срещи, както и непрекъснато заявява желанието си за продължаване на тяхното отглеждане и своята пълна готовност да им осигури необхоД.то.

От изложеното ставало ясно, че родителят е предприел всички необходими мерки в посока промяна на настъпилите обстоятелства и е осигурил възможност за отглеждане на своите деца, като полага усилия и за бъдещо развитие и осигуряване на все по-добри условия за живот за себе си и за тях.

Счита, че е налице основание за прекратяване на настаняването на децата в приемно семейство съгласно чл.29 т.6 вр.чл.25 ал.1 т.З ЗЗДт поради отпадане на обстоятелствата, наложили настаняването на децата в приемно семейство.

2

Твърди се, че е налице промяна във възможностите на родителя Й.

П. Б. да отглежда своите деца.

Същата заявява желанието си да се грижи за тях и е напълно способна да им осигури необхоД.то за нормално им израстване. В интерес на децата е да живеят с биологичната си майка в семейна среда предвид установеното наличие на съществуваща и непрекъсвана емоционала връзка на майката с децата и между самите деца.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, в противоречие с материалния и процесуален закон и за постановяване на решение за отмяната на първоинстанционното такова и бъде уважено искането на законния родител да отглежда децата си.

С жалбата са направени доказателствени искания за приемането на писмени доказателства : договор за наем на общежитие № 20221010; справка за действащи тр.договори от ТД на НАП-В.Търново; копие от справка за осигуряване от ТД на НАП Велико Търново; тр.договор № 80/11.08.2022г. у-е за сем.положение, съпруг и деца; карта за предварителен медицински преглед.

В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 88349/20.12.2022г от ответната страна „Социално подпомагане"-Варна, представлявана от директора й Христина Стоева Д.а, със становище за неоснователност на подадената жалба, като се излагат следните доводи:

Същата е без ясни аргументи, обосноваващи отмяна на атакуваното решение.

В жалбата се съдържа недопустимо искане наложената мярка да бъде прекратена предвид етапа на процеса.

Параметрите на производството са зададени от иницииралата процеса страна, в случая Д“СП“-Варна. При започване на производството за прилагане на мерки за закрила Д„СП"-Варна предявява иск, по силата на специалния закон като представител на Държавата и за защита интересите на децата, т.е. Дирекцията се явява процесуален субституент.

3

Съдът е сезиран с искане за прилагане на мерки за закрила спрямо децата Б., Б. и Е., тъй като предходното им настаняване, обвързано със срок, е изтекло.

Съгл.заложеното в чл.26 и чл.28 ал.3 от ЗЗДт е постановен акт, който е оспорен.

Й. Пл.Б. до момента не е реализирала правата си чрез искане за прекратяване на мярката, съобразно нормата на чл.30 вр.чл.29 ЗЗДт. Тя не е депозирала и заявление за реинтеграция и искане за ползване на услуга.

ВРС е разгледал производството съобразно процесуалните и материални норми и възприетото от съдебната практика.

Решението е правилно и обосновано, което води до неговата законосъобразност и затова моли да бъдат възприети и споделени изводите на ВРС.. Делото е изяснено от фактическа страна и са обсъдени всички доказателства от значение за изхода делото, като са съобразени нуждите на децата и дефицитите в родителския капацитет на майката.

Вземането на мярка за закрила спрямо дете се приема като оптимална по причина, че щом като детето е било изведено, означава, че са установени рискове и затова се налага да живее извън биологичното си семейство.

Преценката на мярката се прави, като се съобрази съотношението „полза-вреда" за детето, по отношение, което се налага и посоченото в чл.25 ал.2 ЗЗДт. Чрез посочената норма Законодателят се е ръководил от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни пред необхоД.стта то да израства и живее с родителя/те, респ. настойник/попечител.

Обръща внимание, че мярката за закрила не е представлява акт на репресия спрямо родителя/те, а има за цел подкрепа. В това производство не стои въпросът за родителската вина и нейната форма, който неподлежи на обсъждане, а от значение е степента, в която е застрашен интересът на детето поради неупражняване или ненадлежното упражняване на родителските права и задължения. Затова целта на тези мерки е да се осигури адекватна закрила.

В настоящия случай причина за прилагането на мерки за закрила спрямо трите деца е отношението и поведението на майката Й. Пл.Б., която не е в състояние да прецени степента на внимание и преките, непосредствени 4 грижи, от които се нуждаят децата. Майката е в обективна невъзможност да разпознава и задоволява потребностите на своите деца, тъй като страда от заболяване, което е останало недиагностицирано. Появата на заболяване, телесно или психично поражда проблеми, както за болния, така и за семейството, за приятелите, за хората в общността. Симптомите на заболяването правят човека различен. В много случаи заболяването става проблем за семейството и близките, тъй като страдащият отрича неговото наличие. През това време състоянието му се променя в неблагоприятна посока.

Й. Пл.Б. няма критично отношение към състоянието си и не търси консултация с лекар. Същата не се доверява на членовете на своето семейство, които са опитват да окажат подкрепа. Близките й роднини са първите, които са забелязали наличието на промяна в поведението й, емоциите, активността, общуването, мисленето, паметта, интелекта, съзнанието и критичността към състоянието си. Промяната в състоянието на единствения родител на децата, тяхната майка е тревожен и неразрешим проблем на този етап.

Поради изложеното счита, че това налага трите деца Б., Б. и Е. да останат в защитена среда. Децата се нуждаят от сигурна, безопасна среда и постоянни, непосредствени грижа, а възрастта им не предполага те да се самозапазят.

Под грижите на своята майка, паради факта, че е в обективна невъзможност да ги отглежда, са обект на насилие, тъй като неглижирането и неразпознаването на нуждите им е тежка проява на такова. Майката на децата не осъзнава изцяло родителските си функции. Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер.

Освен изложеното, на този етап Й. Пл.Б. трудно се съгласява да й бъде оказвано съдействие при отглеждането на децата. Същата не партнира на социалните служители и затова не може да бъде насочена към услуга.

Родителят приема с недоверие всяко предложение от социалните служители.

Тя е уязвима. Разпознава в усилията враждебност и непрекъснато с болезнена настойчивост депозира жалби.

Липсва обективна информация за средата, начина на партньорските взаимоотношения на майката. Тя променя 5 живот, своето местоживеене и е с прекъснати здравно-осигурителни права, което се отразява на възможността й да търси и получава необходимата здравна грижа.

Често сменя работното място.

Въпреки посоченото, че при контактите си с децата, които са регулярни и са стимулирани от социалните служители, майката Й. Пл.Б. предоставя подаръци, които са винаги в голямо количество, на значителна стойност, но без да са съобразени с възрастта и нуждите на децата. Общуването при срещите „родител - деца" се проявява по този начин. Вниманието й не е насочено върху формирането на емоционалната връзка с децата й и тяхното опознаване, а се свежда само до даване на подаръци.

По изложените съображения моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на ВРС.

По отношение на представените с жалбата писмени доказателства оспорва същите, като се твърди, че :

- до момента Й. Пл. Б. не е установена на известни адреси при опитите да се направи актуално социално проучване.

- няма данни тя да е включена в образователен процес – да посещава лекции и полага изпити.

- членовете на семейството й живеят в област Монтана.

- трудовият договор с „БДЖ Пътнически превози" е прекратен.

Не случайно справката от НАП /моли да се обърне внимание, че е издадена от ТД HAП-В.Търново/ съдържа информация само за м. октомври.