Определение № 1898 от 18.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1898 гр. Бургас, 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501068 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 279, вр. чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С****, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д. против разпореждане № 4793/28.04.2023г., издадено по ч.гр.д. № 2442/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. С. Г., ЕГН: ********** от гр.

Б***** за следните суми:

574,75 лева - договорна лихва за периода от 05.08.2022г. до 17.01.2021г. и 1

280,63 лева

– главница по

*****/31.08.2021г., сключен между страните. договор за потребителски кредит

№

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания. Излагат се съображения, че районният съд е излязъл извън обхвата на дължимата в рамките на заповедното производство проверка и не разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и с оглед настоящата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Оспорва като неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за горепосочените суми, за което излага подробни съображения.

Счита че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква се също, че предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което означава, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи

1 о т кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По подробно изложените в жалбата съображения, моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърлените от районния съд вземания. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника К. С. Г., въз основа на договор за потребителски кредит № *****/31.08.2021г., както следва: главница в размер на 3 513,23 лева; договорна лихва в размер на 574,75 лева за периода от 05.08.2022г. до 17.01.2023г. и лихва за забава в размер на 142,60 лева за периода от 05.08.2022г. до 19.04.2023г.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 2 232,60 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 27.04.2023г. до окончателното й изплащане; за обезщетение за забава в размер на 142,60 лева за периода от 05.08.2022г. до 19.04.2023г., за деловодни разноски в размер на 26,39 лева, представляващи държавна такса и за 44,65 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане № 4793/28.04.2023г., обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – за главница в размер на 1 280,63 лева и за договорна лихва в размер на 574,75 лева.

Заповедният съд е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 417 от ГПК по съображения, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който съдържа неравноправна клауза за договорната лихва. Поради това, съдът приспада платената въз основа на неравноправна клауза договорна лихва от размера на главницата и присъжда само разликата. По същите съображения – за наличие на неравноправна клауза, съдът отхвърля искането за присъждане на договорна лихва в размер на 574,75 лева.

Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК.

Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните 2 законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Настоящият състав не споделя възприетото от първоинстанционния съд процесуално действие по прихващане на заплатените от кредитополучателя суми с описаните по заявлението, поради извършено плащане от страна на длъжника на чистата сума на главницата по кредита. Позоваването на Решение на съда (СЕС) от 30 юни 2022г. по дело С170/21 на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т.И.Т. и Определение на съда (СЕС) от 17 януари 2023 година по дело C‑379/21 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, според настоящия състав са превратно тълкувани и приложени от районния съд, защото в § 37 от Решение на съда от 30 юни 2022г. ясно е посочено, че: „От изложените по [1]горе съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението“.

В следващите § 44 и § 45 съдът е изложил, че: „Макар по силата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 държавите членки да са длъжни да предвидят в националното си законодателство процесуални правила, които позволяват да се осигури спазването на посоченото право на възстановяване, от тази разпоредба не произтича задължение за прилагане на същото това право посредством служебно прихващане от страна на националния съд, въпреки че последният е длъжен да остави без приложение неравноправната клауза.

Следователно, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжна да отхвърли това заявление, доколкото то се основава на 6 неравноправна клауза, но няма право служебно да извърши прихващане между плащанията, извършени на основание на тази клауза, и останалата дължима сума по договора, вследствие на което длъжникът, който не участва в заповедното производство, е принуден да започне отделно производство, в което да упражни правото си на пълно възстановяване, по принцип не е в противоречие с член 6 от Директива 93/13“.

Изрично по отношение на претендираната лихва в другия цитиран акт на СЕС Определение на съда (СЕС) от 17 януари 2023 година по дело C‑379/21 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, Съдът приема в § 24 и § 25: „В настоящия случай от информацията, предоставена в акта за преюдициално запитване и обобщена в точка 14 от настоящото определение, е видно, че запитващата юрисдикция не е в състояние да определи точния размер на вземането по делото в главното производство предвид факта, че спорната такса, която следва да бъде заплатена от потребителя въз основа на клаузата, за която се твърди, че е неравноправна, е била включена в месечните погасителни вноски, без да се посочат различните компоненти на тези вноски.

3

При тези обстоятелства трябва да се констатира, че от материалите по делото следва, че запитващата юрисдикция не може да извърши прихващане между плащанията, направени във връзка със спорната такса, и остатъка от вземането, дължимо по договора за кредит.“ По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за вземанията за договорна възнаградителна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл.

417 от ГПК за претендираната главница, приспадната от договорната лихва и за договорната лихва в размер на 574,75 лева за периода от 05.08.2022г. до 17.01.2021г. и Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4793/28.04.2023г., издадено по ч.гр.д. № 2442/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С****, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. С. Г., ЕГН: ********** от гр. Б***** за следните суми: 574,75 лева - договорна лихва за периода от 05.08.2022г. до 17.01.2021г. и 1 280,63 лева – главница по договор за потребителски кредит № *****/ 31.08.2021г., сключен между страните и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С****, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д. за следното вземане, дължимо въз основа на договор за потребителски кредит № *****/ 31.08.2021г : 574,75 лева - договорна лихва за периода от 05.08.2022г. до 17.01.2021г. и 1 280,63 лева – главница по договор за потребителски кредит № *****/ 31.08.2021г.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4