Решение № 79 от 11.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201522 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2024-1818-... от .... г. на Директор на ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДе) на С. М. К. с ЕГН:

********** от гр. Пазарджик, ул. „Г. Б.” № 4 за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДе.

Срещу НП е подадена в срок жалба от С. М. К., като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата и се излага допълнителни доводи за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по 1 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан с атакуваното постановление за това, че на ... ч. е извършена полицейска проверка на лице, посочено, че се е намирало в гр.

Пазарджик, ул. „П.“ и ул. „П.“, като при проверката полицейските служители установили, че това е М. С.ов К. – син на жалбоподателя, който бил непълнолетен към онзи момент. Като установили, че няма навършени 18 години, го поканили в РУ на МВР Пазарджик за изясняване на случая. В РУ на МВР Пазарджик полицаите се свързали с бащата на М. С.ов К. – жалбоподателят К., който също се явил в РУ на МВР Пазарджик. Обяснил, че е легнал да спи и синът му е излязъл след това, без да разбере. Като приели, че последният не е придружавал непълнолетния си син М. С.ов К. на обществено място след 22.00 ч. и не е осигурил дееспособен придружител, С. Д. – командир отделение - съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен от последния без възражения. В срок няма постъпило писмено възражение.

Въз основа на акта било издадено обжалваното постановление от АНО.

Фактическата обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства. Самият жалбоподател не оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

От обективна страна деянието е извършено, видно от събраните доказателства по делото. Установи се по категоричен начин, че на процесната дата непълнолетният М. С.ов К. действително се е намирал на обществено място след 22.00 ч. и не е бил придружен от свой родител или друг дееспособен придружител. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗЗДе: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, а ал.4 на същия член 2 гласи: „Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.“ Съгласно чл.45, ал.3 ЗЗДе: „Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.“ Видно е, че административнонаказателната отговорност на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете се ангажира само ако са налице кумулативно две предпоставки: непълнолетният не е придружен от тях на обществено място след 22.00 ч. и те не са осигурили пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. В конкретния случай се установи по категоричен начин, че непълнолетният не е бил придружен на общественото място о родител или друго дееспособно лице.

Ето защо от обективна страна деянието по чл.8, ал.4 от ЗЗДе е извършено, но от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал виновно и съответно не е налице субективният елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че неговият син се е намирал на обществено място след 22,00 ч. без дееспособно лице за негов придружител и това е било известно на жалбоподателя, като елемент от състава на ангажираната отговорност, подлежи на установяване и доказване по категоричен и несъмнен начин. Доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху АНО.

Последният не ангажира никакви доказателства в тази насока. Точно обратното – установи се, че жалбоподателят е легнал да спи и едва тогава неговият син е излязъл от дома им. При това положение е налице явно само едно предположение от страна на АНО, че деянието е извършено и от субективна страна.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно 3 чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателят да е била наясно към момента на извършване на проверка на неговия син на процесната дата, че непълнолетният е излязъл от дома му и се намира на обществено място. Липсват доказателства в тази насока. Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган.

Последният не ангажира доказателства в тази насока, поради което не е налице субективния елемент на извършено нарушение.

Налице е обаче и още едно основание за отмяна на атакуваното постановление. В атакуваното НП са посочени две места за извършване на нарушението – ул. „П.“ и ул. „П.“. Двете улици не се намират близо една до друга. В същото време, ако непълнолетният е установен и на двете улици различни и отдалечени една от друга в гр. Пазарджик, то първо това ще означава, че е бил на тях по различно време, което не е отразено в АУАН и НП, където е посочен само един час на нарушението – ... ч. и на следващо място би означавало, че са налице две отделни самостоятелни нарушения, които не могат да бъдат кумулирани от АНО, съгласно чл.18 ЗАНН и е следвало да бъдат съставени два АУАН и съответно издадени две НП. Следва да се отбележи, че датата и мястото на извършване на нарушението са задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което посочването на две различни места на извършване на едно нарушение в НП е в противоречие с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН . Това принципно води до невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.

Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или 4 несъвпадението на тези данни в АУАН и НП, а в конкретния случай – посочването на две различни места на извършване на нарушението накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на административнонаказателното производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Изложеното също само по себе си е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, няма и данни за сторени такива.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 20241818-... от ... г. на Директор на ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДе) на С. М. К. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „Г. Б.” № 4 за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДе.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5