Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 36527 от 11.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12337/2024
Вид
Определение № 36527
Подписан
11.09.2024
В сила
11.09.2024
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.4, изр.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36527 гр. София, 11.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110112337 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от /фирма/ Седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н ........ В, представлявано от управителите ......, срещу М. Л. Д., ЕГН ********** , с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.2, ГПК, вр. с чл. 47, ал. 5, ГПК и Разпореждане № 17243 от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. № 43794/2023 г.

Срокът за отговор на искова молба е изтекъл.

Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК).

В исковата молба се твърди, че между страните /фирма/ в качеството си на кредитодател, и М. Л. Д., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 925072 на 18.08.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Длъжникът М. Л. Д. получил сумата от 1800 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 148.13 лева в срок до 31.12.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се 1 съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ищеца сочи, че Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "К.", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен еmail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него.

При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на А. Т., като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Сочи, че чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Позова се на т.III.11, вр.т.III.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит.

Излага, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът М. Л. Д. сключил на 18.08.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т.. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К..

На 18.08.2017 година А. Т. и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А. Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на М.

Л. Д., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А. Т. е изпълнило задълженията си към М. Л. Д., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне 2 поръчителство.

Ищеца твърди, че ответникът М. Л. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. К. е поканило А. Т. да плати всички изискуеми задължения на М. Л. Д., по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А. Т..

На 23.02.2021 г. А. Т. погасило дължимите от М. Л. Д., ЕГН:

********** на К. суми. С извършване на посоченото плащане „А. Т.“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.

1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. А. Т. уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. Т. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1450.46 лева, ведно със сумата от 814.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „/ ФИРМА/“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:

/АДРЕС/, ап. 3, видно от Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Излага, че връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Евентуално ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то твърди, надлежното връчването на уведомлението е извършено с исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ответникът М. Л. Д., не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника М. Л. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „/ ФИРМА/“ с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, ап. 3, представлявано от юрк. Пвлина Бакалова, сума в общ размер от 4782.30 лева формирана както следва:

1) главница в размер на 1436.73 лв.;

2) възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1450.46 лв.,

3) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 3

340.83 лв. за периода от 18.08.2017 г до 31.12.2018 г.

4) законна лихва за забава върху главницата в размер на 825.99 лева. за период от 31.12.2018 г. до 01.08.2023 г.,

5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 728.29 лева за период от 31.12.2018 г. до 01.08.2023 г.,

7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Както и по ч.гр.д. № 43794/2023 г. по описа на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, и разноски в исковото производство – държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника М. Л. Д. – адв. Т.. Твърди се че иска е недопустим и неоснователен, оспорва се по основание и размер. Сочи, че няма доказателства ответника да е сключил процесния договор, както и че е подал обвързващо електронно изявление. Излага, че е налице противоречие в твърдението, че договора е сключен по електронен път с представените писмени доказателства. Възразява, че договора не включва необходимите реквизити по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че страните не са обвързани от валидна облигационна връзка. Сочи че ответника не е бил кредитополучател.

Липсвали надлежно връчени уведомления.

2. предявените искове са с правна квалификация:

-иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 1436.73 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК., до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 340.83 лв. за периода от 18.08.2017 г до 31.12.2018 г.

- иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД – за 1450.46 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

-иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 198.22 лева мораторна лихва за периода 10.10.2019г. - 14.03.2022г.; и за 728.29 лева законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер за период от 31.12.2018 г. до 01.08.2023 г.

4

Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за кредит от разстояние, по силата на който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Както и да докаже сключен договор за предоставяне на поръчителство, уговорено възнаграждение на поръчителя, изискуемост на задължението.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения.

Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него, включително за неговата действителност, съгласно чл. 7 ГПК, като предоставя възможност на страните да сочат доказателства в тази връзка.

3. по доказателствата:

Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

На основание чл. 184 ГПК ищецът следва да бъде задължен да заяви дали ще се ползва от следните документи: Общи условия, договор за потребителски кредит, като следва да бъде задължен да представи документите на електронен носител, включително за насрещната страна.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза на разноски на ответника, с оглед релевираното в отговора на исковата молба оспорване на автентичността на подписа върху приложени по делото документи, за които се твърди да са подписани по електронен път: Общи условия, договор за потребителски кредит, в случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от документите.