Решение № 3566 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3566 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100503055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20092498/31.05.2023г. по гр.д.№ 8368 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 73-ти състав Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК 131272330 е осъдено да заплати на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** на основание на чл. 242 от КЗ (отм) сумата от 15 736,59лв., ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение по застраховка „живот”, равняващо се на стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по договор за кредит от 03.07.2012г. сключен между наследодателя на ищците – Н.Г.Б., и Банка ДСК”АД ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1817,88лв. разноски по делото, като поради оттегляне на исковете е прекратено производството по исковете по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 199а, ал.1, изр.1 от КЗ/отм/ за заплащане в полза на Банка ДСК”АД на сумата от 9072,23лв. като застрахователно обезщетение по полица № 4002000037494/04.07.2012г. поради настъпване на застрахователно събитие; иска по чл. 199а, ал.1, изр. 2 от КЗ /отм/ за сумата от 927,77лв. в полза на ищците като следващо им се застрахователно обезщетение по същата полица; иск по чл. 86 от ЗЗД за 1 заплащане в полза на ищците на сумата от 214,32лв. лихва за забава за плащането на застрахователно обезщетение от 10 000лв. за периода от 03.12.2013г. до 16.02.2014г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалб вх. № 25026050/26.06.2023г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 11.04.2025г. от ответника по исковете Групама

Животозастраховане”ЕАД, ЕИК

131272330 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че съдът се произнесъл по непредявен иск, изменено било едновременно основанието и петитума. Ищците твърдели нови факти – че са платили задължението по договора за кредит. Изменението на исковете било недопустимо, защото това не било изменение, а предявяване на нов иск. Претенцията за 927,77лв. по исковата молба било искано да се плати на ищците, но на друго основание – като разлика между застрахователна сума и остатъчен дълг по договора за кредит. Неправилно било прието , че има валидно правоотношение по договора за застраховка. Съгласие за сключването на такъв договор не било постигнато. Веднага след узнаването за заплащане на премията по договора застрахователят я върнал като платена без основание. Неправилно било отхвърлено възражението за погасяване на задължението по давност.

Плащането било направено повече от 5 години преди първото съдебно заседание, на което била докладвана молбата за изменение на исковете.

Неправилно исковете били уважени в полза на двете ищци. Плащанията по договора за кредит не били извършвани от двете. По делото не били установени всички факти, които да обосноват извод за основателност на исковете. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемите.

Въззиваемите- ищци В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** в предоставения срок за отговор са оспорили жалбата като неоснователна.

Навели са твърдения, че преди първото съдебно заседание депозирали молба, с която оттеглили първоначално предявените искове и предявили друг иск – такъв по чл. 242 от КЗ/отм/, решението на СРС било постановено по така предявения иск. Нямало искане суми да се платят на банката, а само такова за плащане на суми на ищците, като сумите били разделени на две – платените до момента вноски по кредита и отделно неплатената главница по кредита.

2

Уточненията по молбата от 22.05.2018г. били по указанията на съда. Другата молба от 22.05.2018г. само коригирала сумите, промяната на които била поради дългия период между подаването на исковата молба и насрочването и разглеждане на дулото. От самото начало исковете били по чл. 242 от КЗ В първото съдебно заседание само уточнявали претенциите с твърдения за факти, които били част от заявеното основание на исковете. Дори да се приемело че има изменение на исковете, то същото било допустимо. Правилно било прието от районния съд съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Застрахователят бил издал сертификат за сключената застраховка, който бил подписан от банковия служител като застраховащ и като агент на застрахователя. Премиите по договора били платени от наследодателя им, поради което липсата на подпис на наследодателя им на този сертификат било без значение. Приемането на премиите доказвало, че застрахователят се счита за обвързан по договора за застраховка. Правилно сумите били присъдени и на двете ищци, защото съгласно чл. 242 от КЗ /отм/ обезщетението се изплаща на наследниците на застрахованото лице. Приетите документи от банката установявали плащането, а и това обстоятелство не се оспорвало от ответника по исковете. Претендирали са разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2203/17.02.2014г. на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** срещу Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК 131272330 , с която са поискали от съда да осъди ответника да заплати сумата от 9072,23лв., представляваща застрахователно обезщетение в размер на остатъка по кредита – главница и лихва към момента на настъпването на застрахователното събитие-03.12.2013г в полза на банката; сумата от 927,77лв. застрахователно обезщетение представляващо разлика между застрахователната сума и остатъка по кредита към момента на настъпването на застрахователното събитие – 03.12.2013г. в полза на ищците; сумата от 214,32лв. представляващи мораторна лихва върху застрахоателната сума от 10000лв. за периода от 03.12.2013г. до 17.02.2014г. в полза на ищците; лихва от подаването на исковата молба до изплащането на главниците, както и съдебните разноски по делото. посочили че са наследници на Н.Б., починал на 03.12.2013г., който приживе сключил в Банка ДСК”ЕАД договор за кредит от 03.07.2012г. за главница от 10 000лв., а на 04.12.2012г-.

3 сключил с ответника договор за застраховка „живот” към групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност” на кредитополучателите на банка ДСК”ЕАД в полза на кредитора – банката за обезпечаване на вземанията й по договора за кредит, издаден бил сертификат от застрахователя за застрахователния договор, наследодателят им платил застрахователните премии. На 03.12.2013г. наследодателят им починал, на 06.12.2013г. уведомили застрахователя, но на 06.02.2014г. ответникът ги уведомил че отказва да плати обезщетението и възстановява платените премии, защото договор за застраховка бил недействителен. Нямало основание за този отказ на застрахователя, защото договорът за застраховка бил действителен, сертификатът, издаден от ответника го доказвал, застрахователните премии били приети. Ответникът следвало да заплати на банката задълженията по договора за кредит а на ищците – остатъка от застрахователната сума.

Ответникът Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК 131272330 с отговора от 07.08.2014г. е оспори исковете. Посочил е, че една на 13.12.2013г. му бил представен сертификат за сключения договор за застраховка, предложение за включване в групата застраховани лица и декларация за здравословно състояние, но тези документи не доказвали сключването на договора, защото нито един от тях не бил подписан от Н.Б. Незабавно след като узнал за липсата на подпис от Б. оспорил действителността на договора за застраховка и върнал събраните по договора застрахователни премии.

Плащането на премията било направено чрез директен дебит от сметката на Б., при което нямало човешка намеса и така не можело да се приеме, че същото сочи за изявление на някоя от страните по договора. Кредитът не бил погасен изцяло и ищците нямали право да получат сумите. Заявил е, че ищците нямат право на иск по чл. 134 от ЗЗД от името на банка ДСК”ЕАД, защото тя не била длъжник на ищците, а техен кредитор.

С Разпореждане от 02.04.2018г. районният съд е указал на ищците да посочат обстоятелствата, на които основават иска по чл. 134 от ЗЗД като посочат фактите, които пораждат тяхното вземане към банката, съответно я поставят в позиция на длъжник чийто права желаят да упражнят по отношение на нейния длъжник – застрахователя, като посочат и фактите на които основават иска по чл. 242 от КЗ /отм/ за това дали са погасили 4 задълженията по кредита и ги уточнят по основание и размер.

С молба вх. № 5085793/22.05.2018г. ищците са посочили, че след смъртта на наследодателя им платили за по договора за кредит 3212,61лв. главница и 4503,82лв. лихви и така имали легитимация да предявят иск по чл. 134 от ЗЗД Те имали качество на кредитор спрямо банката, защото платили този дълг на наследодателя им и легитимацията им идвала от чл. 242 от КЗ /отм./ доколкото съдебното дело се било забавило и те платили тези суми то иск, който предявявали бил за осъждане на застрахователя на основание на чл. 242 от КЗ отм. да им заплати платеното от тях по договора за кредит.

С определение от 15.06.2020г. районният съд е посочил, че е сезиран с иск по чл. 242 от КЗ /отм/ и иск по чл. 86 от ЗЗД, като е указал на ищците да уточнят размер и период на претенцията по чл. 86 от ЗЗД.

С молба от 22.07.2020г. ищците са посочили, че иск за забава е за 374,58лв. за период от 18.12.2013г. до 17.02.2014г.

В о.с.з. от 16.10.2020г. е прието заключени по счетоводна експертиза, като на ответника е дадена възможност да депозира отговор на исковете, така както са уточнени с допълнителните молби на ищците.

С отговор от

20.11.2020г. ответникът Групама

Животозастраховане”ЕАД, ЕИК 131272330 с отговора от 07.08.2014г. е оспорил исковете. Посочил е, че наведените факти са нови-че са платили сумите, което не било изменение по чл. 214 от ГПК а предявяване на нов иск, защото се искало да се присъдят суми в тяхна полза. Исковете били погасени по давност, защото плащанията били направени повече от 5 години преди първото съдебно заседание, на което била докладвана молбата за изменение.

Плащанията не били извършени от двете ищци и не следвало и на двете да се присъждат сумите.

С молба от 25.03.2021г. ищците са посочили, че в молбата от 22.05.2018г. допуснали неточност, сочейки че имат легитимация по чл. 134 от ЗЗД, понадолу в молбата сочели ясно, че те имат право да получат сумата, като са поискали от съда да осъди ответника да им заплати действително заплатените от тях суми по договора за кредит, като им се даде възможност да докажат този размер като представят удостоверение от банката за същото.

С молба от 09.02.2022г. ищците са представили удостоверение от „Банка ДСК”ЕАД за платени суми и са посочили че сумата, която искат да бъде 5 осъден ответникът да им заплати е в размер на 15 736,59лв. , които са платени по кредита .

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено на 05.12.2013г. от община Бобов дол, съгласно което Н.Г.Б., ЕГН ********** е починал на 03.12.2013г. като е оставил за наследници по закон съпругата си В. И. Б. и дъщеря си Р. Н. Г..

Приет е групов договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучатели на малки кредити на Банка ДСК“ЕАД от 12.04.2010г., Общи условия, Спе;иални условия, съгласно които Групама застраховане“ЕАД и Групама Животозастраховане“ЕАД са сключили с банка ДСК“ЕАД договор за застраховка , с който са застраховани живота, здравето и телесната цялост и трудова заетост на застрахованите лица – кредитополучатели при застраховащия, включващ застрахователен пакет „Живот“ по застраховка „Сигурност“, застрахователна сума е в размер на отпуснатия кредит-чл. 6, ал.1, т.1 от договора; покрит риск наред с другите е настъпване на смърт по време на застрахователното покритие от застрахователно събитие. Съгласно чл. 10 от ОУ застрахователно събитие и събитието, което води до настъпване на покрит риск. Като ползващи се лица при смърт на застрахованото лице в чл.