Решение № 232 от 16.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000072 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260425 от 04.11.2021г. на О.С. - П., постановено по т.д. № 738/2020г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Н.-н.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н.М.Т. искове против „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н. Н. ЮР., и против Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на „Н.-н.“ ЕООД сумата 40 000 лева на основание запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС . П., ІІІ бр.с. и е осъдено „Н.-н.“ ЕООД да заплати на „П.“ ЕООД сумата 1 950 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят „Т.Б.Л.“ ООД /с предишно наименование „Н.-н.“ ЕООД/, ЕИК *********, ****, със съдебен адрес: **** – чрез адв. Й.Н. моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените установителни 1 искове с правно основание чл.422 от ГПК като приеме, че вземането – предмет на издадената Заповед за изпълнение – съществува и е дължимо на ищеца солидарно от ответниците. Твърди необоснованост на съдебния акт.

Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.

Въззиваемите страни „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н. Н. ЮР. и лично Н. Н. ЮР., ЕГН **********, от ****, и двамата представлявани от адв. Г.М., са депозирали писмен отговор, с който заявяват, че оспорват жалбата и молят обжалваното решение да се потвърди.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца „Н.-н.“ ЕООД /с настоящо наименование „Т.Б.Л.“ ООД/ да се признае за установено, че „П.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, представлявано от Н. Н. ЮР. и Н. Н. ЮР. - солидарно имат парично задължение към него в размер на 40 000 лева, произтичаща от запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС -. П., ІІІ бр.с.

Правният интерес на ищеца от установителния иск за установяване съществуването на процесното задължение се мотивира с оглед постъпилите възражения от ответниците за недължимост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В случая заповедта е издадена на 19.04.2019г., а възраженията против нея са постъпили, както следва: от „П.“ ЕООД – на 0309.2020г. и от Н. Н. ЮР. – на 21.09.2020г. Съдът е дал указания на ищеца относно възможността да предяви установителен иск като му е разяснил и последиците от непредявяване на такъв. Препис от това разпореждане е връчено на заявителя на 22.10.2020г. Установителният иск е предявен на 18.11.2020г. – следователно едномесечният срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, е спазен.

Ищецът твърди, че ответниците имат парично задължение към него, произтичащо от запис на заповед, издаден на 10.09.2017 г. от „П.“ ЕООД и авалиран от Н. Н. ЮР., с падеж 01.01.2018 г., който е настъпил. Твърди, че е 2 записът на заповед е редовен от външна страна и предвид настъпилия му падеж ответникът следва да му заплати главницата по записа. В исковата молба се навежда каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден записа на заповед, а именно: договор от 10.09.2017г., сключен между „Н.-п.“ ЕООД като възложител и „П.“ ЕООД като изпълнител, съгласно който ищецът е възложил, а ответникът – приел да извърши ремонт на следната машина: Парен котел РИ-5М с регистрационен номер №*** ** *** от 02.12.2007г., производител Р., година на производство 1990г., съгласно ревизионна книга на машината. Уточнено е, че ремонтът включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че машината да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба.

Твърди се, че на изпълнителя са платени авансово 30 000 лева за уговорената работа. Твърди, че с оглед авансовото получаване на цената по договора преди извършване на ремонта и като обезпечение за изпълнение на задълженията по договора, в чл.17 от същия е предвидено издаване на запис на заповед от изпълнителя за стойността на договора. Същата е уговорена в размер на 40 000 лева. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за ремонт като не е извършил никакви ремонтни дейности.

Твърди, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя. Тъй като забавата е продължила дълго, твърди, че няма интерес от изпълнението и чрез исковата молба отправя изявление за разваляне на договора. Твърди, че е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист въз основа на издадения от ответника и авалиран от физическото лице – негов представител запис на заповед за сумата 40 000 лева, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане.

Ответниците П.“ ЕООД и Н. Н. ЮР. в срока по чл.367 от ГПК не са подали отговор на исковата молба. Във възраженията по чл.414 от ГПК, които се поддържат и в производството пред Окръжния съд, те оспорват дължимостта на сумата по записа на заповед. Твърдят, че записът на заповед има обезпечителен характер и е издаден във връзка с клаузата на чл.17 от договора за ремонт на парен котел от 10.09.2017 г. Твърдението в исковата молба относно авансово платени 30 000 лева по цитирания договор се признава, но ответниците твърдят, че ремонтът е изпълнен точно и в уговорения срок. С оглед на това считат, че не съществува вземане на ищеца за връщане на авансово получена сума по договора, ако се приеме, че записът 3 на заповед е издаден за обезпечение на подобно задължение.

Видно от представения запис на заповед същият е издаден на 10.09.2017г. за сумата 40 000 лева, с падеж 01.01.2018г. Като негов издател е посочено „П.“ ЕООД. Записът е авалиран от Н. Н. ЮР..

Самият запис не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, от които да се направи извод, че е въздействано върху документа, така че да възникнат съмнения относно съдържанието му. Записът на заповед е с посочен падеж – конкретна дата – 01.01.2018г. Той съдържа данни за издателя и поемателя, дата на издаване, място на издаване и място на плащане. Може да се направи извод, че документът, представен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3930/2019г. по описа на РС - П., съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Същият се явява редовен от външна страна документ, материализиращ изявление на ответника „П.“ ЕООД – чрез неговия представляващ за поетото от него задължение да плати по записа на заповед сумата от 40 000 лева на „Н.-П.“ ЕООД. Представляващият издателя се е задължил и лично по записа, роемайки менителнично поръчителство.

Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В случая е наведен е довод и са ангажирани доказателства за установяване на наведеното каузално правоотношение – че записът на заповед е бил издаден на основание чл.17 от договор между страните, сключен на 10.09.2017г.

Видно от представения договор от 10.09.2017г. същият е сключен между „Н.-п.“ ЕООД като възложител и „П.“ ЕООД като изпълнител. Ищецът е възложил, а ответникът – приел да извърши ремонт на следната машина:

Парен котел РИ-5М с регистрационен номер №*** ** *** от 02.12.2007г., производител Р., година на производство 1990г., съгласно ревизионна книга 4 на машината като ремонтът включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че машината да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба. Съгласно уговорката в чл.11 от договора цената за извършване на възложения ремонт е 40 000 лева, която е окончателна и включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, транспорт, така че машината да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба и договореното. Не се спори и се установява от представените разходен касов ордер и разписка, че на изпълнителя са платени общо 30 000 лева за уговорената работа – с РКО на 21.09.2017г. – 20 000 лева и на 17.11.2017г. – 10 000 лева. В чл.17 от договора е предвидено, че във връзка с авансовото получаване на цената по договора, преди извършването на ремонта и като обезпечение на изпълнението на задълженията си по него, изпълнителят подписва в полза на възложителя запис на заповед за стойността на договора.

За да претендира вземане по издадения във връзка с договора запис на заповед, ищецът се позовава на неизпълнение на задължението на ответника да извърши уговорения ремонт на машината, описана в договора, така че тя да бъде въведена в експлоатация, съгласно изискванията и за употреба.

Поради твърдяното неизпълнение, прави изявление с исковата молба по чл.422 от ГПК за разваляне на договора, във връзка с което твърди наличие на вземане за връщане на авансово платената сума от 30 000 лева, задължението за което счита за обезпечено с издадения запис на заповед.

Към 08.03.2019г., когато e подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, издаден в съответствие с чл.17 от договора, вземане за връщане на авансово платената цена не е възникнало, тъй като договорът не е развален. Изявлението за разваляне се прави едва с исковата молба, с която е предявен установителния иск по чл.422 от ГПК, предявена на 18.11.2020г., Така изявлението за разваляне е достигнало до адресата с връчване на препис от същата на 12.03.2021г. – повече от две години СЛЕД подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Вземането, предмет на заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на подаванена заявлението в съда като тази изискуемост подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК. В случая с иска по чл.422 от ГПК се прави изявление за разваляне на договора, което да доведе до възникване на 5 претендираното вземане. Относимият факт всъщност не се е осъществил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Следователно то не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание – като вземане за връщане на авансово платена цена по договор от 10.09.2017г., поради разваляне на същия, поради неизпълнение, което вземане е обезпечено с издадения запис на заповед.

Дори да се приеме, че развалянето на договора след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК следва да взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, то установителната претенция пак се явява неоснователна, тъй като по делото не се установява неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, което да обоснове разваляне и вземане за връщане на авансово платеното.

Видно от заключението на вещото лице В.Б.Н. по допуснатата съдебнотехническа експертиза ремонт на парния котел е извършен, сменена е газовата горелка с нафтова, има подаване на дизелово гориво, има нова дизелова горелка, има арматура за отчитане показателите на парата и е свързан със съда за съхранение на пара. Всички продукти, закупени с представените от ответника по делото фактури, са вложени в ремонта на парния котел. Част от тях са вложени и в други съоръжения от поточната линия за производство на стиропор, от която е част този котел. В заключение са дадени пояснения относно начина на работа на котела и са самата поточна линия. Обяснено е, че той работи с нафта за подгряване на водата и образуване на пара. Парата постъпва в съд за съхранение на пара, откъдето се подава чрез съответните устройства в два броя блок-преси, които оформят блок от стиропор с приблизителни размери 1/0,5/0,5м. Той впоследствие се нарязва в желаната дебелина.