Решение № 5696 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5696 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110165154 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*********A“ ЕАД срещу Й. Г. И. искове – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК на парични задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 66848/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 9 756,40 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2023 г. до окончателното плащане;

4 256,40 лева – договорна лихва за периода 15.01.2023 г. – 10.11.2023 г. ;

1 173,22 лева – мораторна лихва за периода 16.01.2023 г. – 04.12.2023 г., които суми са дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS19256320/18.04.2022 г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който договор срещу ответницата са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., а в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД за осъждане на Й. Г. И. да заплати на „*********A“ ЕАД същите суми – при твърдение, е длъжникът е уведомен за цесията с подадената искова молба.

Ищецът твърди, че на 18.04.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Й. Г. И. е сключен Договор за потребителски 1 кредит № PLUS-19256320/18.04.2022 г., като сключването на договора е инициирано от кредитополучателя, който е попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб страницата на кредитора, и е заявил, че е съгласен с приложимите Общи условия. По силата на договора дружеството е предоставило в заем на ответницата сумата от 10 000 лева, като тя се е задължила да върне сума в общ размер от 20 302,56 лева на 72 бр. месечни погасителни вноски в срок до 15.05.2028 г. Поддържа, че тъй като ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора за кредит в срок, на основание чл. 5 от условията към договора за кредит, дължимата сума по кредита е станала предсрочно изискуема, за което ответницата е уведомена на 10.11.2023 г. Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, поради което за периода от 16.01.2023 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ответницата е начислена законна лихва върху неплатената главница. В условията на евентуалност твърди, че ответницата е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора с получаване на препис от исковата молба. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, тъй като по делото не са представени доказателства, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ има право да извършва кредитна дейност по смисъла на ЗКИ. Твърди, че кредитодателят не е уведомил кредитополучателя за предсрочната изискуемост на дължимата сума по договора. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради липса на изискуемите съгласно ЗПК реквизити, както и поради липса на съгласие на ответницата за сключването му, доколкото на представения екземпляр от договора липсва неин подпис, а е посочено само, че договорът е електронно подписан. Оспорва обстоятелството, че е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането, тъй като обратната разписка не съдържа подпис.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:

2

В представения на хартиен носител Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19256320, оторизационен код а48738а (л.7-10), e посочено, че на 18.04.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като кредитор и Й. Г. И. като кредитополучател е сключен договор, по силата на който дружеството й е предоставило в заем сумата от 10 000 лева, която тя се е задължила да върне на 72 броя вноски, при годишен процент на разходите от 19,01 %, годишен лихвен процент – 16,54 %, като застрахователната премия е в размер на 4 269,60 лева, такса ангажимент – в размер на 250 лева, а общо дължимата сума по договора е в размер на 20 302,56 лева. Съгласно раздел „Удостоверения“, изречение последно (л.10, гръб) с полагането на подписа си върху настоящия договор лицето, посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „Параментри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова сметка. В графата „Кредитополучател, подпис“ е посочено: електронно подписан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Видно от цитираните разпоредби, електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност, или за доказване, тя е спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият може да бъде и неподписан. Подписаният електронен документ трябва да бъде подписан с електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).

Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Съгласно ал. 2 ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по 3 делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.

От процесуална гледна точка възпроизведения на хартиен носител електронен документ – договор, представлява частен диспозитивен документ, тъй като възпроизвеждане на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно на такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. /в този смисъл Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о. на ВКС/.

В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответницата изрично е поискала да бъдат представени оригиналите на договора за потребителски кредит, общите условия, погасителния план, сертификат за застраховка и стандартен европейски формуляр, като с определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил ищеца да представи в оригинал или официално заверено копие тези документи. С молба от 21.11.2025 г. ищецът е представил 1 бр. компактдиск, за който се твърди, че съдържа процесните договора за потребителски кредит, общите условия, погасителния план, сертификат за застраховка и стандартен европейски формуляр. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 26.11.2025 г. съдът е докладвал, че за прочитането на диска съдът не разполага с техническа възможност в момента на заседанието, и е задължил ищеца да представи по делото копие от същия компактдиск, което съдът да предостави на процесуалния представител на ответника. Ответникът не е изпълнил това свое задължение, с което възпрепятства проверката на автентичността на твърдения електронен документ, поради което на основание чл. 161 ГПК, както и с оглед на цялостното процесуално поведение на ищеца, възпрепятстващо установяване на оспорените от ответницата обстоятелства, съдът намира, че следва да приеме за установен факта, че договорът за паричен потребителски кредит не е подписан от ответницата.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представено в писмен вид на лист 112 по делото, и изготвено на база извършените проверки на счетоводните регистри и информационни масиви в счетоводството на дружеството, на 18.04.2022 г., е преведена сумата в размер на 9,750.00 лева по сметка на Й. Г. И.. Размерът на неплатената главница за процесния период е 9,697,10 лева. За периода от 15.01.2023 г. до 10.11.2023 г., размерът на възнаградителната лихва е 1,173,18 лева, като след извършени плащания от ответника на 29.05.2023г. – 289.99 лева и на 27.06.2023г. – 289.99 лева, останалата дължима възнаградителна лихва е в размер на 593.20 лева.

4

Oбезщетението за забава за периода от 16.01.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е общо в размер на 84,22 лева. Oбезщетението за забава за периода от 16.01.2023г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е общо в размер на 84.22 лева + 1,141.52 лева = 1,225.74 лева.

В откритото съдебно заседание, проведено на 26.11.2025 г. съдът е задължил ищеца да представи по делото справките и/или другите счетоводни документи, които по-рано е представил на вещото лице за изготвяне на експертното заключение, като му е указал, че при неизпълнение, съдът, на основание чл. 161 ГПК може да приеме за недоказани твърденията на ищеца за съществуване на претендираните задължения. Ответникът не е изпълнил задължението си да представи посочените документи.

Съгласно чл. 11 ГПК доказателствата се събират непосредствено в открито съдебно заседание в присъствието на страните, които следва да се запознаят с тях и да могат да ги оспорят. Да се приеме, че чрез данни, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална обстановка (без участието на страните), могат да заместят непредставени доказателства по делото е нарушение на фундаменталното изискване за справедливост на процеса – правото на страните да се запознаят с доказателствата и да възразят срещу тях. Възприемането на обратно процесуално и доказателствено решение и извеждане на съответни фактически изводи само от вторичните способи за проверка на доказателствата, каквито са експертизите, означава по мотиви за криворазбрана целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на оръжията, който е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) така, както тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“)– вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§ 38 41, 03 октомври 2019 г., и особено решението по дело Letinčić с/у Хърватия, жалба № 7183/11, § 50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика.