Решение № 533 от 04.11.2020, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – ПлевенXI наказателен състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Теодора Н. Петкова

Секретар:ИГЛИКА И. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20204430201752 по описа за 2020 година Постъпила е жалба от М. И. Р. от ***, с ЕГН **********, против НП № 20- *** от 08.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца; за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Е. Р. от ***, който в съдебно заседание ангажира гласни доказателства. В хода на съдебните прения и в изготвените писмени бележки процесуалният представител изрично заявява, че не оспорва НП в частта, в която: за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, 1 т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева. Моли да бъде отменено НП само в частта в която на жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Подробно се аргументира.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.05.2020г. жалбоподателят М. И. Р. управлявал в гр. Плевен лек автомобил „БМВ Х 5” с рег. № ***. В 19:20 часа на ул. „Иван Миндиликов“ до ЖП-гара, с посока на движение към ул. „Българска авиация“, като водач на горецитираното МПС извършва следното: 1. Навлиза в кръстовище, образувано от пл. „Иван Миндиликов“ и ул. „Иван Миндиликов“ от Автогара-Плевен извършва ляв завой, непосредствено след горепосоченото кръстовище, пред ЖП-гара Плевен, рязко ускорява скоростта на автомобила, като чрез уредите за управление (кормилна уредба) умишлено занася задната част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м, като по този 2 начин не използва пътя по предназначение. Нарушението е извършено при суха пътна настилка, слънчево време; Водачът превозва трима пътника, за които заявява, че са му приятели; 2. Управлява горепосоченото МПС със значителна техническа неизправност – липсва дръжка на предна, лява (шофьорска) врата /съгласно таблица 6.2.3, б.В от Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС; 3.

Водачът не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС. Автомобилът е спрян от движение.

За констатираните от тях нарушения длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят Д. А. Х. и свидетелят И. И. Ц. – съставили АУАН Серия „GA“ бл. № 249976 от 22.06.2020г., с който на М.Р. били вменени нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Р. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. А. Х. и И. И. Ц. , които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Подкрепят се изцяло от гледна точка на фактология, съответстват и на ценените писмени доказателства, а именно АУАН Серия “GA” бл. № 249976/22.06.2020г. на л.5, в който словесно е направено същото описание на 3 нарушенията, като актосъставителят също квалифицирал деянията, като нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято доказателствена сила не е опровергана, а редовно съставените по ЗДвП актове съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от с.н.а. имат доказателствена сила до доказване на противното; НП № 20-0938-002876 от 08.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.7; възражение на л.8; справка за нарушител/водач на л.11-19; заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на л.20-21 от делото.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Досежно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:

По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на полицията се движели по ул. „Иван Миндиликов“ с посока на движение към 4

ЖП-гарата, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който „навлиза в кръстовище, образувано от пл. „Иван Миндиликов“ и ул.

„Иван Миндиликов“ от Автогара-Плевен извършва ляв завой, непосредствено след горепосоченото кръстовище, пред ЖП-гара Плевен, рязко ускорява скоростта на автомобила, като чрез уредите за управление (кормилна уредба) умишлено занася задната част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м, като по този начин не използва пътя по предназначение“.

Според показанията на свидетелите Х. и Ц., автомобилът бил спрян малко след това за проверка, защото при ляв завой от горепосоченото кръстовище в посока ул. „Иван Миндиликов“, водачът на автомобила „умишлено”, според тях, „рязко ускорява скоростта на автомобила, като чрез уредите за управление (кормилна уредба) умишлено занася задната част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м”. По този начин било описано поведението на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП.

Следва да се посочи, че както актосъставителят, така и свидетелят по акта са категорични, че автомобилът се е „занесъл” надясно и наляво, след което е бил овладян от водача и бързо ситуиран в правилната лента. Дори в първия момент се съмнявали, че в автомобила са абитуриенти видно от рязкото ускоряване на скоростта и „занасянето” на автомобила.

Междувпрочем съдът не откри спор досежно факта, че автомобилът се е движел от едната в другата лента, но се сочат различни причини от двете групи свидетели. В жалбата се навеждат доводи за липса на виновно поведение, за разлика от показанията на полицейските служители, които излагат твърдения, че нарушението е умишлено. Бяха проведени разпити на осигурени от ж-ля Р. свидетели – св. Д.Д. и Д.Г.. От тях беше установена същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи, че в показанията си свидетелите Д. и Г. твърдят, че автомобилът не е поднасян умишлено, а „просто след втория пешеходния светофар ускорява малко повече джипа“, за разлика от полицейските служители които посочват, че водачът „умишлено занася задната част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м“. Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и свидетелите Д. и Г. за липса на виновно поведение. Съдът кредитира напълно показанията на полицейските служители, в които не откри твърдяните от защитата твърдения.

Съдът цени на следващо място и показанията на св. Д.Д. и св. Д.Г.

5 досежно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, като в тази част не откри индиция за заинтересованост. Не се кридитират гласните доказателства събрани при разпита на Д. и Г. единствено за липса на вина.

Спори се досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл” автомобилът или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ.

Съдът приема, че със своите действия М.Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Р. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия като водач на процесния лек автомобил и на описаното кръстовище, умишленото подаване рязко на газ на управляваното от него МПС, като видно от показанията на свидетелите полицейски служители това се е случило при сухи метеорологични условия, умишлено занася задната част на автомобила вляво и дясно в продължение на около 50м. В случая е без значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно установено, че вследствие занасянето е имало последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се отрича и от Р. /видно от показанията на св. Д. и Д., доведени от него/, че „след втория светофар на пешеходната пътека имаше малко повече ускоряване около така едни 70-80 км/ч”. Последното е видно от показанията на св.Д.. Не е ясно кое е мотивирало ж-ля за това негово поведение - рязко да подава газ като пак видно от показанията на доведения от него св.Д. пред тях и в тяхната лента на движение не е имало нито пешеходци, нито автомобили и ж-лят е могъл съвсем спокойно и плавно да се потегли и да се движи.