Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2628 от 22.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6761/2022
Вид
Решение № 2628
Подписан
22.02.2023
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2628 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря В. В. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110106761 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците П. С. Г. и Н. С. Г., в качеството им на наследници по закон на В. Б. С., починала на 13.08.2018 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден апартамент, находящ се на адрес:

...., но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Изяснява, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 967,92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; 204,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г.; 33,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., както и 7,61 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане.

Изяснява, че отговорността на всеки един от ответниците е разделна, според притежаваните 1 от тях права от собствеността върху топлоснабдения имот, а именно: по 1/2 всеки, поради което дължимите от всеки от тях суми са, както следва: 483,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; 102,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г.; 16,57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., както и 3,80 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. С. Г. и Н. С. Г., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. М., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наследодателката В. С. да е била собственик или ползвател на процесния имот през исковия период, респ. същата да е била клиент на ..... по отношение на него, тъй като не е подала заявление за присъединяване към топлопреносната мрежа на ищеца и не е сключвала договор с него.

Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца документи – съобщения към фактура № 0106614489 и справка от 17.01.2022 г., тъй като имат частен характер и не се ползват нито с формална, нито с материална доказателствена сила. Оспорват претенциите за лихва за забава, тъй като не е доказано публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача и отправянето на покана до тях. Навеждат довод за неправилно отчитане на топлинната енергия, както и, че процесните суми отразяват реално извършен отчет. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят за извършване на справка относно наличието на вписан отказ от ответниците от наследството на наследодателката им В. Б. С., починала на 13.08.2018 г. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща 2 продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 152, том I, нот. дело № 323/2003 г. /л. 10-11 от делото/ се установява, че считано от 25.04.2003 г. В. Б. С. е придобила собствеността върху апартамент № 11, находящ се в ......., заедно с мазе № 6 и 0,738 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед административния му адрес съдът намира, че посоченият имот изцяло съответства на процесния такъв с аб. № 307503, открит при ищеца, и за който се отнасят и исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. По делото не се твърди, а и не се доказва към момента на осъществяване на придобивната сделка - 25.04.2003 г. купувачът по нея да е бил в брак, поради което съдът прави извод, че В. Б. С. е станала изключителен собственик на имота, предмет на същата, като противно на твърдяното от ответниците, фактът на придобиването му тя е декларирала и пред топлофикационното дружество, подавайки на 23.07.2003 г. молба – декларация за откриване на партида на нейно име /л. 12-13 от делото/.

Нещо повече, видно от описанието му, имотът е идентичен с процесния апартамент, на който съответства аб. № 307503, още повече, че по делото няма данни посоченото лице да е притежавало друг такъв, който също да се намира на 4-тия етаж в ...., като именно притежаваният от С. апартамент е описан и в представеното към исковата молба съобщение към фактура № 1005312283/31.07.2020 г. /л. 19 от делото/, поради което за съда не съществува съмнение относно имота, за който заявените искови претенции се отнасят.

Действително, прави впечатление, че придобивната сделка от 25.04.2003 г. е реализирана много преди исковия период, но доколкото няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че до смъртта си на 13.08.2018 г. С. е била негов собственик, поради което същият представлява част от наследствената й маса. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № РПД22-ДИ11-64/23.02.2022 г. /л. 39 от делото/, издадено от длъжностно лице при Столична община, р-н „Подуяне“ се установява, че към момента на смъртта си същата е била „разведена“, като нейни единствени наследници по закон са ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. /синове/, поради което на основание наследствено правоприемство те се явяват титуляри на включените в наследствената маса на наследодателката си имущества в т. ч. и процесният апартамент. Във връзка с изричното оспорване на особения представител на ответниците следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. не твърдят и не доказват да са приели наследството на В. С. по опис, или да са се отказали от него, още повече, че по делото е изискана справка от служба „Деловодство“, установяваща точно обратното обстоятелство, поради което се налага извод, че след смъртта на майка им по силата на наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. именно ответниците се легитимират като негови собственици, при следните квоти: по 1/2 за 3 всеки от тях, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. Ето защо, съдът приема, че именно те се явяват и потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците или приживе наследодателката им да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.