Решение № 202 от 22.05.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 662/2026
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63Д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Плевен, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430200662 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0938-000001 от 05.01.2026г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на Е.
А. С. с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во отЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за това, че на 09.11.2025г. в 11:00 часа на ПП-3 (Бяла – Ботевград) при км. 67+022 с посока на движение от гр. Плевен към гр. ***, като водач управлявала лек автомобил „***“ с рег. № *** (не е нейна собственост), като посоченото МПС не било регистрирано по съответния ред поради със служебно прекратена регистрация от от 24.09.2025 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП и не носи СУМПС от съответната категория - нарушение по чл.
140, ал.1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала жалбоподателката, която е подала жалба до Районен съд Плевен чрез пълномощника си – адв. Л. М. от ПлАК, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и да и присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощника си поддържа релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не ангажира 1 становище по делото.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3752753 от 09.11.2025г. от П. Х. М. на длъжност мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД МВР Плевен против Е. А. С., за това, че на 09.11.2025г. в 11:00 часа на ПП-3 (Бяла – Ботевград) при км. 67+022 с посока на движение от гр. Плевен към гр. ***, като водач управлявала лек автомобил „***“ с рег. № *** (не е нейна собственост), като посоченото МПС не било регистрирано по съответния ред поради със служебно прекратена регистрация от от 24.09.2025 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП и не носи СУМПС от съответната категория - нарушение по чл. 140, ал.1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така описаната фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление и се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 26-0938000001 от 05.01.2026г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3752753 от 09.11.2025г., Постановление на Районна прокуратура гр. Плевен за отказ да се образува досъдебно производство от 17.12.2025г. по пр. преписка № 8125/2025 г. на РП – Плевен, Справка за нарушител/водач, Заповед №8121з1632/02.12.2021г., Обяснение-оригинал, Копие на Възражение от Е. А. С., Докладна записка, както и от показанията на свидетеля П. Х. М., чиито показания съдът кредитира като правдиви, обективни и съответни на останалия по делото доказателствен материал. Същата не се оспорва посъщество от жалбоподателката.
От показанията на свидетеля М. се установява, че на 09.11.2025г. по време на изпълнение на служебните си задължения по контрол на автомобилния траспорт спрял за проверка управляваният от жалбоподателката лек автомобил „***“ с рег. № *** който не бил нейна собственост и установил, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2024г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
2
Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В тази хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на Районна прокуратура гр.
Плевен за отказ да се образува досъдебно производство от 17.12.2025г. по пр. преписка № 8125/2025 г. на РП - Плевен.
За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.
Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка 3 релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателката е управлявала процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след установяване наличието на предпоставките по чл. 18б, ал. 2, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната информационна система. Независимо от настъпилата законодателна промяна в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г., с която вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР, то в чл. 18б, ал.2 от цитираната по-горе наредба все още съществува изискването при прекратяване на регистрацията да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра, което задължение не е изпълнено. Лицето, на което собственикът на лекия автомобил го е предоставил за управление, няма как да знае кога конкретно ще бъде прекратена служебно регистрацията на автомобила, и в процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила, който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.
Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административно-наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.
Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Следователно преки доказателства, или съвкупност от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по 4 делото.
Настоящият съдъебен състав констатира, че в хода на проведеното административно-наказателно производство пред наказващия орган е допуснато и съществено нарушение на процесуални правила, което се изразява в несъответствието между изложената в НП фактическа обстанвока, съдържаща описание на фактическите състави на две нарушения и поконкретно на нарушения по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а на сочения нарушител е наложено единствено наказание по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. едно наказание. Така допустано нарушение е съществено, защото препятства правото на санкционираното лице да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да организира защитата си.
С оглед изложените фактически и правни доводи, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН в полза на Е. А. С. с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област следва да бъде присъдена сума в размер на 700,00 (седемстотин) евро (по арг. на приложениите на стр. от 29 и 30 в делото Списък на направените разноски и Договор за правна защита и съдействие), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Плевен.
Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96f9c780-cd34-470a-8d94-4bed9a16411c