Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 532 от 25.03.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 699/2023
Вид
Решение № 532
Подписан
25.03.2024
В сила
24.10.2024
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Велико Търново, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100699 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.128 от КТ; иск по чл.215 от КТ и иск по чл.221 ал.1 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 04.01.2022г. ищцата сключила с ответното дружество трудов договор, по силата на който била назначена на длъжност „**** Сочи, че по време на командировка във ***, на 11.02.2022г. се наложило да спре товарния автомобил на неохраняем паркинг и превозваната от нея стока била открадната. Ищцата заявява, че увреденото юридическо лице предявило за плащане от ответното дружество сумата 2842,92лв., представляваща размер на вредите, причинени при кражбата и ** извършили плащане. Ищцата заявява, че когато получила трудовото си възнаграждение за месец ноември 2022г. установила, че то е в значително по-нисък размер и са й превели с 2842,92лв. по-малко. Ищцата твърди, че работодателят не й е плащал и командировъчни за периода, в който е работела и е извършвала само международни превози. Ищцата счита, че работодателят, й дължи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед изложено ищцата отправя искане съдът да уважи предявените искове като осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата 2 842,92лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2022г.; сумата 3000лв. неизплатени командировъчни за периода 04.01.2022г.-11.12.2022г.; сумата 710лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е оспорил исковите претенции. Твърди, че е изплатил на ищцата всички дължими трудови възнаграждения и командировъчни за периода на трудовия договор.

Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Ц. И. А. е работила по трудово правоотношение при ответника ”*** на длъжност „***, въз основа на безсрочен трудов договор от 04.01.2022г., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на ***в.

На 13.12.2022г. ищцата е депозирал пред работодателя заявление относно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради неизплащане на цялото трудово възнаграждение/командировки в чужбина/.

По делото е представен отговор на заявлението от управителя на ответното дружество, с който е отхвърлено заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като е посочено, че всички дължими възнаграждения и обезщетения по договор са изплащани навреме, а дължимите за ноември 2022г. се изплащат до 25.12.2022г. и към момента на отправяне на заявлението не е настъпила тяхната изискуемост.

Със заповед ***. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради дисциплинарно уволнение, наложено със заповед ***

С влязло в сила съдебно решение по гр.дело *** е признато за незаконно уволнението на Ц. И. А. и е отменена като незаконосъобразни заповед №1 от 03.01.2023г. и заповед №32 от 03.01.2023г. на управителя на ***, с които на Ц. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

По делото са представени РКО относно плащания извършени от работодателя до ищцата по трудовото правоотношение.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че възнаграждението за месец ноември 2022г. е изплатено на 22.12.2022г., когато с преводно нареждане по банков път от банкова сметка с титуляр ответното дружество е нареден паричен превод в размер на ***. в полза на ищцата с основание „работна заплата и командировки“. В заключението е посочено, че за периода 04.01.2022г.11.12.2022г. на ищцата са начислени суми за командировъчни на обща стойност 31606,22лв., които са изцяло изплатени към 22.12.2022г. Вещото лице конкретизира, че след справката в счетоводството на ответното дружество не е установила неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл.128 от КТ

2

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е неоснователен.

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендира трудово възнаграждение ищецът е работила по трудово правоотношение при ответника ”*** на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил.

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимото на ищцата трудово възнаграждение, предмет на настоящото производство. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че работодателят е заплатил на ищцата изцяло дължимото й трудово възнаграждение за месец ноември 2022г., като плащането е извършено на 22.12.2022г.

Вещото лице заяви, че е констатирала, че издадените фишове за работна заплата кореспондират с разчетно-платежната ведомост на ответното дружество и извършените плащания са намерили отражение в счетоводството и кореспондират с окончателно изплатените суми. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е компетентно изготвено и обосновано, като вещото лице даде допълнителни разяснения в съдебно заседание. Заключението кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства и установява обстоятелството, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение за месец ноември 2022г е правилно начислено и изплатено, поради което и след като ответникът доказа, че е изплатил на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за месец ноември 2022г., искът по чл.128 от КТ за сумата 2 842,92лв. се явява неоснователен и недоказан.

По иска по чл.215 от КТ.

Според нормата на чл. 215 от КТ при командироване, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По дефиниция командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за командироването в чужбина е определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ бр.50/2004г.).

За да бъде уважен искът по чл. 215 от Кодекса на труда за присъждане на незаплатени командировъчни пари е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е бил командирован в посочения период, къде, при какви условия, колко дни и размера на командировъчните пари, че е осъществил командировката и е полагал труд по време на същата. В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи, че вземанията са погасени поради плащане.

3

В конкретния случай не е спорно, че при осъществяване на задълженията си по трудовия договор ищцата е била командирована извън страната, като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на ищцата за периода 04.01.2022г.11.12.2022г. са начислени суми за командировъчни на обща стойност 31606,22лв.

Начислените командировъчни суми са в изпълнение на изискванията на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, като работодателят е издавал Заповед за командировка на лицето, в която са регламентирани условията на командировка.

В заключението вещото лице е посочило, че начислените за процесния период суми за командировъчни за изцяло изплатени на ищцата към 22.12.2022г.

С оглед изложеното съдът приема,че ответникът е изплатил изцяло дължимите на ищцата суми за командировъчни за процесния период 04.01.2022г.-11.12.2022г, като искът за сумата 3000лв., претендирани като неизплатена част от командировъчни суми, дължими на ищцата, се явява неоснователен и недоказан.

По иска по чл.221 ал.1 от КТ.

Съгласно чл.221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Съгласно чл.327 ал.1 т.2 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на 13.12.2022г. ищцата е подала до работодателят изявление за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като работодателят е отправил отговор на заявлението на ищцата, че го отхвърля, като излага твърдения, че всички дължими трудови възнаграждения на ищцата са заплатени, а трудовото възнаграждение за месец ноември 2022г. не е изискуемо към момента на отправяне на заявлението на ищцата.

При основанието, на което се е позовала ищцата-чл.327 ал.1 т.2 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение настъпва автоматично от момента на получаване на молбата от работодателя. Независимо дали трудовите възнаграждения са били изплатени към момента на подаване на молбата до работодателя, с получаването й от работодателя , волеизявлението на ищцата е довело до автоматично прекратяване на ТПО, като, ако трудовите възнаграждения са били изплатени т.е. не е било налице основанието , посочено в молбата на работника или служителя, за работника/служителя няма да възникне основание да претендира заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. Това е така, защото, за да възникне основание да се претендира изплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ следва да се установи ,че към момента на подаване на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение има неизплатени трудови възнаграждения, които са дължими към този момент. В случая, ищцата е посочила в заявлението, че има неизплатени възнаграждения и 4 командировъчни, но от заключението на вещото лице се установява, че начисляването на дължимите командировъчни и изплащането им е извършвано заедно с работната заплата, като за периода 04.01.2022г.-11.12.2022г са начислени суми за командировъчни, които са били изплащани със трудовото възнаграждение за всеки от месеците в периода, а на 22.12.2022г е било изплатено трудовото възнаграждение за м.ноември 2022г.

Видно от трудовия договор, сключен между ищцата и ответника /Раздел I I т.3/, работодателят се задължава при точно и качествено изпълнение на задълженията на работника да му заплати уговореното в трудовия договор възнаграждение до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труд. В случая трудовото възнаграждение за м.ноември 2022г. е следвало да се изплати до 25-декември 2022г., който е месеца, следващ месеца на полагане на труд. Същото, видно от заключението на експертизата, е било изплатено на 22.12.2022г. т.е. в уговорения срок и към 13.12.2022г., когато ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, не имало неизплатено изискуемо трудово възнаграждение, поради което не е било налице основание за работника да поиска прекратяване на ТПО в тази хипотеза.

При това положение съдът приема, че ищцата е отправила едностранно изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, но след като не е била налице хипотезата на чл.327 ал.1 т.2 от КТ, за ищцата не е било налице основание да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие и на същата не се дължи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, поради което исковата претенция за обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за сумата 710лв. е неоснователна и недоказана.