Решение № 68 от 08.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110105557 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрисконсулт Б. Т. (пълномощник на управителите) на 03.05.2023 г. е депозирало във ВРС искова молба с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл.

415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД против ответника Р. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с посочена цена на иска 1668.27 лв. (общ размер), от които: 1200 лв. - главница;

64.45 лв. -договорна възнаградителна лихва върху главницата; 403.82 лв. - законна лихва за забава върху главницата.

Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Във връзка с Разпореждането, получено на 24.04.2023 г., с което ищцовото дружество било уведомено , че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение постъпило възражение от длъжника Р. М. Д., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс ,и в законоустановения срок, „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:

*** упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника Р. М. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1630/2023 по описа на Районен съд - Варна и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

По същество се твърди, че между страните „ К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и Р. М. Д., ЕГН ********** , в качество на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 931035 на 30.08.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за 1 предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование - Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит сочи ищцовото дружество, че е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищцовото дружество намира, че от приложените към исковата молба Общи условия и Договор за потребителски кредит № 931035 на 30.08.2017г., по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал.

1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит , според ищцовото дружество , не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди се от ищцовото дружество, че на 30.08.2017 г. длъжникът Р. М. Д., ЕГН:

********** сключил Договор за потребителски кредит 931035 с „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, по силата на който получил сумата от 1200 лв., срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 362,73 лева в срок до 10.02.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от„К.“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На следващо място ищцовото дружество твърди, че с Договор за продажба и 2 прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б.

Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От представения исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен на 02.03.2021 г. между „К. „ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент и „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, като цесионер, според ищцовата страна, се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърли станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД прехвърлил на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***. Представената от ищцовата страна извадка от Приложение № 1 удостоверявала, че вземането на „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 931035 било прехвърлено на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, за сумата от 1668.27 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението, подчертава ищцовото дружество в исковата си молба, че няма характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Позовавайки се на константната съдебна практика, ищцовото дружество прави извод в исковата си молба , че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от последния имейл адрес не е извършено надлежно, то ищцовото дружество моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.Твърди се от ищцовото дружество, че ответникът Р. М. Д., ЕГН: ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, а и към момента на предявяване на исковата молба задължението все още не било погасено.

С оглед наведените от ищцовата страна факти и обстоятелства, ищецът счита, че следва съдът да приеме за установено , че ответникът Р. М. Д., ЕГН: **********, дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №1630/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1668.27 лв., формирана както следва:главница в размер на 1200 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 64.45 лв. за период от 10.10.2017 г. до 31.3.2017 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 403.82 лв. за период от 10.10.2017 г. до 10.02.2018 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.Претендираната сума за лихва за забава, пояснява ищцовото дружество, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Р. М. Д., ЕГН: ********** по силата на чл. 2, раздел Х „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Р. М. Д., ЕГН: ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г., законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло 3 съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното ищецът е основал и правния си интерес да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1668.27 лв.С оглед горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда съгласно нормата на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК. На основание чл. 78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в производство разноски - държавна такса в размер на 78,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.Отправено е искане ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца и сторените от ищеца и по исковото производство на обща стойност 306,90 лв.