Решение № 727 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100900899 по описа за 2025 година

Предявени са от Пътно строителство АД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД Добрич 2019, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове за сумата от 2285989,06 лв., представляваща останалата непогасена част от възнаграждение с включен ДДС за изпълнени СМР по договор за обществена поръчка № РД-38-11/ 01.04.2020 г. и допълнителни задания от 19.02.2021 г. и 10.03.2021г. и за сумата от 843437,90 лв. , представляваща обезщетение за забавеното плащане на същото възнаграждение за периода 07.06.2022 г. – 05.05.2025 г.

Ищецът твърди да е съдружник в учредено на 08.05.2019г. за целите на участие в открита процедура за сключване на договор за обществена поръчка за поддържане на републикански пътища по обособени позиции на територията на Североизточен район обединение под формата на гражданско дружество, което обединение било избрано за изпълнител за обособена позиция № 2 за територията на Областно пътно управление – Добрич, като с него е сключен договор № РД-38-11/ 01.04.2020 г., по който ищецът изпълнявал възложените от ответника чрез съответното пътно управление дейности, като с допълнителни задания от 19.02.2021 г. и 10.03.2021г. били възложени превантивен ремонт на Път II – 97 от км 0+000 до км 3+030 на стойност 4111053,42 лв. с ДДС и превантивен ремонт на Път III-207 от км 52+765 до км 63+857 на стойност 10141326,93 лв. с ДДС. Изпълнените от ищеца СМР по заданията са отчетени съобразно уговорките в договора за обществена поръчка чрез съставянето на сертификати с номера 37, 39 и 42, като били приети от ответника на 29.04.2022 г. Съответно след приемането им ищецът издал фактури съответно № 41/29.04.2022 г. на стойност 3905064,53 лв. с ДДС, № 42/29.04.2022 г. на стойност 499660,93 лв. с ДДС и № 43 / 1

29.04.2022г. на стойност 167252,68 лв. с ДДС, които били изпратени на ответника и получени от него на 05.05.2022 г. В уговорения едномесечен срок за плащане на 16.05.2022г. ответникът заплатил половината от сумите по трите фактури, като остатъкът не бил платени и след като изпаднал в забава на 06.06.2022г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва бланкетно исковете на ищеца без да взема становище по нито едно от изложените в исковата молба твърдения относно сключване на договор, възлагане на СМР с допълнителни задания, изпълнението им, приемането му и извършените плащания. Единствените конкретни възражения в отговора са, че между страните е сключено споразумение № 53-00-11390/05.11.2021г., с което ответникът счита, изпълнението на задълженията му за плащане за изпълнени СМР да е отложено до 31.07.2022г., поради което и оспорва посочената от ищеца дата на забава, като счита такава да е датата 01.08.2022г., оспорва и размера на акцесорния иск, сочи в неясно каква връзка обявено за противоконституционно решение на НС, като същевременно заявява искане отхвърляне изцяло на исковата молба и за присъждане на разноски.

Ищецът оспорва тълкуването на ответника относно уговорките в споразумението и същите да се отнасят за изпълнението на СМР, за които претендира възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договора, възлагането на допълнителни задания с конкретно съдържание, че е изпълнил по възлагане от ответника и като част от предмета на договора СМР, за които претендира възнаграждение, че изпълнението му е прието от ответника, както и че е изпълнил условията за издаване и представяне на фактури на възложителя.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си за отсрочване на плащанията по съгласие между страните

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обстоятелствата относно възникване на правоотношение по договор за обществена поръчка, сключването на споразумението № 53-0011390/05.11.2021г., както и че ответникът е платил половината от стойността на издадените от изпълнителя фактури за възнаграждение за СМР. Останалите факти не са безспорни с оглед липсата на каквото и да било становище на ответника по тях.

От представените с исковата молба и с уточнителна молба документи се 2 установява, че ищецът е определен за водещ съдружник в гражданско дружество Обединение Добрич 2019 , създадено с цел участие в открита процедура за сключване на договор за обществена поръчка за поддържане на републикански пътища по обособени позиции на територията на Североизточен район обединение под формата на гражданско дружество, което обединение било избрано за изпълнител за обособена позиция № 2 за територията на Областно пътно управление – Добрич, с което обединение именно е сключен договор за ответника, като СМР, възнаграждението за които е предмет на делото, са изпълнени от ищеца, за което е издадена фактура в полза на ДЗЗД Добрич 2019.

Всички СМР отчетени от изпълнителя с представените по делото 3бр. сертификати - №37, №39 и № 42 са възложени от ответника със съответно задание, изпълнени са от ищеца и изпълнението е прието от възложителя чрез подписването без забележки на съставени от ищеца по уговорен образец сертификати за действително изпълнените и приети ремонтни работи, които обстоятелства се установяват от представените от ищеца с уточнителна молба задания и сертификатите от 29.04.2026г., които са подписани от представители на Областно пътно управление – Добрич и одобрени с решение на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура по Протокол № 30495/ от 29.04.2022 г.

За възнаграждението по всеки от сертификатите гражданското дружество, чиито член е ищецът, е издало фактура съответно фактура № 41/29.04.2022г. на стойност 3905064,53 лв. с ДДС за СМР по сертификат № 37/29.04.2022г., фактура № 42/29.04.2022г. на стойност 499660,93 лв. с ДДС за СМР по сертификат № 39/29.04.2022г. и фактура № 43/29.04.2022г. на стойност 167252,68 лв. с ДДС за СМР по сертификат № 42/29.04.2022г., като фактурите са изпратени чрез куриер и получени в АПИ на 05.05.2022г., съгласно представената товарителница и удостоверяването на куриера, съответно от представеното извлечение от сметката на ДЗЗД се установява по всяка от фактурите да е било извършено плащане на половината от стойността им на 16.05.2022г. с три отделни плащания, в чието основание е посочен един от трите сертификата с № 37,39 и 42.

Ответникът, който носи тежестта, не е доказал по делото изпълнение на задълженията за заплащането на остатъка от възнаграждението за 3 извършените СМР, които са били възложени и изпълнени от ищеца.

Неоснователни са възраженията му за разсрочване на задълженията чрез споразумение от 05.11.2021 г., тъй като същото е сключено за изпълнени дейности към 20.10.2021 г., отчетени с конкретно посочени сертификати, посочени в приложение № 1 и 2 към договора, които сертификати са с номера от 14 до 19,21,22 и от 24 до 35 включително и следователно уговорките не касаят възнаграждението, което е предмет на делото.

Неоснователни са доводите на ответника за наличие на основание, което го освобождава от отговорност за забавата, а именно решение на Народното събрание от 20.04.2022 г., с което се установява забрана за плащане на задължения на АПИ. Това решение е обявено за противоконституционно с решение №15 /28.11.2022 г. по к.д.№ №10/2022 г., обн.ДВ, бр.97 от 06.12.2022 г., като съгласно даденото задължително тълкуване по т.1 от решение №3 от 20.04.2020 г. по к.д.№ 5/2019 г. на Конституционния съд относно действието на решенията на КС, обявените за противоконституционни ненормативни актове на НС и Президента, каквото е решението, на което се позовава ответникът, са невалидни от датата на приемането им, поради което и не произвеждат действие.

Следователно по делото се установява възникването на вземането за възнаграждение и предявения главен иск следва да се уважи изцяло.

Съгласно чл.6, ал.3 от Договора за обществена поръчка възложителят извършва плащания в 30 дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя сертификат, която именно уговорка е приложима относно изпадането на ответника в забава на плащането, по вече изложените съображения за липса на основание за разсрочване и отсрочване на задълженията.

Следователно ответникът отговаря и за забавеното плащане на неплатените възнаграждения за СМР, изпълнени и отчетени със сертификатите с № 37,39 и 42, като е изпаднал в забава на плащането на 05.06.2022 г., като претенцията на ищеца е за периода от 07.06.2022г. до датата на подаване на исковата молба -05.05.2025г. Размерът на обезщетението за забавено плащане на възнаграждението в общ размер на 2285989,06 лв., определено по реда на чл.162 ГПК, е в размер на 83804,42 лв., до който размер следва да се уважи акцесорния иск.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната валута в страната е евро, поради което и сумите следва да се присъдят в тази валута, като въпросите относно доброволното или принудителното изпълнение въз основа на съдебното решение не са част от съдържанието на диспозитива му.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като 4 такива е претендирал само ищецът, комуто следва да се присъди сумата от 100432,37 евро, от общо разноски в размер на 100605,89 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура , БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Македония, № 3 да заплати на Пътно строителство АД, ЕИК 12400579, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.Полковник Дрангов, № 9, в качеството му на съдружник в ДЗЗД Обединение Добрич 2019 сумата от 1168807, 65 евро /2285989,06 лв./, представляваща останалата непогасена част от възнаграждение с включен ДДС за изпълнени СМР съгласно сертификати № 37,39 и 42 от 29.04.2022г. по договор за обществена поръчка № РД-38-11/ 01.04.2020 г. и допълнителни задания от 19.02.2021 г. и 10.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2025г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 428483,26 евро / 838040,42 лв./, представляваща обезщетение за забавеното плащане на същото възнаграждение за периода от 07.06.2022 г. до 05.05.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска обезщетение за разликата над 428483,26 евро /838040,42 лв./ до 431242,95 евро/ 843437,90 лв./

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.Македония, № 3 да заплати на Пътно строителство АД, ЕИК 12400579, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул.Полковник Дрангов, № 9 на основание чл.78, ал.1 Г П К разноски по делото във връзка с уважените искове в размер на 100432,37 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5