Решение № 14814 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14814 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110152150 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Ш ЕООД срещу „Н.П.К. ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искането ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1811,17 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на извършени услуги от Ш ЕООД за период от 05.11.2018г. до 20.05.2019г. по Договор за услуга от 05.11.2018г., за което са издадени фактура № ***, фактура № **., фактура № **********/28.12.2018г., фактура № **., фактура № **., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащане на сумите; сумата от 576,38лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1811,17лв. за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 18 996,92 лева с ДДС, представляваща стойностна извършени услуги от Ш ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което е издадена фактура № ***., заедно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 6045,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 18996,92 лева, за периода от 19.09.20г. до 20.09.23г.; сумата от 16 106,86 лева, представляваща сума, дадена в заем от ШЕООД на „Н.ПК. ЕООД и представляваща стойност на закупени количества плодове за извършване на 1 доставки от Ш ЕООД за периода април 2019г. по договор за услуга от 05.11.18г., за което са издадени фактура № **г. от Ф ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД;

Фактура ***., издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД и фактура № ** издадена от Ш ЕООД на „Н.-П.К. ЕООД, заедно със законна лихва върху главницата до окончателно изплащане на вземането; сумата от 5125,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16 106,86лева , считано от 19.09.20г. до 20.09.23г.

Ответникът оспорва исковете с доводи за неоснователност и недоказаност на същите. Моли за цялостното им отхвърляне. Претендира разноски .

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото договори, между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е налице облигационно правоотношение по сключени 2 бр. договори за услуги от 05.11.2018г. Първият от тези договори е с предмет „Извършване на доставки (организация и логистика, съхранение и транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“ по Приложение 1-Списък на учебните заведения с одобрен заявител „П“ ООД с номер на одобрение SMS 00573. Съгласно чл. 5 стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни отчети за извършени доставки на мляко и млечни продукти за учебни заведения, съгласно Приложение 1 на база пределна цена за продукт по схема „Училищно мляко“ за учебната 2018/2019г., определени от ДФ „Земеделие“. Според чл. 6 възложителят заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС, както следва: български кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,21 лв./бр.; български кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 8,96 лв./кг.; българско бяло саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,08 лв./бр.; българско бяло саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,67 лв./кг.; българско кисело мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,20 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250 мл-0,19 лв./бр. В ал.2 е уговорено, че за извършване на плащанията изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на извършената услуга, като според ал.4 плащанията възложителя към изпълнителя се извършват до 3 работни дни след изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ Земеделие за учебните заведения, посочени в 2

Приложение 1. Според чл. 7, ал.1 от договора изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение в сроковете и при условията, предвидени в договора, независимо дали е налице намаление или отказ от плащане от ДФ „Земеделие“, освен в случай, че те се дължат на причина за която той отговаря.

Вторият договор е с предмет „Извършване на доставки (организация и логистика, съхранение и транспорт, обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ „Земеделие“ по Приложение 1-Списък на учебните заведения. В чл. 1, ал.2 е уговорено, че в случай, че възложителят не разполага с необходимите за извършване на доставките плодове и зеленчуци, изпълнителят закупува съответните количества, които придобива направо за възложителя, за което получава от доставчиците фактури, в които като получател е посочен възложителят. Закупуваните количества по ал.2 изпълнителят заплаща със свои средства, а изразходваните средства от него представляват дадени в заем на възложителя суми. Заетата за период от един календарен месец сума възложителят се задължава да върне на изпълнителя по начина и в сроковете, в които следва да заплати договорените в настоящия договор възнаграждения – чл.1, ал.3 и ал.4. Предвидено е чл. 5, ал.1, че стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни отчети за извършени доставки на плодове и зеленчуци за учебни заведения, съгласно Приложение 1. Според чл. 6, ал.1 за извършване на плащанията изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на извършената услуга, като стойността на месечната услуга се орпеделя като разликата между заявеното с изготвената от изпълнителя месечна заявка за плащане, представена пред ДФ „Земеделие“ с вкл. ДДС и дадената в заем сума, съгласно уговореното в чл.1, ал.2 и 3, се намалява с не повече от 1 %.

Възложителят извършва плащанията към изпълнителя, включващи месечната стойност на извършената услуга, определена съгласно чл.6, ал.1, отразена от изпълнителя в протокол и фактура+връщане на заетата за месеца сума в срок до 3 работни дни след получаване на одобреното месечно плащане от ДФ Земеделие във връзка с изпълнението на договора.

В протокола от проведеното на 23.04.2024г. за безспорно освен наличието на облигационни отношения между страните по горепосочените 2 бр. договори за услуги, съдът е отделил и обстоятелството, че ищецът е извършил твърдените доставки.

3

Приложен е договор от 05.10.2018г., сключен между „П“ ООД като възложител и „Н.-П.К. ЕООД като изпълнител на основание Акт за одобрение изх. № ** от 03.10.2018г. за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения. Според договор изпълнителят приема да извърши услугата с предмет: „Извършване на доставки (организация на логистика, съхранение, транспорт, обработка на документи и заявки за плащане и отчитане пред ДФ „Земеделие“. Плащанията се извършват до 3 работни дни слд получаване на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“ във връзка с изпълнението на договора. С допълнително споразумени от 31.05.2019г. е уговорено между П“ ООД и „Н.-П.К. ЕООД, че всички невъзстановени разходи от страна на ДФ „Земеделие“ по Акт за одобрение изх. № ** от 03.10.2018г. ще бъдат за сметка на изпълнителя. Според чл. 6 възложителят заплаща на изпълнителя договорната цена без ДДС, както следва: български кашкавал от краве мляко 30 гр./БДС 14:2010 – 0,22 лв./бр.; български кашкавал от краве мляко 2 кг./БДС 14:2010 – 9,04 лв./кг.; българско бяло саламурено сирене 30 гр./БДС 15:2010 – 0,09 лв./бр.; българско бяло саламурено сирене 0,500 кг./БДС 15:2010 – 5,73 лв./кг.; българско кисело мляко 200 гр./БДС 12:2010-0,21 лв./бр.; пастьоризирано прясно мляко 2% 250 мл-0,20 лв./бр.

От изложеното следва, че ответникът е сключил два броя договори-един от 05.10.2023г. с възложител „П“ ООД, по който „Н.-П.К. ЕООД е изпълнител и следва да достави млечни продукти според уговореното, и друг договор /процесният/ от 05.11.2018г., по който е възложител, а изпълнител е ищецът.

По отношение на първия договор, ищецът твърди, че не е получил плащане по 3 бр. фактури (фактура № **., фактура № **., фактура № **. , а по други две (фактура № *** и фактура № **********/28.12.2018г.) е получил единствено частично плащане, предвид което му се дължи сума в размер на 1811,17 лв. За фактурите, по които е налице частично плащане са представени месечни отчети, подписани от представители на страните, като за останалите три бр. фактури месечните отчети, приложени по делото, не са подписани.

Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, процесните пет броя фактури са на обща стойност 2689,76 лв., като е направено плащане от ответника в размер на 878,59 лв. с основание фактура № *** и фактура № **********/28.12.2018г.

4

Процесните фактури са осчетоводени и от двете дружества, като са извършени операции включително кредит сметка 401 Доставчици, както и дебит сметка 4531 Начислен ДДС за покупките.

Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика – Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., І I Т. О. на ВКС Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т. н. / и ползването на данъчен кредит съобразно стойността, съставлява извънсъдебно признание на задължението.

Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Следователно дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача.

В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, петте фактури на обща стойност 2689,76 лв. са отразени в счетоводството и на двете дружества, като фигурират по сметка 401 "Доставчици" по партидата на ищеца в счетоводството на „Н.-П.К.ЕООД. Начислен е ДДС за покупките. От изложеното следва, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор за извършване на услуги /което не се и оспорва/, по което ищецът е доставил и осъществил доставка на стоките, посочени в процесните 5 бр. фактури, като същите са предадени от ищеца и получени от ответника, с което за последния е възникнало задължение за заплащане стойността на получените стоки.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на подпис в месечните отчети, касаещи трите фактури, по които няма плащане, доколкото с оглед гореизложеното, доставката на стоки се приема за доказана.

Неоснователно е и твърдението за липса на плащане от страна на ДФ 5

„Земеделие“. На първо място, видно от чл. 7, ал.1 от сключения между страните договор, липсата на плащане от ДФ „Земеделие“ не освобождава възложителят по договора в лицето на ответника да заплати дължимото за доставените стоки. Освобождаване от това задължение има в случай на неплащане по причина, за която изпълнителят отговоря, но такава не се установява по делото, а и не се твърди от страна на ответника. От това следва, че без значение дали ДФ „Земеделие“ одобрява или не финансовата помощ, възложителят по процесния договор от 05.11.2018г. в лицето на ответника дължи на изпълнителя плащане, доколкот не е предвидено друг в отношенията между тях. На следващо място, съдът не споделя възражението на ответника, че след като той като изпълнител по договора с „П“ ЕООД от 05.10.2018г. следва да понесе невъзстановените разходи от ДФ „Земеделие“ по силата на допълнителното споразумение между тях, това важи и за всички останали изпълнители, в т.ч. и за договора, сключен от ответника като възложител с Ш ЕООД като изпълнител. В текста на договора с последния такава клауза не е предвидена. Уговореното между ответника и „П“ ЕООД касае техните отношения, които не са предмет на настоящото производство и не следва уговорки между тях да се прехвърлят като важащи и в отношенията между Ш ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД.