Решение № 21791 от 01.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21791 гр. София, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110148482 по описа за 2022 година

Ищецът Й. С. А. твърди, че на 17.06.2021 г. е сключил договор за паричен заем № ...с „И. А. М." АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 12, посочено е ГПР в размер на 41,71%, ГЛП в размер на 35 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител, който отговаря на описаните в текста му условия.

На датата на сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищецът и ответното дружество сключили договор за предоставяне на поръчителство № ..., по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М." АД задълженията на заемателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 200 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит и се събира от кредитора.

Й. А. погасил изцяло сумата по сключения договор.

Ищецът посочва, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.

Недействителността на целия или части от главния договор се отразяват на валидността на акцесорния.

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за 1 заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество – поръчител.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че той търсел паричен кредит в сравнително нисък размер .

Поради това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.

Прави се извод, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „И. А. М." АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Ф.

Б." ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, тъй като заемодателя е собственик на капитала на дружеството-гарант.

Кредиторът не включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът също счита, че самият договор за предоставяне на поръчителство № ...бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Повдига и възражение за нищожност на договора за поръчителство, поради противоречие с чл. 138 -148 ЗЗД.

На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И. А. М.“ АД. С договора за поръчителство не се търсело реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М.“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М.“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

Ищецът предявява кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата 200 лева, платено по договор за поръчителство. Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 50 лева частичен иск от общо 200 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4175989, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до 2 окончателното изплащане на вземането , направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В хода на производството съдът е допуснал увеличение размера на иска.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави искане за присъединяване на настоящото производство към по-рано заведено производство.

Предлага тълкуване на понятието „добри нрави“. Посочва, че гаранционната сделка има основание – услуга предоставена на кредитора за сметка на заемателя, като предоставянето на такива услуги е предмет на дейността на „Ф. Б." ЕООД. Възразява, че действителността на договора за заем не касае гаранционната сделка, която имала самостоятелно битие. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди сторените разноски.

Съдът намира иска за допустим, но неоснователен. Както сам ищецът правилно посочва, договорът за поръчителство е акцесорен на договора за потребителски кредит. Аргументи, че този договор е сключен като резултат от прилагане на неравноправна клауза в договора за кредит могат да се слушат само при условие, че тази клауза е предмет на същото съдебно производство, или че клаузата вече е била обявена за неравноправна в приключило съдебно производство. Поради това неоснователно е позоваването на чл. 22 ЗПК, доколкото валидността на акцесорният договор може да се преценява по реда на ЗПК само с оглед действителността на основния договор.

Същото се отнася и до приложението на чл. 26 ЗЗД. Когато основанията за нищожност на един договор се намират в друг договор, то договорите следва да се разглеждат съвместно, или в последователност от обуславящия към обусловения.

В случая договора за потребителски кредит не е въведен от ищеца като предмет на делото и няма данни този договор да е бил предмет на приключило производство. Независимо от неоспореното обстоятелство, че кредиторът по договора за потребителски кредит и настоящият ответник са капиталово свързани лица, те са самостоятелни субекти. Недопустимо е съдът да се произнася по валидността на правоотношения между ищеца и неучастващо в производството лице.

Поради техническа грешка в протоколите и книжата по делото дружество „И. А.М.“ АД неправилно е посочено като трето лице-помагач.

Това качество дружеството не е придобивало. Действителното му процесуално положение е на трето неучастващо лице, от което е изискана и предоставена информация. Съдът не може да съобразява отношенията на това дружество с ищеца нито в диспозитива, нито в мотивите на това решение.

Иска следва да бъде отхвърлен, а ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 360 лева юристконсултско възнаграждение.

Съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО кумулативно обективно съединените искове на Й. С. А. ЕГН-********** срещу „Ф. Б." ЕООД ЕИК ..., предявени на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата 241,45 лева, платени по договор за поръчителство № ..., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 360 лева юристконсултско възнаграждение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4