Решение № 16549 от 08.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16549 гр. София, 08.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110166989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

В. Д. И. е предявила срещу Министерство на външните работи следните искове (и предвид уточнителна молба от 25.10.2024г. – л.80 и сл. от делото) :

- иск по чл.7, вр. чл.6, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ) за сумата от 1391,94 лева – дневни командировъчни пари за периода 01.07.2022г. - 07.07.2022г. вкл., ведно със законната лихва от 06.12.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 219,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.08.2022г. – 05.12.2023г.

- иск по чл.13, ал.6 НКСЗМ за сумата от 1378,86 лева - невъзстановен гаранционен депозит за ползване на жилище, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.12.2023г.) до окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 172,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 25.11.2023г. – 05.12.2023г.

- иск по чл.11, ал.8 НКСЗМ за сумата от 15470,18 лева – разходи за личен непридружаван багаж – самолетно карго при окончателното завръщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.12.2022г.) до окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1938,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 25.11.2022г. – 05.12.2023г., вкл.;

- иск по чл.11, ал.1, т.1 НКСЗМ за сумата от 4202,24 лева - невъзстановената стойност на закупени 2 броя самолетни билети за ищцата и за придружаващ я съпруг за 12.07.2022г. при окончателното завръщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.12.2023г.) до окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 526,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 25.11.2022г. – 05.12.2023г., вкл.;

- иск по чл.34 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения за сумата от 189,18 лева – невъзстановена стойност на заплатено ДДС за лични разходи за периода м.04.2022г.м.06.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.12.2023г.) до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 20.02.2020г. сключила с ответника Министерство на външните работи трудов договор № Т - 155/20.02.2020 г., по силата на който била назначена на длъжност „главен 1 специалист“ с работно място „задгранични представителства“. Със заповед № К- 66/27.02.2020г. на ответника била дългосрочно командирована в Посолството на Република България в Саудитска Арабия - гр. Рияд, за изпълнение функциите на завеждащ финансово - административна служба II категория за периода от 06.03.2020г. до 05.03.2024г. За заеманата длъжност на ищцата била опредЕ. основна месечна заплата в размер на 872,30 лева и командировъчни средства в размер на 70,50 евро за всеки календарен ден, както и 500 евро ежемесечно за водене на финансово-счетоводната дейност на Посолството на Република България в Абу Даби и на Генералното консулство в Дубай, ОАЕ. Със заповед № Т - 1005/07.07.2022г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 07.07.2022г., трудовото й правоотношение с ответника било прекратено, като с последваща заповед № К314/07.07.2022г., считано от 07.07.2022г. било прекратено и дългосрочно командироване в Посолството на Република България в Саудитска Арабия. На ищцата и на придружаващия я неработещ съпруг не били изплатени дължимите командировъчни пари за периода 01.07.2022г. – 07.07.2022г., вкл. Не била възстановен и платеният от ищцата гаранционен депозит в размер на 705 евро (1278,76 лева), която сума била платена от ищцата за осигуреното й жилище при дългосрочното командироване и която сума следвало да бъде възстановена в 3 - месечен срок при приключване на командировката и след приспадане на всички комунално – битови разходи, такси и щети, в случай че такива са възникнали. При прекратяване на дългосрочното командироване и при завръщането си в страната ищцата направила разходи и за самолетно карго за транспортиране на личния си багаж, за което не й било оказано съдействие за ангажиране на куриерска спедиторска фирма. При това ищцата самостоятелно сключила договор с D H L и организирала транспортирането на багажа си, като претендира възстановяване на разходи за транспортиране до 200 кг багаж (при общо количество превозен багаж от 245 кг) или сумата от 15470,18 лева, които разходи съобразно чл.11, ал.8 НКСЗМ следвало да бъдат поети от изпращащата администрация при прекратяване на командировката. Освен това от изпращащата администрация следвало да бъдат възстановени и пътните разходи при завръщането на ищцата и членовете на нейното семейство в Република България. Командированият служител следвало да закупи билети, а от посолството да възстановят стойността на закупените билети за ищцата и придружаващия я съпруг. В случая стойността на закупените от ищцата билети за нея и придружаващия я съпруг не била възстановена и тази стойност възлизала на сумата от 4202,24 лева. Не били възстановени на ищцата и разходите за данък добавена стойност (ДДС) за направените от ищцата лични разходи за второто тримесечие на 2022г. (м.04.2022г. – м.06.2022г.), което право ищцата имала съгласно чл.34 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Посочените в исковата молба претенции били предявени извънсъдебно спрямо ответника с покана за доброволно плащане, получена на 10.11.2022г. на МВР, като в указания срок не постъпило плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че ищцата не е подала декларация по чл.18, ал.2 НКСЗМ, поради което на същата не били изплатени претендираните от нея командировъчни средства за дните от месец юли 2022г. По отношение на иска за невъзстановен гаранционен депозит за ползване на жилище посочва, че същият не е възстановен на ищцата, тъй като ответникът не е получил уведомление от Дипломатическото представителство в Рияд, че всички задължения на ищцата, свързани с ползването на имота, са погасени. Освен това не бил изготвен надлежен протокол от Посолството на Република България в Рияд за липса на задължения във връзка с ползване на имота от ищцата съгласно чл.6, ал.2 от Вътрешните правила, като съставянето на такъв протокол бил предпоставка за възстановяване на депозита. По отношение на претенцията за възстановяване на пътни разходи ответникът възразява, че за окончателното завръщане в страната на ищцата и нейния съпруг от ответника били осигурени самолетни билети, като същите били издадени на 08.07.2022г. на опредЕ.та в заповедта за прекратяване на командироването дата – 12.07.2022г., и ищцата била уведомена за издаването им на 07.07.2022г. Отделно от това представеният от ищцата проформа протокол не доказвал реално направен разход за закупуване на самолетни билети. Не било ясно защо ищцата сама е закупила за себе си и за съпруга си самолетни билети за завръщането си в страната и то по избран от нея маршрут, след като такива самолетни билети вече били осигурени от ответника. Освен това не било изяснено дали от страна на ищцата е спазено изискването за избор на най – изгоден маршрут съгласно чл.11, ал.4 НКСЗМ. Оспорва иска за неизплатена сума за 200 кг. самолетно карго с аргумент, че ищцата не се е възползвала от договора за обслужване, 2 сключен между Дипломатическо представителство на Република България в Рияд с куриерска фирма DHL и е заплатила за услугата самостоятелно, с което е нарушила установените правила. Не било доказано от страна на ищцата, че не й е било осигурено съдействие за осъществяване на контакт с куриерската фирма, като предвид заеманата от нея длъжност – завеждащ финансово – административната служба в Посолството на РБ в Рияд, ищцата следвало сама да разполага с контактите на куриерската фирма. Ищцата не представила доказателства да е заявила ползването на услуга самолетно карго пред задграничното представителство или пред МнВР. По отношение на претенцията за невъзстановена стойност на ДДС за направени лични разходи възразява, че ищцата не е предала на Посолството заявка за възстановяване на ДДС, както и фактурите за личните си разходи и в тази връзка липсвало информация за същите.

Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по трудов договор № Т – 155/20.02.2020г. (л.7 от делото) ищцата В. Д. И. е била назначена при ответника Министерство на външните работи на длъжността "главен специалист“ с работно място „задгранично представителство“.

Със заповед № К – 66/27.02.2020г. (л.8 от делото) на основание чл.65, ал.1 от Закона за дипломатическата служба и въз основа на заповед на министъра на външните работи ищцата е командирована в Посолство на Република България в Саудитска Арабия – гр. Рияд за изпълнение на функциите на завеждащ финансово – административна служба за времето от 06.03.2020г. до 05.03.2024г. Със същата заповед е определено на ищцата да се изплащат командировъчни пари в размер на 70,50 евро съгласно Приложение № 1 и № 2 към чл.6, ал.1 от Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат. Отделно от това на основание Забележка 3 от Приложение № 2 към чл.6, ал.1 НКСЗМ е определено на ищцата да се изплащат допълнително 250 евро месечно за всяко допълнително представителство, за водене на финансово счетоводната дейност на Посолството на Република България в Абу Даби и на Генералното консулство в Дубай, Обединените Арабски емирства, като общата сума на командировъчните пари не може да е повече от 95 на сто от общия базисен размер на съответната държава.

Със заповед № ЧР – 95-00-67/25.02.2020г. на министъра на външните работи (л.10) е наредено, считано от 05.03.2020г. изготвянето на финансовите отчети на дипломатическите представителства на Република България в Обединените Арабски емирства – посолството на Абу Даби и Генералното консулство в Дубай, да се осъществява от ищцата, дългосрочно командирована за изпълнение на функциите на „завеждащ финансово – административна служба“ в Посолството на Република България в Рияд. Посочено е, че на основание Забележка 3 от Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от НКСЗМ на служителя се изплащат командировъчни пари, увеличени с 250 евро месечно за всяко допълнително представителство, като общата сума на командировъчните пари не може да е повече от 95 на сто от базисния размер на съответната държава.

Със заповед № ЧР – 95-00-344/07.07.2022г. на министъра на външните работи (л.11) на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на ищцата на 07.07.2022г.

Издадена е заповед № Т - 1005/07.07.2022г. на министъра на външните работи (л.17) за прекратяване на трудовия договор на основание уволнение.

Със заповед № К – 314/07.07.2022г. (л.18) на министъра на външните работи на основание чл.68, ал.2, т.3 от Закона за дипломатическата служба и във връзка с прекратяване на трудовия договор, считано от 07.07.2022г. е прекратена командировката на ищцата в Посолството на Република България в Саудитска Арабия – гр. Рияд. Наредено е пътуването на ищцата да се извърши със самолет по маршрут Рияд – София на 12.07.2022г.

Установява се, че покана за доброволно плащане, заведена при ответника с вх. № ФС – 0401-181/10.11.2022г. (л.24 от делото), ищцата е отправила покана до ответника за изплащане на претендираните в настоящото производство главни вземания в 14 – дневен срок, като е посочила и банкова сметка за превеждане на сумите. Не е спорно, че плащане по така отправените претенции не е постъпило.

По иска за неизплатени дневни командировъчни пари и обезщетение за забава в размер на 3 законната лихва :