Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 18/2024
Вид
Решение № 27
Подписан
19.02.2024
В сила
16.02.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно търговско дело № 20244001000018 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 25 ал. 4 изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ .

Производството по делото е образувано по жалба на Ф. У. Р. и Б. Р. Р. чрез пълномощника им адвокат Ц. Д. от ВтАК против решение № 118 от 06.12.2023 г. на ОС Велико Тървово по т. д. № 1360/2023 г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията рег. № 20231120130800/21.11.2023 г., постановен по заявление вх. № 20231120130800/20.11.2023 г. за вписване на промени по партидата на „ВИЛИЛЕНД“ ЕООД, с. Мийковци, общ. Елена, ЕИК 104677723.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни доводи относно твърденията на заявителите, че същите се явяват единствени наследници по универсално завещание на В. Л. Ч., починала на 28.10.2023 г., която до смъртта си е била единствен собственик на дяловете на „ВИЛИЛЕНД“ ЕООД, с. Мийковци, общ. Елена, ЕИК 10467723. Считат, че волята на завещателката е била да им завещае цялото си имущество, притежавано към момента на смъртта й и това е смисълът на израза „всичките си движими и недвижими имоти“, съдържащ се в представеното пред длъжностното лице по регистрацията саморъчно завещание. Позовават се на практика на ВКС в тази 1 насока, цитирана в жалбата. Поддържа се, че са изпълнили всички указания на длъжностното лице, както и че такива по чл. 141 ал. 8 от ТЗ не са им давани и биха ги изпълнили при възможност за това. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отказът за вписване на промени по партидата на дружеството да бъде отменен и се дадат задължителни указания на длъжностното лице към Агенцията по вписванията да продължи действията по вписване на исканите обстоятелства. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от страна на Агенцията по вписванията, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Н. Б., с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна като счита, че изложените от ВтОС правни изводи са правилни и обосновани. Поддържа се, че заявените за вписване обстоятелства свързани със собствеността върху капитала на дружеството и управителя на същото не са доказани надлежно. Възразява, че представеното саморъчно завещание няма за предмет дружествените дялове на дружеството, тъй като същите не съставляват част от движимите или недвижимите вещи на завещателката, предмет на завещанието. Поддържа се, че само наследниците по закон на починалия собственик на капитала на дружеството имат право да продължат дейността на ЕООД като вземат решения по чл. 157 ал. 2 от ТЗ в този смисъл. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като се представя пълномощно в полза на юрисконсулт Н. Б..

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията в обхвата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Заявлението с вх. № 20231120130800/20.11.2023 г. за вписване на промени по партидата на „ВИЛИЛЕНД“ ЕООД, с. Мийковци, общ. Елена, ЕИК 10467723 е подадено от адвокат Ц. Д. в качеството на пълномощник на Ф. У. Р. и Б. Р. Р. за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация – заличаване на В. Л. Ч. като едноличен собственик на капитала 2 на дружеството и негов управител и вписване на Ф. У. Р. като едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител занапред. Иска се вписване и на прехвърлянето на дружествени дялове от Б. Р. Р. в полза на Ф.

У. Р. с договор по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ, в резултат на което същата става едноличен собственик на капитала на дружеството. Установява се, че заявлението е подадено по електронен път, както и че към същото са приложени описаните в него документи, в това число препис – извлечение от акт за смърт на В. Л. Ч., издадено от Община Елена и саморъчно завещание на В. Л. Ч. от 18.01.2007 г., оставено в нотариалната кантора на нотариус Р.

А., нотариус с рег. № 254 при НК и район на действие РС гр. Исперих, обявено на 13.11.2023 г. от същия нотариус по искане на Б. Р. Р..

По заявлението е постановен отказ на длъжностното лице по регистрацията при АВ, гр. София, рег. № 20231120130800/210.11.2023 г., от мотивите на който се установява, че според длъжностното лице дружествените дялове в търговското дружество не са предмет на завещанието, тъй като не са от категорията на движимите и недвижимите имоти. Посочва се, че дружественият дял представлява членствено правоотношение и само наследниците по закон съгласно чл. 157 ал. 2 от ТЗ могат да вземат решение да продължат дейността на дружеството като в противен случай то се прекратява.

С обжалваното решение ВТОС е възприел тези изводи на длъжностното лице по регистрацията, като е приел, че волята на завещателя не може да се тълкува разширително, а от съдържанието на завещанието не се установява воля да бъдат завещани дружествените дялове или активи на завещателя в търговски дружества. Приел е, че представеното завещание не съставлява общо завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗН и в полза на заявителите не са възникнали твърдените от тях права да продължат дейността на дружеството като собственици по завещание на дружествените дялове в дружеството.

Правната теория и съдебната практика приемат, че преминаването на имуществото на починало лице /наследодател/ в патримониума на наследниците /по закон или по завещание/ като съвкупност от права и задължения на починалия наследодател се извършва по силата на самото наследствено правоприемство без да е необходимо изявление или 3 посредничество на трети лица или държавни органи. Обект на наследственото правоприемство е наследството, което представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество са частни и придават качеството на заветник.

Преценката дали едно завещание е универсално или частно се извършва въз основа на волята на завещателя и неговото намерение, като в хипотеза, в която е завещан само един точно определен имот, но с него се изчерпва наследственото имущество съдебната практика приема, че завещанието е универсално. При възникнали съмнения относно характера на едно завещание волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на общото правило на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 ЗЗД и действителната воля на завещателя следва да бъде изведена като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

Установява се от представеното по делото препис – извлечение от акт за смърт, издадено от Община Елена, че В. Л. Ч., б.ж. на гр. Елена, която е и едноличният собственик на капитала на дружеството „ВИЛИЛЕНД“ ЕООД, с.

Мийковци, общ. Елена, ЕИК 10467723 е починала на 28.10.2023 г. в Република Гърция.

При съобразяване на съдържанието на представеното пред длъжностното лице по регистрацията саморъчно завещание от 18.01.2007 г., надлежно обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 13.11.2023 г. от нотариус Р. А., рег. № 254 и район на действие РС Исперих, който го е съхранявал след оставянето му от завещателката в деня на съставянето му, съдът приема, че със същото В. Л. Ч. е изразила воля да се разпореди с цялото имущество, което притежава по време на смъртта си.

Установява се, че В. Л. Ч. е завещала на частните жалбоподатели всичките си движими и недвижими имоти, които притежава към момента на смъртта си.

Разбирането, че дружествените дялове са изключени от завещанието, тъй като не са движими вещи или недвижими имоти според въззивният съд е формално и не отчита волята на завещателката да се разпореди с цялото си 4 имущество, част от което са дружествените дялове, притежавани от нея към смъртта й. Дружественият дял винаги е част от имуществото на наследодателя като имуществено право, придобито в резултат на направена от него имуществена вноска /парична или непарична/ в капитала на дружеството, т.е. правото на дружествен дял произтича пряко от право на собственост върху внесени парични средства или недвижими имоти в капитала на дружеството. Съдът приема, че така както е изразена волята на завещателката е налице общо /универсално/ завещание по смисъла на чл. 16 ал. 1 ЗН и изричното посочване на част от цялото имущество на наследодателката не го превръща в завет. В този смисъл са правните изводи в определение № 398/19.06.2015 г. по гр.д. № 2179/2015 г., І г.о. на ВКС, които се споделят изцяло от въззивния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 129 ал. 1 от ТЗ дружественият дял може да се прехвърля или наследява. Съгласно разпоредбата на чл. 157 ал. 1 от ТЗ дружество с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.

В решение № 161 от 11.01.2011 г. по т. д. № 28/2010 г., І т. о., решение № 123 от 6.07.2016 г. по т. д. № 239/2015 г., ІІ т. о., решение № 186 от 30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г., І т. о. и др., ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 129 ал. 1 ТЗ е уредено правото на наследяване на дружествения дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и наследяването на членственото правоотношение. ВКС приема, наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.

Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125 ал. 3 ТЗ , ако не заяви желание да бъде приет за съдружник или общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. В определение № 710 от 18.12.2020 г. по т. д. № 54/2020 г., II т. о., ТК, както и в решение № 16 от 18.02.2019 г. по т. д. № 777/2018 г., II т. о., ТК, постановени 5 по един и същ спор, ВКС приема, че под дружествен дял в закона / чл. 129, 131 и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ / и в правната доктрина и практиката се разбира от една страна самото членствено правоотношение като съвкупност от взаимни насрещни права и задължения между съдружник и ООД, а от друга съответната на дела в капитала част от чистото имущество на дружеството чл. 127 ТЗ. ВКС приема, че спорът за притежаване на правото на дружествен дял, придобито по силата на завет не включва спор за правото по чл. 157 ал. 1 от ТЗ за продължаване дейността на дружеството и при липса на такава възможност следва да се пристъпи към прекратяване и ликвидация на самото дружество, а заветникът ще разполага с правото на ликвидационен дял, тъй като при прекратяване на дружеството този дружествен дял се трансформира в ликвидационен дял.