Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 23.02.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 951/2025
Вид
Решение № 85
Подписан
23.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
Росина Николаева Дончева, Димитър Георгиев Цончев, Ивайло Христов Родопски

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 146 от 09.07.2025 г., постановено по гр.д. № 375/2025 г. по описа на

РС-Самоков, Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 е осъдена да заплати на ищеца ЗД „Лев инс“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А сумата в общ размер на 527.45 лева, от които главница 371.50 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на искова молба в съда 10.01.2025г. до окончателно заплащане на дължимата сума, както и мораторна лихва върху сумата от 371.50лева от датата на изплащане на обезщетение 1.7.2021г. до деня предшестващ подаване на иска-09.1.2025г. вкл., в размер на 155.95 лева. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗД „Лев инс“ АД сумата от 550.00 лева разноски по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че видно от 1 представения протокол за ПТП евентуалното ПТП не било посетено от служители на КАТ-Пътна полиция. Протоколът не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и вредите по МПС. Снимков материал не е изготвен от местонахождението на евентуалното ПТП, както и на самото препятствие. Неправилен бил извода на съда относно извода за наличие на противоправно поведение. Заключението на вещото лице не можело да служи като доказателство за механизма и причинноследствената връзка, защото било изготвено на база различна хипотеза. Описаната щета е с възможен механизъм за ПТП от бордюр, преминаване през отводнителна шахта, или друга твърда неравност.

Не били представени и Общите условия за застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Водачът не бил тестван за алкохол или други упойващи вещества, не били събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени действия. Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива описаната евентуална щета – гуми. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РССамоков и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с който жалбата се оспорва.

Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността 2 на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Самоков е сезиран с искова молба от „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 371.50 лева - регресно вземане, която сума представлява изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил с рег. № .........., увреден при настъпило произшествие на 24.03.2021 г., по силата на договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по полица № ..............., ведно със законната лихва върху посочените погоре суми за времето от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 155.95 лева – начислена мораторна лихва от 01.07.2021 г. до завеждане на исковата молба -09.01.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица № ............... от 16.12.2020 г. за автомобилна застраховка "Каско" на МПС, че същата има за обект лек автомобил „AUDI“, с рег. № .........., като застраховащ бил Д. Б. Ф., а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една година - от 21.12.2020 г. до 20.12.2021 година.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № L0000148821/25.03.2021 г., от които е видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 29.03.2021 г., ищцовото дружество е изплатило на Д. Б. Ф. сумата от 371,50 лева.

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 371,50 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 24.03.2021год. около 15.40ч. на път 822, км8+860, община Самоков настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил „Ауди А8 с ДК№ ............., управляван от К. Ф., попада в необезопасена дупка на пътното платно. В резултата на ПТП е 3 настъпила увреда на предна лява джанта и гума на автомобила. От техническата гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е наличието на дупка на платното за движение. Всичките увреждания по лекия автомобил се намират в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото на 24.03.2021 г. произшествие.

Стойността за възстановяване на автомобила, изчислена по средна пазарни цени, възлиза в размер на 371,50 лева.

Видно от приложения по делото протокол за ПТП № ......../........... г., процесният автомобил, управляван от К. Д. Ф., попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което на МПС са причинени материални щети – разкъсана предна лява гума. Мястото е посетено от служител на КАТ.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1,т.13 и т.14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

4

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КС, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от З З Д е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Д. Ф. е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 371,50 лева.

Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства и претърпените вреди. Безспорно е установено от схемата в протокола, че на пътното платно в дясната лента в посоката на движение на пострадалия автомобил е имало необезопасена и необозначена дупка на пътя

Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от съда автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване на произшествието. Последното е възприето от актосъставителя на мястото на произшествието непосредствено след настъпването му, което дава основание да се приеме, че механизмът на произшествието е именно този, описан в протокола за ПТП. При сравнение на описаните в протокола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на дупката на пътното платно, вещото лице прави извод, че е налице причинно-следствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети.

В този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени 5 доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са подкрепени от останалите доказателства по делото.

Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор. Волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника.