Решение № 155 от 11.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кърджали, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500198 по описа за 2024 година С решение № 24 от 29.05.2024 г., постановено по гр. д. № 12/2024 г., Районен съд – Ардино е отхвърлил предявения от В. С. Д. против „Е.“ **** гр.

С. иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника изпълнение (плащане), включително по принудителен ред, сумата от 1 894.47 лева – непогасена остатъчна главница по договор за кредит PLUS № 703786 от 24.04.2014 г., сумата от 1 605.53 лева – договорна лихва върху главницата за периода 30.05.2016 г. – 20.04.2018 г., законна лихва върху главницата считано от 30.04.2018 г. до окончателното погасяване на главницата, както и 70 лева за държавна такса, за което е издаден изпълнителен лист от 03.07.2018 г., издаден от Районен съд - Ардино по ч. гр. д. № 59/2018 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 82/30.04.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 59/2018 г. по описа на съда и е образувано изпълнително дело № 1545/2018 г. по описа на ЧСИ Р.С., с район на действие Окръжен съд – Кърджали.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. С.

Д., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно.

Излагат се съображения, че в периода от 29.01.2019 г., когато е наложен запор 1 върху трудовото възнаграждение на длъжника, до 29.01.2021 г. не са поискани от взискателя, нито са извършени изпълнителни дейстдвия от ЧСИ, поради което делото е прекратено поради настъпила перемция ex lege, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а всички предприети дейстдвия след тази дата били по прекратено изпълнително производство и не могат да породят правни последици от прекъсването на давността. Едва на 24.02.2021 г. била депозирана молба от взискателя с посочване на конкретен изпълнителен способ, на 11.01.2023 г. била депозирана друга молба от взискателя с посомчване на конкретен изпълнителен способ, а на 21.11.2023 г. бил наложен запор, които действия по принцип биха могли да прекъснат давността, но те били по прекратено изпълнително производство и не пораждали правни последици. Счита, че всички последващи действия след 29.01.2019 г. се явяват по прекратено изпълнително производство и не пораждат правните последици на прекъсване на давността. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено, че въззивникът не дължи на „Е.“ **** процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2018 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 82 от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 59/2018 г. по описа на Районен съд – Ардино. Претендира разносдки за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – „Е.“ ****, чрез представител по пълномощие, с който се излагат съборажения за нейната неоснователност. Иска се съдът да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие зе установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен иск от В. С. Д. против „Е.“ **** гр. С., с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника изпълнение (плащане), включително по принудителен ред, на сумата от 1 894.47 лева – непогасена остатъчна главница по договор за кредит PLUS № 703786 от 24.04.2014 г., сумата от 1 605.53 лева – договорна лихва върху главницата за периода 30.05.2016 г. – 20.04.2018 г., законна лихва върху 2 главницата считано от 30.04.2018 г. до окончателното погасяване на главницата, както и 70 лева за държавна такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 82 от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 59/2018 г. по описа на Районен съд – Ардино и изпълнителен лист от 03.07.2018 г. и е образувано изпълнително дело № 1545/2018 г. по описа на ЧСИ Р.С., с район на действие Окръжен съд – Кърджали.

Не е спорно по делото, че за процесните суми, предмет на предявения иск, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 82 от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 59/2018 г. по описа на Районен съд – Ардино и изпълнителен лист от 03.07.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1545/2018 г. по описа на ЧСИ Р.С., с район на действие Окръжен съд – Кърджали.

Не е спорно също така, че по образуваното изпълнително дело са извършени множество изпълнителни действия – на 11.01.2019 г. НАП е присъединен като взискател, на 15.01.2019 г., на 18.01.2019 г. и на 22.01.2019 г. са наложени запори на банковите сметки на ищеца съответно в „У.“ АД, „Т.“ и „Б.“. На 29.01.2019 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Установява се също, че с молба, депозирана на 05.11.2019 г., ответникът е възложил на ЧСИ извършване на справки и налагане на запори върху трудово възнаграждение, пенсия и банкови сметки, ако бъдат открити такива. С молби, депозирани на 24.02.2021 г. и на 12.01.2023 г., взискателят по изпълнителното дело (ответник по иска), е поискал налагане на запор на банкова сметка на ищеца (длъжник) в „О.“ АД.

На 16.01.2023 г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор на банковата сметка на ищеца в банка „О.“ АД, като запорното съобщение е получено от „О.“ АД на 19.01.2023 г. С молба, депозирана на 13.11.2023 г., е поискано налагане на запори на открити банкови сметки на ищеца. На 14.11.2023 г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор на вземанията на ищеца в „И.“ АД, запорното съобщение е получено от „И.“ АД на 16.11.2023 г. На 21.11.2023 г. е наложен запор на банковата сметка на ищеца в „Б.“ АД. С молба депозирана на 01.02.2024 г. е поискано налагане на запор на банкови сметки на ищеца в „И.“ АД. На 05.02.2024 г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор на вземанията на ищеца в „И.“АД и е изпратено запорното съобщение.

3

При така установената фактическа обстановка, доводът на ищеца (въззивник в настоящото производство) за недължимост на процесните суми е че същите са погасени по давност, тъй като за периода от 29.01.2019 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело, до 29.01.2021 г. не са поискани от взискателя, нито са извършени изпълнителни действия от ЧСИ, поради което делото е прекратено поради настъпила перемция ex lege, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а всички предприети действия след тази дата били по прекратено изпълнително производство и не могат да породят правни последици от прекъсването на давността.

Този довод е неоснователен. Всъщност, отговор на този въпрос е даден с т. 3 на Тълкувателно решение 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В цитираното тълкувателно решение изрично е прието, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Посочено е, че премпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

При това положение, и доколкото самият ищец (длъжник по пълнението) не оспорва, че на 24.02.2021 г. взискателят е предприел 4 изпълнителни действия, като е поискал налагане на запор на банкова сметка на ищеца в „О.“ АД, то с предприемането на това действие се прекъсва погасителна давност, като от тази дата започва да тече нова давност. Или, безспорно се установява, че вземането по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност, поради което предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Като е приел същото и го е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, разноски на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като макар и поискани, такива не са направени.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.

3, т. 1, предл. 1 от ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 29.05.2024 г., постановено по гр. д.

№ 12/2024 г. по описа на Районен съд – Ардино.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5